Изследване от април установи, че мерките за устойчивост постепенно намаляват през последните 16 летни и зимни игри, проведени между 1992 и 2020 г., според анализ в списанието Nature Sustainability. Игрите в Солт Лейк Сити през 2002 г. се класират като най-добре представили се, докато Рио 2016 г. и зимните игри през 2014 г. в Сочи остават на дъното. Авторите на анализа предполагат, че намаляването на мащаба на игрите и завъртането им между едни и същи градове може да ги направи по-устойчиви.

За състезанията в Рио беше изчислено, че ще доведат до 3.6 млн. тона емисии на CO2. Четири години по-рано, на игриге в Лондон, разпродадените зали означаваха, че зрителите отговарят за една трета от изпуснатите 3.3 млн. тона CO2, съобщиха тогава организаторите. През 2017 г. Париж обеща, че игрите, на които е домакин през 2024 г., ще имат по-малко от половината въглероден отпечатък от Лондон 2012.

Токио е на път да обърне нарастващата тенденция на емисиите, и то не само като задържи спортните фенове извън залите. Селото на спортистите се захранва от възобновяеми енергийни източници вместо от изкопаеми горива. Електрически превозни средства транспортират хората, а материали, рециклирани от изхвърлена електроника, са използвани за изработването на бленуваните медали. В допълнение Организационният комитет на Токио придоби въглеродни кредити на стойност 5.1 млн. тона CO2 от местни схеми за ограничаване и търговия на емисии, които финансират усилията за намаляване на въглеродния отпечатък в заводи и обществени сгради в страната.

"Игрите трябва да бъдат пространство за насърчаване на декарбонизацията и устойчивостта", заяви Масако Кониши, природозащитник във WWF Япония и член на комитета за устойчивост на игрите в Токио. "В противен случай ние просто увеличаваме натиска върху планетата."