Нараства натискът върху компаниите за по-ясни климатични цели

Концепцията за климатична неутралност представлява все по-голяма трудност за бизнесите, бързащи да я възприемат

Поне една пета от 2000-те най-големи публични компании в света вече са поели ангажимент за нулеви нетни емисии и вероятно още ще го направят на срещата на върха на COP 26 този месец. Но всеки бизнес, който не успее да отговори на очакванията на инвеститорите за стабилни цели, е изправен пред нещо повече от репутационен проблем, споделя пред Financial Times Дънкан Бърт, главен директор по устойчивостта в британската компания National Grid. Ако целта се счете за твърде ниска, това може да постави под съмнение инвестиционните планове на компанията и да доведе до понижени очаквания за възвращаемост и стойност на активите.

През 2017 г. минната група BHP разкри плановете си да направи нещо необичайно за своята индустрия - да сведе нетните емисии на парниковите си газове до нула през втората половина на века. Когато инвеститорите настояваха за по-решителни действия по отношение на климата, англо-австралийската компания измести тази цел за 2050 г. BHP също така се оттегли от Световната въглищна асоциация и обяви намеренията си да спре да добива въглища за електроцентрали. През октомври обаче усилията на компанията срещнаха неодобрението на 17% от акционерите в Лондон.

BHP и National Grid са сред 167-те бизнеса, към които мрежата от инвеститори с активи на обща стойност 55 трлн. щатски долара Climate Action 100+ се стреми да постави ясни въглеродни цели. Тези 167 компании са отговорни за повече от 80% от световните промишлени емисии. В началото на 2018 г. при обявяването на инициативата Climate Action 100+ само пет от тях са имали цел за нетни нулеви емисии по данни на изследователската група Bloomberg New Energy Finance. Към август тази година броят им вече е скочил до 111.

Проблемни цели

Инвеститорите понякога също се затрудняват да разберат какво всъщност означават заявените нетни нулеви цели и да отсеят сериозните ангажименти. Основаната през 2017 г. организация Transition Pathway Initiative (TPI) цели да помогне на собствениците на активи да преценят усилията на компаниите за намаляване на емисиите. Изследванията ѝ са идентифицирали най-малко пет проблемни области.

Целите на някои компании например обхващат емисиите само в една страна, докато те всъщност растат по-бързо в други, разкрива Николаус Хастрайтер, изследовател от TPI. Много авиокомпании пък разчитат на въглеродни компенсации, което прави тяхната нулева цел непрозрачна за инвеститорите. В енергийния сектор някои компании като National Grid са поставили нетни нулеви цели за 2050 г., въпреки че според климатичните модели електроенергията трябва да бъде декарбонизирана до 2030 г. в богатите страни, за да достигнат нетните глобални емисии нула до 2050 г.

Освен това има петролни и газови компании като BP, които не отчитат емисиите от техните вътрешни търговски подразделения. Един от най-трудните проблеми за много замърсители, идентифициран от TPI, е, че нетната нулева цел обикновено се отнася само за собствените емисии на компанията или за произтичащите от енергията, която купува, но замърсяването от клиентите и доставчиците не се включва. При бизнесите с изкопаеми горива тези емисии от т.нар. обхват 3 често са най-големите. В края на 2020 г. едва 10% от компаниите, които Climate Action 100+ проследява, са имали заложена подобна цел.

Междувременно, тъй като опасенията за климата се задълбочават, инвеститорите вероятно скоро ще настояват за дори по-взискателни цели - нетните емисии да са нулеви може да се окаже недостатъчно. Хастрайтер казва, че от компаниите, които TPI оценява, само една - индийската Dalmia Cement - се стреми към отрицателни въглеродни емисии, т.е. да извежда повече въглероден диоксид от атмосферата, отколкото излъчва.