Неподготвени ли са големите икономики за справяне с природни бедствия

Reuters

Неподготвени ли са големите икономики за справяне с природни бедствия

Бедствията стават по-сериозни и заради климатичните промени, но развитите държави като че ли сега започват да осъзнават проблема

1774 прочитания

Reuters

© Reuters


Миналата седмица тежки наводнения удариха Германия и малки части от Белгия и Нидерландия. Броят на жертвите към момента надхвърля 180, а над 1000 души са обявени за изчезнали. Дни преди едно от най-разрушителните наводнения в Европа за последното десетилетие в северозападните щати на САЩ настъпи топла вълна, която взе живота на стотици. В Канада избухнаха горски пожари, такива има и в 12 щата от западната част на САЩ, а в Русия се отчетоха рекордно високи температури. Всичко това в рамките на около месец.

Тези климатични събития илюстрират добре реалната ситуация, в която се намират водещите световни икономики, когато става въпрос за справяне с природни бедствия и климатичните промени - няма реален начин за намаляване на темпа на промените, но няма и точна идея за новия начин на живот, който те диктуват.

Системата за ранно предупреждение под въпрос

Наводненията поставят под въпрос системата за ранно предупреждение от наводнения, която използва най-голямата икономика в Европа. Под съмнение е и дали властите в Германия са направили всичко възможно, за да предотвратят големия брой жертви и щети. Наводненията не са единственият проблем, с който трябва да се справят жителите на различните федерални райони. "Идеята, че може да умреш заради времето, е напълно чужда за германците", заявява Фредерике Отто, заместник-директор на Института за промяна на околната среда в Оксфорд, пред New York Times. "Казвам го в качеството си на германка - трябва да спасим животите на хората. Идеята, че е нужно адаптиране към новите условия, липсва", допълни тя.

Екипът й провежда изследване, заключенията от което показват, че топлата вълна, която обхвана северозападните райони на Америка, "почти със сигурност не би се случила без глобалното затопляне". Масата от природните бедствия, настъпили през последните 10-15 години, са със засилен ефект заради климатичните промени. Тайфунът Хайян причини големи разрушения във Филипините, малки островни държави не са сигурни в оцеляването си заради покачващите се нива на водата. Общото между Хайян и тазгодишните наводнения е, че и при двете бедствия в същата година има големи конференции за справяне с климатичните проблеми. През 2013 г. конференцията на Организацията на обединените нации (ООН) за изменение на климата се проведе във Варшава, докато тазгодишната трябва да бъде в Глазгоу.

През 2013 г. президентът на Филипините и още няколко развиващи се държави, обединени в Климатично уязвимия форум, внесоха предложение за създаване на фонд, който да помага на развиващите се държави в случаи на природни бедствия. От форума аргументират позицията си с твърдението, че тези пари биха помогнали за справяне с проблеми, които не те са причинили. Въпреки това Съединените американски щати, голяма част от Европа и други богати икономики отказват предложението, което и го обрича на неуспех.

"Екстремните природни явления в развиващи се държави често причиняват много смърт и разрушения. Те обаче са гледани като наше задължение, а не като процес, който е влошен заради изпускане на парникови газове в атмосферата в последните повече от 100 години", заявява Улка Келкар, директор по програмата за климата в индийския офис на Института за световни ресурси, пред New York Times. Фактът, че и развитите държави започват да усещат последствията е сигурен знак, че искането на Климатично уязвимия форум е било основателно, смята тя.

В края на октомври в Глазгоу ще се проведе поредната среща на ООН. Резултатите от тези срещи не са били обещаващи досега, като нуждата от постигане на някакво споразумение нараства с всяко следващо издание на конференцията. Нивата на вредни емисии в САЩ и Европа спадат ежегодно, но не с достатъчно добър темп. Най-големият замърсител остава Китай, който в момента също страда от тежки наводнения. Всичко това се случва след подписаното през 2015 г. в Париж споразумение за намаляване на глобалните вредни емисии.

Задачата пред дипломатите със сигурност ще бъде допълнително усложнена и от Европейската комисия. Миналата седмица тя представи новия си зелен план. Той включва 13 стъпки, някои от които бяха посрещнати с доста голяма доза резервираност от някои от членките на Европейския съюз.

Миналата седмица тежки наводнения удариха Германия и малки части от Белгия и Нидерландия. Броят на жертвите към момента надхвърля 180, а над 1000 души са обявени за изчезнали. Дни преди едно от най-разрушителните наводнения в Европа за последното десетилетие в северозападните щати на САЩ настъпи топла вълна, която взе живота на стотици. В Канада избухнаха горски пожари, такива има и в 12 щата от западната част на САЩ, а в Русия се отчетоха рекордно високи температури. Всичко това в рамките на около месец.

Тези климатични събития илюстрират добре реалната ситуация, в която се намират водещите световни икономики, когато става въпрос за справяне с природни бедствия и климатичните промени - няма реален начин за намаляване на темпа на промените, но няма и точна идея за новия начин на живот, който те диктуват.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
mb-3
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал