Времето се влошава, времето изтича

Reuters

Времето се влошава, времето изтича

Политиките за адаптиране към климатичните промени стават крайно наложителни

Кирил Кирчев
5629 прочитания

Reuters

© Reuters


"Апокалипсис сега" - асоциацията с филма на режисьора Франсис Форд Копола за климатичните промени може да изглежда твърде претенциозна, но ако попитаме гражданите на редица страни в Югоизточна Европа как се чувстват сега, вероятно ще са в подобно положение. В момента преживяваме една от най-тежките и продължителни горещи вълни от десетилетия, а неприятната новина е, че екстремните събития зачестяват и повечето прогнози са, че тази тенденция ще продължи.

Светът е стигнал до етап, в който е по-скоро безсмислено учените, правителствата и бизнесът да спорят дали климатичните изменения се дължат главно на човешката дейност. Факт е, че те се случват и трябва да се разработват и прилагат политики за адаптиране към тях. И трябва да е ясно, че този процес е свързан, първо, с огромни инвестиции, като големите ползи ще дойдат по-късно, а вероятно и за следващите поколения.

Не звучи оптимистично и прогнозата в новия доклад на Междуправителствения комитет по изменението на климата към ООН, публикуван преди седмица - със сегашните темпове на развитие Земята ще се затопли с 1.5 градуса до около 2030 г. в сравнение с прединдустриалната ера и това ще бъде с 10 години по-рано от датата, която беше предвидена през 2018 г. Така се застрашава постигането на ключовата цел на Парижкото споразумение, защото признаците на изменението на климата стават очевидни във всяка част на света. Докладът показва как възможното може да стане реалност, а авторите подчертават, че сега тези промени "засягат всеки населен регион по света, като човешкото влияние допринася за много наблюдавани промени във времето и климатичните крайности".

За да разберем какво означава да живеем в свят, който е с 1.5 градуса по-топъл спрямо преди 200 години, означава, че топлите вълни, които тогава са се случвали веднъж на 50 години, ще се появяват 9 пъти по-често. Ако температурата се повиши с 3 градуса - честотата им ще се увеличи до 14 пъти. Или всеки три години и половина ще трябва да се сблъскваме с това, което усещаме като жега последните седмици. С всичките последствия от това, като пожари, унищожени реколти, енергийни дефицити и всякакви други аномалии.

Измерване на щетите

Изменението на климата представлява най-голямата дългосрочна заплаха за световната икономика. Редица международни институции призовават за различни смекчаващи мерки, които биха ограничили затоплянето. Амбициозната цел за постигане на нетни нулеви емисии до 2050 г. ще струва много пари, но негативните ефекти и щетите от промените в климата ще струват още повече. Анализ на Международния валутен фонд от 2019 г. предвижда, че изменението на климата може да намали глобалния БВП на човек със 7% до 2100 г.

Още по-притеснително звучи изготвеният през пролетта индекс за икономиката на климата от Swiss Re Institute, според който в най-лошия сценарий, ако не се предприемат мерки, глобалните температури могат да се повишат с над 3°C, а световната икономика да се свие с 18% през следващите 30 години. В най-добрия вариант спадът ще е 4%, ако целите на Парижкото споразумение за увеличение под 2 градуса по Целзий са постигнати (прогнозите са направени на базата на проучване сред 48 икономики, представляващи 90% от световната икономика, целящо да определи как биха пострадали от изменението на климата при четири сценария за повишаване на температурата). Тъй като глобалното затопляне прави въздействието на природните бедствия по-сериозно, това може да доведе до значителни загуби на доходи и производителност. Например повишаването на морското равнище води до загуба на земя, която иначе би могла да се използва продуктивно, а топлинният стрес може да доведе до спад на реколтата. Икономиките в Азия обаче биха били най-тежко засегнати, като Китай е изложен на риск да загуби близо 24% от своя БВП при тежък сценарий, докато най-голямата икономика в света, САЩ - близо 10%, а Европа - почти 11%, показват резултатите.

Горещото лято също може да навреди на културите както директно (много важни култури са много чувствителни към температури над определен праг), така и чрез т.нар. воден стрес. Когато необичайно горещите и сухи условия изсмукват влагата от земята, последващите засушавания не само задълбочават проблемите за фермерите, но и създават нови. Заради сухото и горещо последно лято в Бразилия (сега там в по-голямата част от страната е зима) се очаква реколтите от кафе и захар да намалее значително, което вече изстреля цените им до рекордни нива.

Изменението на климата представлява най-голямата дългосрочна заплаха за световната икономика.

Увеличава се и рискът, и размерът на пожарите. Това е проблем не само в топли, пожароопасни места като Австралия. В продължение на няколко месеца през лятото на 2019 г. големи горски масиви на север в Русия и Канада, дори в Гренландия изгоряха.

Най-дългосрочната промяна е морското равнище, чието покачване ще разруши бреговете и ще увеличи наводненията.

Време за адаптиране

Тази действителност прави политиките за адаптиране към климатичните промени по-необходими от всякога. В началото на века политиците в по-рисковите страни признаха, че международните усилия за намаляване на емисиите никога няма да бъдат достатъчни, за да се предпазят от въздействията на изменението на климата.

Преди десетина година темата за адаптацията започна да заема своето място в международната дипломация. Страните, участнички в Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, поеха ангажимент за глобална рамка за адаптация и създадоха Зелен фонд за климата, с цел да съберат 100 млрд. долара годишно до 2020 г., за да помогнат на развиващите се страни да намалят емисиите си и да създадат планове за адаптация.

Десетилетие по-късно нуждата от действията е повече от спешна. Неправителствената организация Глобална комисия по адаптация, която е създадена от 17 държави през 2018 г., изчислява, че ако не се направи нищо за подготовка за изменението на климата, това може да намали добивите в световен мащаб с между 5% и 30% до 2050 г. в зависимост от редица условия, се казва в анализ на Economist. Приблизително 5 млрд. души могат да страдат от недостиг на вода поне един месец в годината. В България например видяхме подобно засушаване през 2019 г., когато повечето язовири в страната бяха стигнали критично ниско ниво - както заради климата, така и поради лошо управление, което обаче пак е част от подготовката за промените. В същото време стотици милиони хора може да се наложи да напуснат домовете си в крайбрежните градове.

Адаптацията не е проблем само за бедните страни. Щетите, които ураганът Санди нанесе на Ню Йорк през 2012 г., показаха, че екстремните събития могат да поставят на колене един от най-важните финансови центрове в света. Те надхвърлиха 19 млрд. долара, което стимулира изработването на план за адаптация на града.

Бизнесът също започна да разглежда своята уязвимост към изменението на климата - отчасти поради натиска от активисти инвеститори. Microsoft например е изградила допълнителен облачен капацитет в случай, че сървърите бъдат извадени от строя заради екстремни метеорологични условия.

В някои развити страни адаптацията вече спасява живот. Приблизително 15 хил. починаха във Франция през 2003 г. в резултат на горещата вълна през август, докато горещата вълна през 2019 г. е убила 1500 души в страната. Подобрението се дължи на повишената осведоменост за заплахата, мерките на властите и частните инвестиции. Сега има целенасочена подкрепа и медицинска помощ за най-уязвимите.

Успехите във Франция са съобразени с нуждите на конкретно население, изправено пред специфични заплахи. Специалистите са на мнение, че това, което трябва да се направи за намаляване на емисиите, е доста подобно в целия свят - осигуряването на устойчивост чрез адаптация зависи от политиките, оформени от местните нужди и капацитет.

"Управляваното отстъпление" е крайна форма на адаптация към климата, която ще стане реалност за милиони, ако живакът не спре да се покачва. Много преди светът да стигне до този момент, общностите, особено в по-бедните региони, ще понесат катастрофални загуби. Кой да плати за загубите и щетите продължава да затруднява преговорите на ООН за климата. Богатите страни отпускат финансови средства, но не желаят да участват в нито един официален документ, който може да съдържа дори нотка на отговорност.

Повече инвестиции

Разбира се, политиките по адаптация си имат цена. Очаквано оценките варират много, защото се базират на много предположения. През 2016 г. програмата на ООН за околната среда обяви, че адаптацията ще струва 140 - 300 млрд. долара годишно до 2030 г. Според Глобалната комисия по адаптация инвестиции на обща стойност 1.8 трлн. долара в световен мащаб между 2020 и 2030 г. биха могли да генерират 7.1 трлн. долара нетни ползи. Проблемът е, че частните инвестиции и бюджетните средства засега не достигат.

До 2050 г. световното население се очаква да нарасне до почти 10 млрд. души. Изменението на климата и загубата на биологично разнообразие в резултат на това са две предизвикателства, с които светът трябва да се справи, за да поддържа здравословна икономика и устойчиво бъдеще.

По темата работи и Деян Димитров

Няма връщане назад без амбициозни ангажименти от най-големите замърсители

Главният секретар на ООН Антонио Гутериш определя доклада на Междуправителствения комитет по изменението на климата към ООН като "червен код за човечеството". Дори със стриктно спазване на вече сключените в Парижкото споразумение мерки, увеличение на средните глобални температури от 1.5 градуса над доиндустриалните нива най-вероятно е много вероятно до 2040 г. Между 2011 и 2020 г. увеличението спрямо доиндустриалните нива е било 1.09 градуса. Моделите в доклада сочат, че всяко забавяне на увеличението в температурите си струва - всеки 0.5 градуса по-високи температури ще водят до значително зачестяване на горещи вълни, наводнения и суша по света. "Последиците стават все по-лоши и по-лоши, когато ставаме все по-топли и по-топли. Всеки тон CO2 е от значение", смята британският климатичен изследовател Ед Хокинс от Университета в Рединг, един от авторите на доклада на IPCC.

Частите в резюмето на доклада, в които авторите изразяват "висока увереност", са много повече от тези, в които имат само "средна увереност", отбелязва Economist. Областите, в които в предишния доклад е липсвала "висока увереност", включват идеята, че човешкото влияние е увеличило честотата на горещите вълни и сушите в световен мащаб; че обилните валежи и наводнения ще бъдат както по-чести, така и по-интензивни в по-голямата част от Азия и Африка при нарастване на температурата с 1.5ºC; и че в някои региони, включително Южна, Централна и Източна Европа, се очаква да има най-високото повишаване на температурата в най-горещите дни - с около 1.5 до 2 пъти повече от скоростта на глобалното затопляне.

Докладът установява, че мащабното намаляване на въглеродния диоксид в атмосферата наистина може да доведе до понижаване на температурите. Политиците все повече разчитат на такива мерки като единствения начин да реализират скромните краткосрочни съкращения, а твърдението на учените дава добра перспектива и за дългосрочните амбиции.

Интересен момент е, че метанът, вторият по важност от парниковите газове, се отделя масово от човечеството. Нивото му в атмосферата, подобно на това на въглеродния диоксид, в момента е на най-високото ниво в човешката история. Но за разлика от въглеродния диоксид, задържането на метана в атмосферата е краткотрайно. Това означава, че намаляването на емисиите на метан се "изплаща" по-бързо при предотвратяването на затоплянето в сравнение с намаляването на въглеродния диоксид. Ако светът наистина сериозно се опитва да поддържа затопляне под 2ºC, да не говорим за 1.5ºC, по-големите усилия за намаляване на емисиите на метан, както от промишлеността, така и от селското стопанство, трябва да бъде висок приоритет.

Всеки опит за постигане на ниски емисии на глобално ниво минава през амбициозни мерки от страна на най-големите замърсители в света - САЩ, ЕС, Китай и Индия, които заедно отговарят за 50% от глобалните емисии. САЩ, ЕС и Индия заявяват амбициозни цели, като Индия флиртува и с идеята да предложи пълен въглероден неутралитет. Китай засега обаче не променя старите си обещания да продължи да увеличава въглеродната си стъпка поне до 2030 г. и да постигне въглеродна неутралност през 2060 г. - цел, която според активисти, включително и Greenpeace, не е отразена в реалните политики на авторитарната страна.

През първата половина на 2021 г. Китай рязко е увеличил задвижваното от въглища производство на стомана, показва анализ на финландската активистка група "Център за изследвания за енергетика и чист въздух (CREA). Само за 2021 г. Китай планира да построи пещи за производство на стомана, чиито годишни емисии, около 150 млн. тона CO2 годишно, ще надминават общите емисии на икономиката на Нидерландия, посочва Financial Times. Стоманопроизводството е вторият най-голям източник на емисии от икономиката на Китай и продължава да се разраства. Дори обявената цел пикът на китайските емисии да се случи през 2030 г. е непостижима без намаляване в сегашното производство с 30%, смята главният анализатор на CREA Лаури Миливирта.

В същото време анализ на Greenpeace от юли сочи, че 90% от всички стимули за икономиката на Китай по време на пандемията са насочени именно в традиционни инфраструктурни проекти, които също са високо въглеродно интензивни, а разпространението на делта варианта на коронавируса най-вероятно предвещава още държавни стимули.

"Апокалипсис сега" - асоциацията с филма на режисьора Франсис Форд Копола за климатичните промени може да изглежда твърде претенциозна, но ако попитаме гражданите на редица страни в Югоизточна Европа как се чувстват сега, вероятно ще са в подобно положение. В момента преживяваме една от най-тежките и продължителни горещи вълни от десетилетия, а неприятната новина е, че екстремните събития зачестяват и повечето прогнози са, че тази тенденция ще продължи.

Светът е стигнал до етап, в който е по-скоро безсмислено учените, правителствата и бизнесът да спорят дали климатичните изменения се дължат главно на човешката дейност. Факт е, че те се случват и трябва да се разработват и прилагат политики за адаптиране към тях. И трябва да е ясно, че този процес е свързан, първо, с огромни инвестиции, като големите ползи ще дойдат по-късно, а вероятно и за следващите поколения.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход