Температури над 50 градуса се регистрират все по-често

Температури над 50 градуса се регистрират все по-често

Екстремните жеги вече засягат и региони, където това е нетипично

Момчил Милев
3259 прочитания

© Reuters


Дните с екстремно високи температури, които надвишават 50 градуса по Целзий, са се удвоили от 80-те години на миналия век досега. Това сочат данните от климатичен анализ, изготвен по поръчка на британската обществена медиа BBC. Също така въпросните температурни рекорди се поставят в повече региони на света, отколкото преди, и това представлява безпрецедентен риск за човешкото здраве и начина ни на живот, отбелязват учените, изготвили изследването. В общия случай термометрите достигат подобни високи стойности в района на Близкия изток и Персийския залив. Дори и да са под 50 градуса, високите температури могат да представляват сериозна заплаха за човешкото здраве, ако са в комбинация с други специфични условия като например по-висока влажност на въздуха.

Според изследователите абсолютната бройка на дните с температура над 50 градуса се е увеличавала през всяко следващо десетилетие от 1980 г. насам. Това се е случвало средно 14 дни годишно за периода от 1980 до 2009 г. През следващото десетилетие обаче бройката скача драстично и се вдига на средно 26 дни годишно. За същия период дните с температура над 45 градуса са се увеличили средно с две седмици годишно. "Това повишение е 100% свързано с изгарянето на фосилни горива", коментира д-р Фредерике Ото, асоцииран директор на Института за промени на околната среда към Университета в Оксфорд, пред BBC.

И тъй като затоплянето засяга целия свят, екстремните температури стават все по-вероятни. Освен че могат да са смъртоносни за хората и природната среда, те създават сериозни проблеми за сградите, пътищата и енергийните системи. След тазгодишните абсолютни рекорди от 48.8 градуса, измерени в Италия и 49.6 градуса, регистрирани в Канада, учените се опасяват, че температури над 50 градуса вече могат да се очакват и в нови, нетипични региони, освен ако човечеството не редуцира драстично въглеродните емисии от изгаряне на фосилни горива. "Трябва да действаме бързо. Колкото по-бързо намалим емисиите, толкова по-добре", коментира д-р Сихан Ли, климатичен изследовател в Школата по география и околна среда към Университета в Оксфорд. "Ако продължим да отделяме парникови газове и отлагаме реалните действия, не само въпросните екстремни жеги ще станат още по-чести и по-жестоки, но и възможностите за реакция и последващото възстановяване ще са по-трудни", предупреждава той.

Според анализа на BBC също така през последното десетилетие максималните температури са се увеличили средно с 0.5 градуса в сравнение с дългосрочната осреднена стойност за периода 1980 - 2009 г. Това повишение обаче не е разпределено равномерно по целия свят. Оказва се, че в Източна Европа, Южна Африка и Бразилия то е около 1 градус, а в Средна Азия и Арктика - цели 2 градуса. В този контекст учените призовават световните лидери да предприемат спешни мерки и да ги обявят на климатичната среща на ООН в Глазгоу през ноември. Там правителствата ще бъдат призовани да поемат ангажимент за ново намаляване на въглеродните емисии, за да ограничат глобалното увеличение на температурите.

Ако сегашните темпове на глобалното затопляне се запазят, около 1.2 млрд. души по света най-вероятно ще се сблъскат регулярно с екстремно горещи климатични условия, посочва изследване на Университета Рътгър в САЩ. Това е около четири пъти повече хора, отколкото изложените на подобни температури в момента. Хората също така ще трябва да се изправят пред трудни избори и решения, тъй като околната среда около тях рязко ще започне да се променя, като екстремните жеги ще увеличат вероятността от суши и горски пожари.

Климатичните промени също така са един от основните движещи сили за превръщането на нови региони в пустини. Подобно нещо преживява през последните години Шейх Казем Ал Кааби - фермер, който отглежда пшеница в централен Ирак. Земята в района, който той обитава, някога е била достатъчно плодородна, за да изхранва семейството му и неговите съседи, но постепенно става суха и почти негодна за отглеждане на култури. "Всичко наоколо беше зелено, но това вече не съществува. Сега е суха пустиня", разказва той пред BBC. Затова почти всички жители на селото му решават да се преместят и да потърсят работа в други провинции. "Загубих брат си, близки приятели, добри съседи. Те споделяха всичко с мен, даже и моментите, в които се смеехме заедно. Сега никой не споделя нищо с мен. Просто съм лице в лице с пустата земя", обобщава с болка иракският фермер.

Дните с екстремно високи температури, които надвишават 50 градуса по Целзий, са се удвоили от 80-те години на миналия век досега. Това сочат данните от климатичен анализ, изготвен по поръчка на британската обществена медиа BBC. Също така въпросните температурни рекорди се поставят в повече региони на света, отколкото преди, и това представлява безпрецедентен риск за човешкото здраве и начина ни на живот, отбелязват учените, изготвили изследването. В общия случай термометрите достигат подобни високи стойности в района на Близкия изток и Персийския залив. Дори и да са под 50 градуса, високите температури могат да представляват сериозна заплаха за човешкото здраве, ако са в комбинация с други специфични условия като например по-висока влажност на въздуха.

Според изследователите абсолютната бройка на дните с температура над 50 градуса се е увеличавала през всяко следващо десетилетие от 1980 г. насам. Това се е случвало средно 14 дни годишно за периода от 1980 до 2009 г. През следващото десетилетие обаче бройката скача драстично и се вдига на средно 26 дни годишно. За същия период дните с температура над 45 градуса са се увеличили средно с две седмици годишно. "Това повишение е 100% свързано с изгарянето на фосилни горива", коментира д-р Фредерике Ото, асоцииран директор на Института за промени на околната среда към Университета в Оксфорд, пред BBC.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    geordgeo avatar :-?
    geordgeo

    Добре де, спрете добива на петрол и газ, да ви видим колко ви стиска. Само анализи, само писаници и полемики по медиите, ама на никой не му стиска да спре световната икономика. Щото не виждам как ще стане това и най-вече какво ще се промени в климата, евентуално. А, че цивилизацията ще се върне в каменната ера е почти сигурно, ама е много неизгодно да се говори за това...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход