Приказка за лешояда

фотограф: Богдан Боев

Приказка за лешояда

Благодарение на програми за възстановяване необикновените птици се завръщат у нас, носейки редица ползи за екосистемите и обществото

Десислава Лещарска
5533 прочитания

фотограф: Богдан Боев


Лешоядите - символ на кръговрата на живота и връзката със смъртта. Тези внушителни птици не оставят никого безразличен - заради размерите и уникалната им "диета". Наричат ги "санитарите на природата", тъй като се хранят с трупове на животни. В миналото те са предотвратявали разпространението на много зарази сред хората и най-вече сред животните. Киселината в стомаха им е толкова силна, че е способна да унищожи бактериални спори, причиняващи бяс, чума, холера, бруцелоза и антракс. От едва ли не най-разпространените птици днес те са застрашени от изчезване заради човека.

За да осъзнаем тяхната роля за екосистемите, ще дадем пример с африканската чума по свинете, която засегна животновъдите у нас миналата година - над 200 хиляди убити животни, тонове животински отпадъци и щети за милиони. "Ако имахме жизнени популации на четирите вида лешояди, които се срещат в България, разпространението на една такава зооноза щеше да бъде ограничено и щетите щяха да бъдат по-малко", казва Ивелин Иванов от природозащитната организация "Зелени Балкани".

Той работи по програми за устойчиво завръщане на лешоядите в България от над 25 години. Белоглавият лешояд е успешно възстановен в Източни Родопи и Стара планина, а от тази година България може да се похвали с първите гнездящи двойки черен лешояд от 40 години насам и с първото излюпено от вида. Иванов разказва, че точно по времето на африканската чума за около 3-4 месеца лешоядите са спрели да посещават площадките за подхранване, поддържани от "Зелени Балкани". "Оказа се, че са се хранили с трупове на диви прасета, поразени от чумата", казва той.

Ролята на лешоядите не се изчерпва само с контрол на болести и вредители. Те намаляват разходите за заместващи услуги като изгаряне на трупове в екарисажи (което има и висок въглероден отпечатък). В България всеки стопанин е длъжен да извика екарисажна кола, да плати такса, а труповете на умрелите животни се унищожават в специални съоръжения на стотици километри. От данни на "Зелени Балкани" и екарисажа в Шумен излиза, че хищни птици "са спестили" около 17 хил. лв. годишно на животновъди. Сумата най-вероятно е много повече, тъй като данните са само за 2019 и 2020 г. и само за района на Сливен. Лешоядите имат и голям икономически потенциал за развитие на природосъобразен туризъм, някои религиозни общности в Индия ги смятат за свещени, а в България са един от символите на природозащитата. Тези птици са най-големите летящи видове у нас, изключително атрактивни са и привличат фото- и орнитотуристи.

Лешоядите в България

В Европа и в България са се срещали 4 вида лешояди - белоглав, черен (картал), египетски и брадат. Днес всички те са в различна степен застрашени, два от тях до скоро бяха изчезнали за страната. Може би най-рядък е брадатият лешояд, който е изчезнал трайно от България и от Балканския полуостров от 40-50 години, разказва Ивелин Иванов. В България има подходящи условия за гнездене и изхранване и в недалечното минало са били доста разпространени. Любопитни факти, свързани с тях са, че у нас са намерени едни от най-древните фосилни останки от лешояди в Европа - на повече от 2 млн. години; че България е пионер в опазването на лешояда в световен мащаб - княз Фердинанд, който е бил любител орнитолог и е създал днешната Зоологическа градина в София, издава указ за опазването им още в края на 19 век. Черният лешояд е първата птица в зоопарка, а специалисти от Австрия за първи път размножават на закрито брадат лешояд у нас. Брадатият лешояд също така е символ на българската природозащита - през 70-те години на миналия век зараждащата се научна общност в България го избира за символ на защитените природни обекти - известната картинката с птица в къщичка е именно на брадат лешояд.

Брадатият, черният и белоглавият лешояд се водят официално изчезнали от 70-те и 80-те години на миналия век. "През 1978 г. в района на яз. "Студен кладенец" е открита колония на белоглав лешояд. Почва възстановяване по естествен начин - само с подхранване и опазване на местообитанията. Сега там има 100 - 110 двойки", казва Емилиян Стойнов, един от създателите на Фонд за дивата флора и фауна и активист за опазването на вида. "В останалата част на страната белоглавият изчезва напълно до момента, в който започват програмите за реинтродукция", допълва той. Благодарение на тях трайно установени колонии има в Природен парк "Врачански Балкан", Котленска планина, в Природен парк "Сините камъни" и Кресненския пролом.

По-особен е случаят с черния лешояд. Записан е в Червената книга като изчезнал през 1985 г. Единични птици продължават да се виждат в Източни Родопи. Благодарение на програма за реинтродукция на черния лешояд на "Зелени Балкани" и партньорски организации у нас вече има няколко гнездящи двойки като една от тях успява да снесе и излюпи малко. Лешоядите имат слаба размножителна способност - снасят по едно или две яйца, и то не всяка година.

Следва египетският лешояд, който до 80-те и 90-те години на миналия век е най-масовият. "Оказа се, че от много висока база е намалявал много бързо и ние не сме разбрали. В момента се среща само в Източни Родопи и Източна Стара планина", казва Стойнов. Той е и единственият от 4-те вида, който мигрира. У нас все още се срещат между 20 и 25 гнездящи двойки. Брадатият лешояд е изчезнал. "Надяваме се да го възстановим с програми за реинтродукция, ако западните партньори ни дадат птици", казва Стойнов.

Защо е важно да имаме жизнени популации и на четирите вида лешояди? "Всеки има ниша при усвояването на трупове: брадатият се храни с костите, карталът - с кожа и сухожилия, египетският - с по-дребни и меки части, белоглавият - с мускули. Така е еволюирала гилдията", отговоря Стойнов. Това обяснява защо всеядни хищници и дребни мършоядни животни като чакали, вълци, лисици, кучета и др. не могат да заместят лешоядите - те не усвояват мършата по този ефективен начин и това води до пренасяне на зарази.

Лешоядите са изчезнали от почти всички западноевропейски страни. "Има откъслечни места, където са запазени. Центърът на лешоядите е Испания, където се срещат и четирите вида. Този факт се използва от други държави, България включително, за програми за реинтродукция - с подкрепата на колегите ни се вземат птици от Испания и се пращат на места, където се работи за опазването на вида", казва Иванов.

На всички континенти лешоядите са изчезнали заради използването на отрови. "Най-често от животновъди, ловци и др. залагат примамки, защото хищници като вълци, чакали, лисици им пречат (макар практиката да е забранена и наказанието да предвижда затвор). Лешоядите са косвени жертви: те първи откриват примамката от въздуха и се хранят на групи - едно отровено животно може да унищожи цяла колония." Други фактори са унищожаване на местообитанията им, липсата на храна заради изгарянето на умрели животни, пряко избиване, сблъсъци с електропреносната мрежа.

"В световен мащаб една от най-здравите популации от лешояди е в Европа. Това е шансът ни да дадем нещо на света - да си опазим популациите и да гарантираме здравето на европейските екосистеми", коментира Елена Кметова от "Зелени Балкани", която подготвя докторантура за поведението на лешоядите в Централноевропейския университет - Виена. Това има своите икономически измерения - спестени средства за заместващи услуги, спестени емисии на парникови газове. Ефект има и за местното население в райони, където се опазва видът: от посещения на площадки за подхранване и фотографски укрития. В Испания ползите се изчисляват на близо 5 млн. долара годишно.

Екотуризъм у нас

"В България екотуризмът е нещо, което прохожда. Все още хората, които се интересуват от лешоядите са основно чужденци", коментира Кметова. Според Сергей Панайотов, който развива алтернативен туризъм в Източни Родопи, нагласите на българите обаче бързо се променят. Той стопанисва къща "Старото гнездо" в Маджарово, където има посетителски център, посветен на лешоядите. "В къщата ни идват основно българи. Отдавам го на ограничените пътувания в корона кризата, но и на това, че те започнаха да се ориентират повече към вътрешен туризъм и да се обръщат към природата ни", казва Панайотов.

Той посочва, че природозащитни организации работят в Маджарово от над 20 години. "Тези инициативи са важни не само за да се защити видът като вид. Няма как да го опазим, скривайки го от хората. Местните научават, че могат да имат икономическа полза, че могат да участват в неговото опазване или най-малкото да не го безпокоят. Допреди няколко години в Маджарово нямаше почти никакви места за настаняване. В рамките на 3-4 години се появиха 6-7 нови къщи за гости, включително хотелче. Бих казал, че Маджарово е едно от малкото места в Европа, където видовото разнообразие на хищни птици е доста богато и това привлича специализирани туристи", посочва Панайотов.

Как да ги запазим

Безспорно има положителна промяна в нагласите на хората отпреди 20 години и днес, коментира Ивелин Иванов и допълва, че въпреки това все още се случват доста инциденти с отровени и застреляни птици. "Имаме нелоши разпоредби за опазването на вида, но имаме проблем с приложението им", казва от своя страна Емилиян Стойнов. Положителна стъпка е одобреният наскоро от екоминистерството "Национален план за борба с отровите". "Този документ създава протокол, който казва кой какво прави", посочва Стойнов. "Изисква се доста ентусиазъм и себеотрицание, за да се стигне до възстановяването на лешоядите. Справяме се добре. Оттам нататък съответните институции и паркови администрации трябва да си влязат в правомощията и само да го поддържат". Ако ограничим заплахите, популациите на лешояди у нас ще се увеличат, ще заемат места, където са гнездили навремето.

Какво се случва, когато изчезнат лешоядите?

За периода 1992 - 2006 г. лешоядите в Индия намаляват с 99.9% - от близо 10 млн. птици до 75 хил. Основната причина е широко използвания от животновъдите препарат диклофенак, който е отровен за птиците. Последствията са следните:

  • Бездомните кучета се увеличават с над 7 млн. до близо 30 млн.;
  • Ухапванията от кучета се увеличават с 39 млн., а фаталните изходи са с 48 хил. повече;
  • Щети за производителите на танини, желатин и торове;
  • Транспортни разходи за пренасяне на трупове;
  • Загуби за туризма;
  • Загуба на културно наследство (Парси в Индия - общност, която практикува небесни погребения);
  • Увеличение на разлагащи се животни и замърсяване на въздуха, почвата и водата.


Лешоядите - символ на кръговрата на живота и връзката със смъртта. Тези внушителни птици не оставят никого безразличен - заради размерите и уникалната им "диета". Наричат ги "санитарите на природата", тъй като се хранят с трупове на животни. В миналото те са предотвратявали разпространението на много зарази сред хората и най-вече сред животните. Киселината в стомаха им е толкова силна, че е способна да унищожи бактериални спори, причиняващи бяс, чума, холера, бруцелоза и антракс. От едва ли не най-разпространените птици днес те са застрашени от изчезване заради човека.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход