Може ли да е успешна Конференцията за климата на ООН

Запазване на целите от Парижкото споразумение и реални ангажименти за постигането им ще бъде отчетено като стъпка в правилната посока

За поредна година (с изключение на 2020 г. заради COVID-19) Конференцията за изменение на климата на ООН (COP 26) събира на едно място над 25 хил. представители на 197 държави, кралски особи, лобисти, неправителствени организации, актьори, инфлуенсъри, журналисти, както и над 100 световни правителствени лидери. За две седмици те ще припомнят, че планетата има своите граници и ако не реагираме навреме, ще изпуснем и последната възможност да живеем в света, който познаваме. Липсата на реалистични цели, политическа нерешителност в период на отслабени икономики и още пандемични вълни вещаят трудно постигане на нови договорености. Въпреки това, конкретна ангажираност за реализиране на вече съществуващите ще бъде достатъчна, за да превърне срещата в успех.

Между науката, политиката и реалността

Двадесет и шестата конференция, организирана от агенцията за климата на ООН (UNFCCC), започна официално на 1 ноември в Глазгоу. Срещата на науката, дипломацията, бизнеса и активизма има обща цел - да се продължи икономическият растеж без зависимостта от природния газ, петрола и въглищата. Това е важно, защото тези енергийни суровини имат основна роля за замърсяването на атмосферата с въглероден диоксид, който води до увеличение на температурата на планетата, а от там и до природни катаклизми. Има обаче няколко фактора, които могат да обрекат срещата на неуспех още в самото начало.

Великобритания не е Франция

Огромният дипломатически успех, който успяха да постигнат французите през 2015 г., беше кулминационна точка в цялата история на конференцията. Там бяха определени целите и процедурите за постигането им. Ситуацията днес е малко по-различна.

След като 2020 г. бе пропусната заради пандемията от коронавирус, британското правителство все пак реши да проведе събитието присъствено, приемайки всички съпътстващи рискове. В тази връзка англичаните предложиха на всички пристигащи делегати ваксина на място. Въпреки това, за идващите от региони от "червената зона" продължава да важи изискването да се изолират под карантина пет дни след пристигане (за ваксинирани) и десет (за неваксинирани). Мерките засягат основно представители от по-бедните региони, които нямат същия достъп до ваксини, както Запада, а в същото време са сред най-силно засегнатите от климатичните промени.

В същото време ковид се отрази по различен начин на икономите на държавите, но инфлацията и рекордните цени на основни ресурси засегнаха почти всички сектори. Подложени на огромен политически натиск, управляващите пристигат в Глазгоу, готови на много по-малко отстъпки.

Амбициозните цели не отговарят на ресурсите

Не скривайки притеснението си (и разочарованието си от трудностите в споровете за търговията между Северна Ирландия и Република Ирландия, както и за риболовните права във водите между Великобритания и Франция след Brexit), Борис Джонсън обяви "че ще бъдат трудни, но не невъзможни преговори" и "ако не действаме сега, утре ще е прекалено късно". Основната задача на английското правителство като домакин на конференцията е "да задържи целта от 1.5ºC" (според Парижкото споразумение от COP 21 правителствата се съгласяват да ограничат повишаването на температурата до 2ºC, а в по-добрия случай до 1.5ºC), за постигането на която страната ще увеличи финансирането за развиващите се страни, засегнати от климатичните промени, с 1 млрд. паунда до 2025 г. Други две цели, по думите на Борис Джонсън, са убеждаването на световните лидери да ускорят прехода от бензинови и дизелови автомобили към "по-чисти" алтернативи и спиране на обезлесяването. Всъщност, учените още спорят доколко планът за ограничаване повишаването на температурата до 1.5ºC е реалистичен и изпълним както за най-големите замърсители с въглероден диоксид, така и за по-бедните и развиващи се икономики. Все пак има надежди за решителни крачки за значително намаляване на вредните емисии през това десетилетие и достигане на "нет зеро", или климатична неутралност, до 2050 г. в световен мащаб. Макар на този етап те да изглеждат повече като пожелание, докато големите играчи на сцената като Китай, Индия, Индонезия и Русия не застанат твърдо зад тях.

За реализиране на поставените задачи държавите трябва да представят своите планове за действие. Преди началото на конференцията едва 120 от тях бяха подадени. Според организаторите и "нaй-aĸтyaлнитe и aмбициoзни плaнoвe сред тях нe ca дocтaтъчни и изпълнението им предполага пoвишaвaнe нa тeмпepaтypaтa c 2.7 гpaдyca".

За да се осъществи трансформацията на развиващите се икономики, по-богатите партньори се съгласиха през 2015 г. да създадат "зелен климатичен фонд" с капитал от 100 млрд. долара годишно (за периода 2020 - 2025 г.), който да подкрепя най-уязвимите. До момента едва 80% от заложената сума е събрана.

Къде стои Азия?

Азия има ключова роля в срещата поради няколко причини. С население от 1.5 млрд., живеещо на тропиците и на брега, регионът бива поставен под силен риск от наводнения, урагани, продължителни суши, намаляване на биоразнообразието и добива от земеделската продукция вследствие на климатичните промени. В същото време тук са разположени едни от най-бързо развиващите се икономики, превръщайки региона в силно зависим от изкопаеми горива, флуктуацията в цените им, несигурността на доставките им и климатичната заплаха за местообитанието им. Страните нямат избор, освен да инвестират в нови технологии и чиста енергия, за да продължат темповете на развитието си.

Политическите ангажименти на лидерите обаче говорят друго. Още преди започването на срещата 24 министри от Китай, Индонезия и други държави в региона излязоха с предварителна декларация целите от Парижкото споразумение "да не биват подменяни" (визирайки ограничаване на повишаването на температурата на Земята до 1.5 вместо 2 градуса по Целзий). Китай обещава климатична неутралност до 2060 г., спиране на финансиране на въглищни проекти извън пределите на страната си, но без конкретни планове за намаляване на емисиите в това десетилетие (евентуално достигане на пик на въглеродните емисии до 2030 г., макар другите държави да настояват това да се случи до 2025 г.). Президентът Си Цзинпин ще се обърне към колегите си от конференцията само в писмен вид и няма да присъства. Турският президент Реджеп Ердоган също отложи участието си в последния момент. Междувременно, напрежението върху Индия и министър-председателя Нарендра Моди се увеличава за поемане на повече конкретни ангажименти за климатична неутралност. Вчера той обяви 2070г. като индикативна дата за тази цел, заедно с още четири "климатични елексира". Страната ще се опитана намали въглердоните си емисии с 35% от нивото на 2005 г., търси достъп до нови технологии и преразглеждане на финансирането на зеления климатичен фонд, както и компенсиране на исторически вреди от емисии.

Русия бе една от последните държави, които ратифицираха Парижкото споразумение през 2019 г., а сега делегацията й в Глазгоу пристига без президента Владимир Путин, но не и без добри намерения. През септември страната прие двегодишна бюджетна стратегия за декарбонизация на индустрията си (намаляване с 30% C02 нивата от 1990 г.), предварително задължи големите компании да обявяват емисиите си и заложи цели за климатична неутралност до 2060 г. (по примера на Китай и Саудитска Арабия). Всичко това звучи обнадеждаващо.

За какво се бори Европа?

Европейският съюз също си поставя за цeл изпълнение на договореностите от Парижкото споразумение за намаляване на въглеродните емисии, ясни правила за прилагането му и измерването на прогреса (Paris Rulebook). Блокът ще работи за реализиране на поетите ангажименти за финансиране прехода и адаптирането на по-бедните страни, които са потърпевши от емисиите на развитите икономики. Европейският бюджет вече допринася с над 25 млрд. долара (или една четвърт) от средствата, предвиждайки допълнителни 4 млрд. евро в новия програмен период към предварително заложените.

С приемането на Зелената сделка Европейският съюз пое едни от най-амбициозните климатични ангажименти, които изглеждат все по-трудно изпълними за отслабените икономики в момент на висока инфлация и рекордни цени на електроенергията. Съвместно със САЩ, ЕС води и активна кампания за намаляване на емисиите от метана с 30% до 2030 г. и превръщането на целта в обща за COP 26.

Въпреки че премиерът Стефан Янев ще участва в конференцията, България е част от преговорния екип на ЕС, който ще бъде представляван от председателя на ЕК. "В Европа имаме всичко, за да постигнем климатична неутралност до 2050 г. и да намалим емисиите си с поне 55% до 2030 г. В Глазгоу ще призова други световни лидери да направят същото, да иновират и да инвестират в нова стратегия за по-устойчив растеж. Накратко, да просперираме и да изграждаме по-здрави общества, като същевременно гарантираме по-добро бъдеще за нашата планета", споделя Урсула фон дер Лайен преди срещата.

От пресцентъра на МС съобщиха, че в рамките на срещата премиерът ще открои усилията, които България полага за осъществяване на плавен, справедлив и съвместим с икономиката ни зелен преход. Стефан Янев ще акцентира също върху Националния план за възстановяване и устойчивост, представляващ новата пътна карта за декарбонизация на българската индустрия. Всъщност това, което е наистина важно за страната ни, която се опитва да влезе в клуба на развитите страни от ОИСР, е не да следва кривата на Кузнец (според ековарианта й в някои държави икономиката може и да нанася тежки щети на природата, но когато те забогатеят, ще започнат да отделят повече средства за околна среда и ще изчистят изцапаното), а да направи свой бърз скок за трансформацията на икономиката в новата действителност.

На 23 ноември ще проведе конференцията Net Zero Economy, организирана от "Капитал". Събитието ще бъде в хибриден формат и има за цел да представи възможностите за бизнеса, които предлага преходът към устойчив икономически растеж. Форумът ще послужи като платформа за работа в мрежа и основа за развитието на успешни инициативи за публично-частно партньорство.

Ще бъдат разгледани следните теми: Как да подготвим пътя към икономика с нулеви нетни емисии; Цели на ЕС за неутралност по отношение на климата - какво следва за бизнеса; Инвестиране в подготвени за бъдещето бизнес модели и създаване на условия за устойчив растеж; Внедряване на технологии и подкрепа за иновации в индустрията; Политическа и правна рамка; Декарбонизация на енергийния сектор

Въвеждане на по-чист и по-екологичен транспорт; Чисти оперативни модели за водещите бизнес сектори; Примери за успехи, възможности и предизвикателства

Лектори ще бъдат представители на ЕС, изпълнителни директори и членове на бордове, представители на експертни центрове, лидери от индустриалния сектор, представители на правителството, представители на органите за местно самоуправление

КЪДЕ

Гранд - Хотел Милениум София

Може да се регистрирате и закупите билети от тук.