Залесяването може и невинаги да е добро за климата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Залесяването може и невинаги да е добро за климата

Залесяването може и невинаги да е добро за климата

Две научни изследвания поставят под въпрос ефекта от мащабното засаждане на гори

Момчил Милев
3508 прочитания

© Анелия Николова


Вместо да имат благотворно влияние върху околната среда, мащабните инициативи за засаждане на горски масиви може и да постигат обратен ефект, сочат две нови изследвания, публикувани от научното списание Nature и цитирани от BBC.

Според първото от тях поражения може да предизвикат спорните схеми за отпускане на субсидии за залесяване, на базата на които може да се стигне до загуба на биоразнообразие. Другото пък твърди, че количеството въглероден диоксид, които новозасадените гори могат да абсорбират, може да е надценено. И двете изследвания отчетливо застъпват тезата, че залесяването не е еднозначно и просто решение на проблема с климатичните изменения.

През последните няколко години засаждането на дървета се разглежда като евтина и ефективна мярка за улавяне на повишаващите се въглеродни емисии. В САЩ например дори консервативният и бизнес ориентиран президент Доналд Тръмп застана зад мащабната инициатива Trillion Trees Campaign и внесе законодателни инициативи в тази насока в американския Конгрес. Друго глобално начинание, наречено Bonn Challenge, призовава държавите по света да засадят отново 350 млн. хектара обезлесени земи до 2030 г., като 40 страни вече са се включили.

Тук обаче идват рисковете. Според ангажиментите по Bonn Challenge около 80% от участниците са заявили намерение да развиват само монокултурни плантации или ограничен микс от няколко вида дървета. В повечето случаи става дума за овощни насаждения или каучукови дървета.

Във връзка с това участниците в първото изследване, публикувано в Nature, изследват финансовите стимули, давани на собствениците на земя, за да засаждат дървета. Те правят анализ на ситуацията в Чили, където се провежда активно залесяване в периода от 1974 до 2012 г. и където държавата покрива 75% от разходите за залесяване. Оказва се обаче, че голяма част от предприемачите в страната решават да изсекат част от естествените гори и да ги заменят с по-доходоносни насаждения. Така се стига до загуба на биоразнообразие и всъщност до намаляване на усвоения въглероден диоксид. "Ако стимулите по отношение на залесяването са зле измислени или лошо приложени, съществува риск не само от пропиляване на публични средства, но и за отделяне на повече въглероден диоксид", обобщава проф. Ерик Ламбин от университета "Станфорд", цитиран от BBC.

Второто изследване се занимава с въпроса колко атмосферен въглероден диоксид поглъща една новозасадена гора. До момента господстващото мнение е, че става дума за фиксирано количество. Изследване на програмите за залесяване в северен Китай, целящи да намалят и разпространението на прах от пустинята Гоби, обаче показва, че това не е точно така.

След като изследват над 11 хил. проби на различни видове почва, учените установяват, че там, където пръстта е бедна на въглерод, залесяването постига благотворен ефект. Когато обаче става дума за почва, богата на въглерод, дърветата явно намаляват неговата плътност.

"Надяваме се, че хората ще си дадат сметка, че различните практики за залесяване не са нещо еднозначно", обобщава ситуация ръководителят на изследването д-р Анпинг Чен от Университета в Колорадо, цитиран от BBC.

Вместо да имат благотворно влияние върху околната среда, мащабните инициативи за засаждане на горски масиви може и да постигат обратен ефект, сочат две нови изследвания, публикувани от научното списание Nature и цитирани от BBC.

Според първото от тях поражения може да предизвикат спорните схеми за отпускане на субсидии за залесяване, на базата на които може да се стигне до загуба на биоразнообразие. Другото пък твърди, че количеството въглероден диоксид, които новозасадените гори могат да абсорбират, може да е надценено. И двете изследвания отчетливо застъпват тезата, че залесяването не е еднозначно и просто решение на проблема с климатичните изменения.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    ss avatar :-|
    SS

    През соца как залесяваха оголените планини с иглолистни моно култури !

    Е някъде ги поизсякоха отново , другаде изсъхнаха нападнати от корояди , обаче природата си знае работата - постепенно покрай боровете поникнаха и други видове , така че лошо залесяване няма ...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK