Тук обаче идват рисковете. Според ангажиментите по Bonn Challenge около 80% от участниците са заявили намерение да развиват само монокултурни плантации или ограничен микс от няколко вида дървета. В повечето случаи става дума за овощни насаждения или каучукови дървета.

Във връзка с това участниците в първото изследване, публикувано в Nature, изследват финансовите стимули, давани на собствениците на земя, за да засаждат дървета. Те правят анализ на ситуацията в Чили, където се провежда активно залесяване в периода от 1974 до 2012 г. и където държавата покрива 75% от разходите за залесяване. Оказва се обаче, че голяма част от предприемачите в страната решават да изсекат част от естествените гори и да ги заменят с по-доходоносни насаждения. Така се стига до загуба на биоразнообразие и всъщност до намаляване на усвоения въглероден диоксид. "Ако стимулите по отношение на залесяването са зле измислени или лошо приложени, съществува риск не само от пропиляване на публични средства, но и за отделяне на повече въглероден диоксид", обобщава проф. Ерик Ламбин от университета "Станфорд", цитиран от BBC.

Второто изследване се занимава с въпроса колко атмосферен въглероден диоксид поглъща една новозасадена гора. До момента господстващото мнение е, че става дума за фиксирано количество. Изследване на програмите за залесяване в северен Китай, целящи да намалят и разпространението на прах от пустинята Гоби, обаче показва, че това не е точно така.

След като изследват над 11 хил. проби на различни видове почва, учените установяват, че там, където пръстта е бедна на въглерод, залесяването постига благотворен ефект. Когато обаче става дума за почва, богата на въглерод, дърветата явно намаляват неговата плътност.

"Надяваме се, че хората ще си дадат сметка, че различните практики за залесяване не са нещо еднозначно", обобщава ситуация ръководителят на изследването д-р Анпинг Чен от Университета в Колорадо, цитиран от BBC.