Голямата жега: Как да се ограничат щетите

Reuters

Голямата жега: Как да се ограничат щетите

Горещите вълни засягат най-уязвимите в градовете, а за борбата с тях е необходима умна държавна политика

Деян Димитров
7403 прочитания

Reuters

© Reuters


От края на юли България живее в почти непрекъсната гореща вълна, която според синоптиците ще продължи най-малко до средата на август с отделни дни затишие. Гърция и Турция се сблъскват с най-тежките и продължителни горещи вълни от десетилетия. Ефектите от това са многопластови - горещите вълни имат тежки здравни последствия, а горските пожари са често срещан резултат - и в момента Гърция и Турция горят. Това е първата от серия от статии за последиците от горещините, които ще излязат в "Капитал". През следващите дни ще може да видите още какви са икономическите ефекти от жегата, както и каква е умната стратегия за борба с горските пожари.

"В сравнение с минали години, наистина в последните 3-4 не сме имали такива температури като сега. Последните години, в които имаше такива температури бяха 2015, 2012, 2007, 2000 г.", обясни миналата седмица за "Капитал" Мариана Попова, дежурен синоптик от НИМХ. В България горещата вълна трае от края на юни, като според Попова с малки прекъсвания се очертава средните горещини да останат "доста над нормата" до средата на август, а през втората половина да останат малко над нормата. Българското общество е особено уязвимо към горещините - поради лошия здравен статус на населението, големия брой жилища без климатик или с лоша изолация и застаряващото население. Въпреки това обаче страната ни няма ясна статистика за ефектите от горещините, нито национален план за справяне с тях.

А те ще зачестяват - екстремни топлинни вълни, случвали се досега веднъж на 50 години, се очаква в близкото бъдеще да се случват веднъж на десетилетие заради глобалното затопляне, сочи най-новият доклад на Междуправителствения комитет по изменението на климата към ООН.

Все по-вероятни

"Топлинните вълни се превърнаха в тихия убиец на глобалното затопляне", пише за Financial Times Фридерике Ото, зам.-директор на Института за изследване на измененията в климата към Оксфордския университет. Все по-продължително високите температури всяко лято се превръщат в позната гледка за Европа и въпреки че не изглеждат толкова драматично, колкото горските пожари и наводнения, които също следват от високите температури, топлинните вълни са опасен убиец, особено за най-уязвимите в обществото - самотните пенсионери, най-малките деца, живеещите в некачествени, лошо изолирани жилища без климатик.

А колкото повече се усилват измененията в климата, толкова по-често ще се случват екстремни климатични събития - като топлинните вълни. Екипът на Ото е демонстрирал, че други екстремни климатични събития от последните пет години като пожарите в Сибир през 2020 г. или топлинните вълни в Япония през 2018 г. са били поне 600 пъти по-вероятни заради измененията в климата. Климатични събития, които в миналото са се случвали веднъж на 10, 20, 50 или 100 години или повече сега се случват по няколко пъти на десетилетие, а тенденцията е да се превърнат в ежегодно събитие.

А горещините носят със себе си не само човешки, но и лесно измерими икономически щети.

Здравните рискове

"През последните години в България се наблюдава увеличение на екстремните прояви на времето с около 30%. До 2050 г. се очаква те да се удвоят" - коментира пред БНР през юни д-р Зорница Спасова, гл. ас. в Националния център по обществено здраве и анализи и научен секретар на Дружеството по медицинска география. Според нея средно увеличение на летните температури с 2-3 градуса води до двойно увеличение на периодите с опасно за здравето горещо време. В световен мащаб смъртността, която е свързана с топлината при хората над 45 години се е удвоила през последните 20 години, а в Европа увеличението е с 30%, добавя Спасова.

"Най-уязвими от горещините са тези, които имат промени в кръвоносните съдове. Това са хора с артериална хипертония, хора със захарен диабет, въобще всяко едно от хроничните неспецифични заболявания, които поставят под увеличено напрежение системата на компенсация на нашия организъм", обяснява за "Капитал" пулмологът Александър Симидчиев. Хроничните заболявания, които намаляват възможността за адаптация на човешкия организъм, се превеждат в директен риск по време на високите температури. Според Световната здравна организация (СЗО) 166 000 души са си отишли между 1997 и 2017 г. в резултат от топлинни вълни, независимо дали става дума за топлинен удар, придружаващи заболявания или комбинация.

"Всеки ден през последните няколко седмици по 40 души по време на дневната смяна са с топлинни удари и са викани линейки заради припаднали хора, хора, колабирали с високо или ниско кръвно и топлинни удари от жегата, дехидратация", съобщиха за "Капитал" от Спешна помощ миналата седмица. Подобни ситуации само ще зачестяват.

Какво препоръчва СЗО

Според СЗО горещите вълни ще се превръщат във все по-огромен здравен проблем, който ще изисква многопластови решения. Експертите на организацията предлагат 8 елемента за борба с ефектите от продължителните горещини:

  • Централна институция, която координира различните мерки за борба с горещините
  • Точни и навременни системи за алармиране - голяма част от смъртните случаи от високи горещини се случват в първите два-три дни от топлинната вълна
  • Достъпен здравен информационен план и протоколи за действие
  • Намаляване на горещините във вътрешните пространства в градовете
  • Специална грижа за уязвими обществени групи, особено за най-старите и най-изолирани хора, както и за най-малките деца
  • Готовност на здравната и социалната система да се справят с повишения от горещините брой проблеми
  • Дългосрочно градско планиране, така че градовете да не са бетонени клопки за топлина
  • Наблюдение и оценка на здравните и социални ефекти от горещините в реално време.

Според СЗО по-голямата част от тези мерки могат да влязат в годишен цикъл на активност - от дългосрочното планиране и развитие на градската среда до усилена подготовка за потенциалните топлинни вълни преди лятото, превенция на проблеми през лятото чрез ясни информационни кампании и помощ за най-изолираните, както и други специфични отговори на топлинните вълни, и система за мониторинг, с която да се оценява какво работи в една държава и какво не.

Какво прави България

Докладът на СЗО за плановете за борба с топлинните вълни за 2021 г. включва и България, като според него през лятото до 49.5% от българите изпитват затруднения при поддръжката на комфортно прохладни температури. Този процент се увеличава до 70.7% за хората с ниски доходи. Само 8.4% от българите имат климатик в жилищата си. Според доклада, докато в България се наблюдават някои регионални планове за справяне с продължителните горещини, такъв няма на национално ниво.

Информационната кампания за опасностите от горещините в България също не е централно развита мярка. Няма и единна информационна система за здравните последствия от горещите вълни, на чиято база да се правят политики. "Във Франция имаме ефективно действаща система на регистрация както на гражданското състояние, така и на здравните въздействия и интервенции. У нас понеже такова нещо липсва извън НЗОК - нямаме система за адекватен здравен мониторинг за този проблем, на базата на който да правим статистически заключения", каза пред "Капитал" пулмологът Александър Симидчиев. Това обаче означава и че е трудно да се разбере какъв е здравният ефект от горещите вълни и потенциално какви са жертвите от тях, тъй като информацията не се събира систематично или поне не се публикува по този начин. Ако научаваме седмици по-късно от статистиките за превишена смъртност на НСИ, действията са отдавна закъснели.

Според Симидчиев ключов проблем на българската здравна система като цяло е, че тя рядко ползва утвърдени и унифицирани здравни протоколи за действие. "Въпросът е доколко имаме унифицирани протоколи за действие при топлинен удар." Именно правилните протоколи определят и доколко добър би бил цялостният отговор на българската здравна система на ефектите от горещите вълни.

Как Франция бори горещините

Един пример за положителна промяна през последните 20 години е Франция. През лятото на 2003 г., след две седмици постоянни горещини, при които температурата достига 44 градуса, се оказва, че заради горещините преждевременно са починали над 15 000 души, предимно пенсионери.

През 2004 г. Франция въвежда национален план за борба с горещините със задачи за всички нива на управление - от местното до централните правителства, разказва Bloomberg. Между 1 юни и 15 септември страната е в състояние "максимална готовност" за горещините, пише международната медиа csmonitor. Всяка френска община трябва да пази регистри за възрастните хора на територията си, като при риск от топлинна вълна социални работници от общината ги прозвъняват рутинно, за да проверяват дали са добре, дали имат достъп до климатик. В Париж има и доброволен списък на уязвими от горещините, към който хората могат да се включат с телефонно обаждане за същите проверки.

Франция активно инвестира и в подобрение на системата си за ранно предупреждение при идването на горещини и в метеорологичните си институти. Информацията за горещите вълни се разпространява през всички медии, като държавата има право и да "конфискува" частно рекламно време, ако на централно ниво се вземе решението, че опасността е достатъчно висока. Политици от всички нива на властта, както и здравни експерти, активно напомнят на хората за опасностите от горещините, да не излизат и да не тренират по обяд, да пият повече вода и други сравнително общи и добре познати мерки за справяне с горещините. Важното е медийното послание да е непрекъснато и да достигне до възможно най-много хора.

В същото време френската държава въвежда изисквания в старческите домове, болниците и други институции за грижа, да има "охладени стаи", предназначени за отдих в горещите дни. При гореща вълна метрото в Париж моли всички, които могат, да работят от вкъщи, за да не се претоварва охлаждането на градския транспорт. Образователното министерство има задачата да затваря училища при определени нива на горещини, а болниците са във висока готовност, като от години работещите в тях минават и през специални обучения за третиране на топлинен удар, тъй като през 2003 г. се оказва, че сериозна част от медицинският персонал е бил неравно подготвен за потенциалните фатални ефекти.

Унифицирана информационна система следи за постъпилите в болница, обажданията за спешни случаи и жертвите, както за всеки регион и град, така и на национално ниво. На базата на тази информация, както и на метеорологичните прогнози, Франция разполага с 4 различни нива на готовност, които разрешават все по-тежки мерки. И въпреки всичко по време на горещата вълна през 2019 г. пак има почти 1500 жертви за цяла Франция. Сравнено обаче с вълната през 2003 г., която хваща Франция неподготвена, това е почти 90% намаление.

Търсят се урбанисти

Информационните кампании, охладените стаи в болници и старчески домове и по-добрата координация между здравните и социалните служби сами по себе си не могат да предотвратят изключително високите температури, които се случват в градовете.

Така нареченият ефект на топлинните острови се наблюдава в силно урбанизирани региони - структури като сгради, пътища и друга инфраструктура поглъщат слънчевата топлина и я излъчват обратно с много по-голяма сила от от озеленените площи, обяснява страницата на американската Агенция за защита на околната среда (EPA). Градовете с концентрация на сгради и пътища и недостатъчно зелени и водни площи се превръщат в острови на концентрирана топлина, които през деня могат да са със средно до 4-5 градуса по-топли от извънградските местности около тях.

EPA съветва градовете да предприемат масивни стратегии за озеленяване и замяната на асфалта и бетона където е възможно, които намаляват температурите в градските пространства - с повече паркове и засаждане на дървета, където е възможно, което може да намали температурата на заобикалящите ги пространства с няколко градуса. Засаждането на зелени покриви на жилищни сгради също играе огромен ефект и може да намали температурата на покрива с до 20 градуса по Целзий, а оттам и температурите в сградата. В Париж например се обмислят много от тези стъпки - общината на града има стратегия за замяната на асфалтовите повърхности на много детски площадки с по-малко топлоабсорбиращи материали или просто с озеленяването им. Подобна стратегия има и за залесяването на града.

Градският дизайн в борба с топлинните вълни обаче няма нужда да се ограничи само до инфраструктурни мерки, повече зеленина и смяна на настилки, въпреки че тези стъпки определено играят огромна роля. За Financial Times британският икономист Тим Харфорд дава примери, че в САЩ жертвите от топлинни вълни в по-населени и безопасни квартали, където съседите свободно могат да си ходят на гости и да се разхождат навън, са до 10 пъти по-малко, отколкото в съседни гетоизирани квартали, където хората ги е страх да излязат навън или да потърсят обществено пространство с климатик. Социалните интеракции в градската среда имат видим ефект и върху възможността на жителите на един град да се адаптират към горещините.

От края на юли България живее в почти непрекъсната гореща вълна, която според синоптиците ще продължи най-малко до средата на август с отделни дни затишие. Гърция и Турция се сблъскват с най-тежките и продължителни горещи вълни от десетилетия. Ефектите от това са многопластови - горещите вълни имат тежки здравни последствия, а горските пожари са често срещан резултат - и в момента Гърция и Турция горят. Това е първата от серия от статии за последиците от горещините, които ще излязат в "Капитал". През следващите дни ще може да видите още какви са икономическите ефекти от жегата, както и каква е умната стратегия за борба с горските пожари.

"В сравнение с минали години, наистина в последните 3-4 не сме имали такива температури като сега. Последните години, в които имаше такива температури бяха 2015, 2012, 2007, 2000 г.", обясни миналата седмица за "Капитал" Мариана Попова, дежурен синоптик от НИМХ. В България горещата вълна трае от края на юни, като според Попова с малки прекъсвания се очертава средните горещини да останат "доста над нормата" до средата на август, а през втората половина да останат малко над нормата. Българското общество е особено уязвимо към горещините - поради лошия здравен статус на населението, големия брой жилища без климатик или с лоша изолация и застаряващото население. Въпреки това обаче страната ни няма ясна статистика за ефектите от горещините, нито национален план за справяне с тях.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


2 коментара
  • 1
    wsf27611486 avatar :-|
    Иван Люцканов

    Важно е да се отбележи, че според доклада на СЗО 8,4% от българите имат климатик през 2007 г., а не сега. Според НСИ през 2020 г. 44% от българските домакинства имат климатик вкъщи, като този дял дори е над 50% в градовете.

  • 2
    ss avatar :-P
    SS

    Наште баби и дядовци в такова време са се разхлаждали с мотиките на нивите ! Сегашните глезльовци изгарят по плажовете и мрънкат ...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход