Ефектът от всичко това е, че метанът, отделен от изкопаемите горива, е с между 25 и 40 на сто по-висок, отколкото се предполагаше до момента, коментира ръководителят на изследването д-р Бенджамин Хмил от Рочестърския университет, пред Carbon Brief.

Това най-вероятно означава, че петролната, газовата и въглищната индустрия в много по-голяма степен са отговорни за климатичните промени от последните десетилетия.

Проблемът в случая е, че метанът също е парников газ и е на второ място след въглеродния диоксид като фактор за глобалното затопляне.

Въпреки че има много по-кратък живот в сравнение с въглеродния диоксид и е много по-ограничен като абсолютно количество, неговият парников ефект е между 28 и 34 пъти по-голям за период около 100 години, коментират от Carbon Brief.

Най-общо казано, има два вида метан: биогенен, произвеждан от растенията и животните, и фосилен, който е "заключен" в подземните залежи от въглища, природен газ и петрол.

Настоящото изследване, публикувано в Nature, е фокусирано само върху ефектите от втория вид, и то само частта от него, която се отделя в атмосферата покрай дейността на добивните индустрии.