Какви са амбициите на САЩ за климатичната конференция в Глазгоу

Reuters

Какви са амбициите на САЩ за климатичната конференция в Глазгоу

През ноември шотландският град ще е домакин на COP26, като голямото завръщането на Вашингтон в преговорите e ключово

Мила Чернева
2201 прочитания

Reuters

© Reuters


"Отиваме в Глазгоу с широко отворени очи и разбирайки, че не сме в същата позиция, в която бяхме през 2015 г." Това заяви Джина Маккарти, първият съветник по климатичните промени към Белия дом, в специален брифинг тази седмица, на който "Капитал" присъства.

През ноември в Глазгоу ще се състои COP26 - годишната климатична конференция под егидата на ООН. Парижкото споразумение, сключено на същата конференция, но през 2015 г., постави донякъде амбициозни цели пред държавите в борбата с климатичните промени. След това обаче Вашингтон се оттегли от споразумението, а и пандемията донякъде измести темата от глобалния дебат. Именно САЩ заедно с Китай, Индия и Русия са държавите с най-голям "принос" към глобалните въглеродни емисии.

"Доста е предизвикателно сега. Нямахме големия успех, на който се надявахме, със сигурност не и в САЩ, но и в други държави. Затова трябва да се ангажираме повторно", казва Маккарти. По време на друг брифинг по-рано тази седмица Джонатан Пършинг, съветник по климата към специалния представител по проблемите на климата Джон Кери, каза, че въпреки че САЩ се оттегли от споразумението през 2017 г. при администрацията на Доналд Тръмп, прогресът в държавата, а и по света не е спрял, но може би се е забавил.

Маккарти отбеляза, че именно Джон Кери ще присъства на конференцията в Глазгоу. Ако към 2015 г. целта беше да се задържи повишаването на световните температури под 2 градуса по Целзий, нужното сега ще е да се ограничи затоплянето до 1.5 градуса по Целзий, което значи и по-амбициозни цели за ограничаване на емисиите.

Според Маккарти сега трябва страните да са сигурни, че ангажиментите през това десетилетие ги поставя в посока за нулеви емисии през 2050 г.

Пътят от Париж до Глазгоу е дълъг

Джонатан Пършинг отбеляза пред журналисти, че Европа е заела позицията на лидер в периода, докато САЩ не беше част от Парижкото споразумение, а други развиващи се държави са били достатъчно съсредоточени в целите си. "Аз бях назначен в администрацията на Байдън. Бях също политическо назначение по време на администрацията на Обама. Изключително съм разочарован, че САЩ се оттеглиха и се появи тази пречка", казва той.

Пършинг уточни обаче, че светът не е спрял да работи по проблемите с климатичните промени дори и след оттеглянето на САЩ. Той даде пример с Южна Африка, където е създадена програма за намаляване на емисиите. "Виждам малки страни като Коста Рика, които продължиха да обявяват нови цели и да ги постигат. Така че за мен отсъствието на САЩ не спря света." В Коста Рика през 2018 г. 98% от енергията в страната беше възобновяема, а наскоро успя да изкара 299 дни само на възобновяеми източници.

Пършинг добави, че самите американски щати и градове са продължили напред с борбата с климатичните промени, като даде примери с Калифорния и Ню Йорк или Лос Анджелис и Сиатъл, където имало програми, свързани с възобновяема енергия, транспорт, инвестиции в устойчиви сгради.

Сега заявката на Съединените щати е за намаляване на емисиите с 26-28% до 2025 г. "Смятаме, че сме много близо до тази траектория. Причината не е, че администрацията на Байдън направи някои неща тази година, а е защото американските хора и компании и щати действаха през последното десетилетие. И е заради някои неща, които направихме по време на администрацията на Обама, а те продължават да дават плодове. Инвестирахме във ВЕИ", обясни Пършинг.

"Отиваме в Глазгоу с широко отворени очи и разбирайки, че не сме в същата позиция, в която бяхме през 2015 г." Това заяви Джина Маккарти, първият съветник по климатичните промени към Белия дом, в специален брифинг тази седмица, на който "Капитал" присъства.

През ноември в Глазгоу ще се състои COP26 - годишната климатична конференция под егидата на ООН. Парижкото споразумение, сключено на същата конференция, но през 2015 г., постави донякъде амбициозни цели пред държавите в борбата с климатичните промени. След това обаче Вашингтон се оттегли от споразумението, а и пандемията донякъде измести темата от глобалния дебат. Именно САЩ заедно с Китай, Индия и Русия са държавите с най-голям "принос" към глобалните въглеродни емисии.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал