Защо въздухът в Европа се изчисти през уикенда, а в България - не
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо въздухът в Европа се изчисти през уикенда, а в България - не

Във вторник сутрин продължава да се забелязва разлика между западните и източните страни из Европа

Защо въздухът в Европа се изчисти през уикенда, а в България - не

Освен намаления трафик из европейските булеварди и отоплението в домовете на източноевропейците, запрашаване от Туркменистан и Казахстан също може да е изиграло роля

Мила Чернева
14028 прочитания

Във вторник сутрин продължава да се забелязва разлика между западните и източните страни из Европа

© Европейска агенция по околна среда


Мерките за социална изолация и последвалото спиране на икономиката доведоха дотам, че разчистиха въздуха из европейските столици. Градове с типично замърсен въздух като Париж, Мадрид или Брюксел сега изглеждат доста по-добре, най-вече заради празните от автомобили улици.

Картата на Европа сякаш (отново) обаче е разделена от невидима крива линия - на запад е чисто, а на изток - не и има високи стойности на индексите за замърсяване на въздуха на Европейската агенция по околна среда (European Environmental Agency - EEA).

Причините за това разделение са няколко. Както стана ясно, в Западна Европа основният източник на замърсяване е транспортът, който в настоящата ситуация е силно ограничен, докато в страни като България по-значим проблем са фините прахови частици от битово отопление. Второ, вероятно ситуацията има и естествен отговор - долетял прах от други държави.

Какво показват данните

Справка в системата на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) показва, че през март качеството на въздуха е било предимно в нормите. По данни от измервателната станция "Надежда" в София през целия март стойностите на ФПЧ10 са били в допустимите граници, но на 27, 28 и 29 март средноденонощната норма от 50 mg/m3 за фини прахови частици е превишена.

Понеделник сутрин
Източник: Европейска агенция по околна среда

Аналогични резултати показват и станциите в Благоевград, Кърджали, както и тази в Пловдив в жк "Тракия" (където е имало превишение и на 2 март). В Сливен например обаче превишавания не са забелязани. Там станцията на ИАОС е поставена на кръстовище.

Неделя, ранен следобед
Източник: Европейска агенция по околна среда

Освен България проблем в края на миналата седмица имаше и в Полша, Чехия, Северна Македония, Словакия, Босна и Херцеговина и Словения, където картата беше оцветена в лилаво или тъмночервено.

Същевременно Португалия, Великобритания, Испания, Италия изглеждаха чисти.

Неделя, 29 март
Източник: Европейска агенция по околна среда

В Западна Европа основното замърсяване е от азотен диоксид, чийто източник най-вече е трафикът, отбелязва Боян Рашев, експерт по устойчиво развитие и управляващ партньор в denkstatt, пред "Капитал". В събота обаче Франция все пак е замърсена, сочи справка в ЕЕА.

Понеделник, 30 март
Източник: Европейска агенция по околна среда

На запад от ФПЧ

Навсякъде азотните диоксиди "изчезнаха" заради намаления транспорт, обяснява Боян Рашев, като отбелязва, че в Западна Европа няма замърсяване с фин прах така или иначе. На фона на това обаче у нас битовото отопление играе сериозна роля, затова и при понижаване на температурите и престой на хората вкъщи се очакват и по-високи концентрации на ФПЧ. "Ако сега имахме нормални, качествени измервания, можеше да се направи много хубава оценка колко замърсява битово отопление и колко - трафикът, казва пред "Капитал" климатологът доц. Георги Рачев. На фона на това мерките и инвестициите в страната са сериозно фокусирани върху транспорта - по-конкретно обществения.

"Концентрациите на ФПЧ10 продължават да превишават нормите главно поради метеорологичната обстановка над Източна Европа и източния пренос на замърсители от Задкавказието. Замърсяването винаги има комплексен елемент, но специално за миналата седмица, фоновото замърсяване над България беше доста по-голямо, доказателство, за което даде и станцията на Рожен", коментира пред "Капитал" д-р Калоян Иванов от Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към Българска академия на науките (ИИКАВ-БАН) пред "Капитал".

Става въпрос за естествено трансгранично запрашаване над региона на България и съседките ѝ. В ефира на bTV в понеделник Стефан Димитров, съосновател на гражданската мрежа за измерване на качеството на въздуха airbg.info, oбясни, че в средата на миналата седмица в Туркменистан и Казахстан се е развила буря, вследствие на която е дошъл прах и до България. "Трансграничното замърсяване е естествен процес, който много силно въздейства на качеството на въздуха", уточни Рашев пред "Капитал".

Стефан Димитров обаче отбеляза, че новата система за измерване на качеството на въздуха на Столичната община не е отразила тези промени през уикенда, които и официалната система за мониторинг на ИАОС, и гражданската airbg са засекли. "Нашите станции успяха да отчетат замърсяването и нашата карта беше в червено при зелена в предишните дни, откакто се въведоха ограниченията. 22-те станции на Столичната община обаче не хванаха замърсяването, което поставя много голям въпрос какво и защо се случва с техните данни", заяви той. Системата заработи в края на 2019 г. и беше изградена от "Телелинк бизнес сървисис". Тя съдържа 22 станции за измерване на качеството на въздуха, които ще следят за най-разпространените замърсители на въздуха - прахови частици, CO, NO2, SO2, температура, влажност и налягане.

Статията е допълнена на 1 април 2020г. в 12:56 ч.

Мерките за социална изолация и последвалото спиране на икономиката доведоха дотам, че разчистиха въздуха из европейските столици. Градове с типично замърсен въздух като Париж, Мадрид или Брюксел сега изглеждат доста по-добре, най-вече заради празните от автомобили улици.

Картата на Европа сякаш (отново) обаче е разделена от невидима крива линия - на запад е чисто, а на изток - не и има високи стойности на индексите за замърсяване на въздуха на Европейската агенция по околна среда (European Environmental Agency - EEA).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    g. avatar :-?
    pariah

    Не е нужна цяла статия, за да си кажем очевидното - печките на твърдо гориво са причина.
    Имаше разни калъфи, дето обясняваха как са виновни колите.
    Може и да са, но ето, сега трафик няма ,а замърсяването е същото.
    Намерете решение за кюмбетата. Сега!
    Енд ъф стори.

  • 2
    fxt1436429098435720 avatar :-|
    Jones Doe

    Абе... не е точно така.

    Умишлено се обвиняват бедните с кюмбетата дето топлят по една стая, а другите с камините дето топлят по 200 квадрата...

    Същото е и с автомобилите - бедните с евро 2, карат или на газ или по 4-5 хиляди на година. Останалите с евро 5 / евро 6, карат СУВ-та с 3 литрови двигатели по няколко десетки хиляди км годишно...

  • 3
    kalliman avatar :-|
    kalliman

    А нека не забравяме, че България е крайна дестинажия за тонове чуждестранен боклук. Някак си леко се подминават всички сведения, които сочат, че продължаваме да внасяме "Стока" от Италия.

  • 4
    aussie avatar :-|
    aussie

    Очевидно горенето на боклук в момента е в силата си а министъра маже очите на народа в момента обикаляйки загрижен в Бобов дол. Същевременно цацаратурата атакува неудобни на властта. Нищо ново.

  • 5
    aussie avatar :-|
    aussie

    Забравих да добавя че правителството си преведе едни нови 700млн в сметката така дами и господа ние през това време ще стоим изплашени от грипен вирус вкъщи.

  • 6
    orchis avatar :-|
    orchis

    Не знам кой какво е видял в измерванията на тези 22 станции на общината, но данните за последните дни могат да се видят все още. Ясно се виждат и пиковете. Най-високата стойност, измерена от станцията на Военна Академия е около 90.
    Корелацията с ниските температури също е очевидна и това не е новост. Известно е от повече от 100 години.

  • 7
    gosko22 avatar :-|
    gosko22

    Станциите за Милиони не работят а тези за 5 долара от. Китай работят.

    Кой ли прибира разликата в цената за да сложи счупени станции?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK