Старите гори - Ноевият ковчег на човечеството

Опазването на вековните дървета е една най-важните задачи пред Европа и света

   ©  Нели Дончева, WWF-България
   ©  Нели Дончева, WWF-България

Silva Magna Bulgarica или Silva Bulgarorum - така са наричали през Античността и Средновековието Великата българска гора - необятните диви лесове, покривали не само Стара планина, Средна гора, Странджа, Родопите, Рила, но и полетата на Мизия и Тракия. Участници в първите три кръстоносни похода през XI - XII век описват прословутата местност, "която се минава за 8 дни, като се върви 2 дни и 2 нощи, без да се види човек". Почти всичко това е унищожено от човека - в древността - за да се освободят територии за земеделие и животновъдство, в средните векове - за обработка на желязо, а в най-новата ни история - чрез промишлен дърводобив, който силно изменя естествения характер на горите. Ако в миналото горите са покривали четири пети от територията на страната ни, днес те обхващат една трета, или 3.8 млн. ха.

Въпреки че от Великия Български лес днес е останал блед спомен, у нас все още има едни от най-съхранените и най-ценни стари гори в цяла Европа. Опазването им никога не е било по-важно - в условията на непредсказуем климат и природни катаклизми.

Защо т.нар. стари гори са толкова важни и защо изкуствено създадените (и поддържаните) никога не биха могли да ги заменят?

"Стари можем да наречем всички гори, които са над 100 години, грубо казано, и в които е имало минимална човешка намеса през последните десетилетия", пояснява Александър Дунчев, директор на Изпълнителна агенция по горите. "В тях протичат многобройни естествени процеси; разнообразието от местообитания и видове е най-голямо. В старата гора имаме паднали дървета, пречупени дървета, имаме дървета с неправилни форми, такива с красиви, правилни форми, такива, които са изгнили преди 50 години, и такива, изгнили преди 20 години", допълва той.

В една стопанисвана гора (дори в нея да има вековни дървета) са прокарани пътища, отстранявани са дървета с ниска стопанска стойност и не на последно място - мъртвата дървесина e отстранена, тъй като се е считала за източник на болести, "Голяма част от тези болести не са истински, а са определени за такива от човека. Това са на практика механизмите за саморегулиране на гората. Имаме бръмбарчета, които изяждат изсъхналите дървета, за да ги превърнат в хумус; ако бръмбарчетата много се размножат - имаме кълвачи, които ги изяждат, ако кълвачите се намножат, имаме златки, ако златките се намножат, имаме вълци, диви котки, рисове. Всичко това са естествени процеси, които са оставени да се развиват на спокойствие", казва още Дунчев.

Вековните гори са резервоар на генетичното разнообразие в рамките дори на един и същ дървесен вид. "В днешно време това се оказва много важно заради неизвестностите около климатичните промени. Това, което знаем, е, че трябва да запазим максимално разнообразие - и биологично, и генетично, и видово в горите, за да има по-голям набор от варианти за реакция на гората в бъдеще. Може да се окаже, че някои от тези дървета, които не са много красиви, са по-издръжливи. Освен това дървета, които са доживели доста сериозна възраст - 400 - 500 години, определено носят в себе си гена на най-доброто и най-устойчивото", казва от своя страна доц. д-р Момчил Панайотов, преподавател по дендрология в Лесотехническия университет.

Какво губим

Когато изсичаме старите гори, унищожаваме местообитанията на някои редки, застрашени и ендемични видове, които се срещат само у нас и на Балканите. "Губейки видове, правим горите по-елементарни и неустойчиви. Най-добре се вижда защо горите не трябва да са с проста структура в изкуствено създадените борови гори. Те са на една възраст, от един дървесен вид. Само няколко години на силни бури и тежки снеголоми са достатъчни за унищожението им, защото нямат съпротивителните сили: няма ги кълвачите, няма ги бръмбарите, няма го цялото разнообразие от гъби, които са в симбиоза с дървесните видове. Ако гората е съставена от бял бор, смърч ела и бук и дърветата от един вид биват повредени или нападнати от някаква болест - например корояди нападнат борчето, то другите три вида ще оцелеят и гората ще е само леко разредена. През това време борът ще се възстанови", казва директорът на ИАГ.

Опазване

Почти всички гори в Европа и България през последните 100 години са били ползвани - сечени, опожарявани, пашувани от животни. Целта на горската администрация и неправителствения сектор е да идентифицират и защитят всички гори над 100 години и по-млади около тях, в които човешката намеса е била минимална. По преценка на експерти старите гори у нас са около 500 хил. ха.

Горите у на са защитени по няколко линии: в резерватите, в зоните със строга защита на националните и природните паркове, по линия на горската сертификация FSC*, а от 2016 г. и със Заповед на министъра на земеделието и храните за опазване на гори във фаза на старост, попадащи в зони от "Натура 2000". Около 56% от горите ни са включени в европейската мрежа "Натура". "България предприе сериозна стъпка в опазването на старите си гори, с което се позиционираме като пионери сред останалите държави - членки на ЕС", посочва Нели Дончева от Световния фонд за дивата природа WWF. Старите гори, които се опазват в резерватите и в националните паркове, са едва 78 хил. ха (площта на всички гори у нас е 3.8 млн. ха). "През 2016 г. със заповед на тогавашния министър на земеделието и храните Десислава Танева бяха обявени за опазване и изключени от дърводобив гори във фаза на старост на площ 109 хил. ха. Впоследствие към тях бяха добавени още 2000 ха стари гори за опазване в Защитена зона "Рила Буфер". С този акт на земеделското министерство, който беше осъществен и благодарение на целенасочената работа на природозащитните и научни организации, площта на старите гори, които се опазват в страната, днес е почти 190 000 ха", казва Дончева.

Усърдната работа на WWF - България, Асоциация на парковете, Сдружение за дива природа "Балкани" със съдействието на Изпълнителна агенция по горите и тогавашния й директор доц. Георги Костов не остават незабелязани: през 2020 г. инициативата "Партньорство за опазване на стари гори в "Натура 2000" спечели специална награда на ЕК.

В рамките на проекта първо са разработени т. нар. Режими за устойчиво управление на горите в "Натура 2000" (по инициатива на Асоциация на парковете). Впоследствие WWF - България, започва целенасочено да проучва и картира най-ценните стари гори в Западна и Източна Стара планина, Средна гора, Родопите. Сдружение за дива природа Балкани се включва с картиране на ценни стари гори - дом за редки видове птици. Паралелно горските стопанства и Агенцията по горите идентифицират стари гори в държавни горски територии, попадащи в обхвата на мрежата "Натура 2000". Резултатите от тези проучвания са в основата на заповедта на министъра от ноември 2016 г.

През 2018 - 2020г WWF - България проучи горите - общинска собственост, в 61 общини в страната и картира най-ценните стари гори на територията на тези общини. След преговори 9 от тях - Ботевград, Севлиево, Кюстендил, Харманли, Велико Търново, Пирдоп, Златица, Горна Малина и Трявна, се съгласиха да обявят своите стари гори за опазване. "Това е уникално за Европа, няма друга такава практика. Площта на общинските стари гори, обявени за опазване, не е много - 1500 ха, и все пак това е добро начало. Надяваме се и други общини да се присъединят", казва Нели Дончева.

Има ли нужда от мораториум

Но дали това е достатъчно? През 2020 г. бяха публикувани поредица от разследвания както за незаконни сечи в Рила, Родопите, Странджа, така и за мащабни злоупотреби с валидни разрешителни за сеч. "Законите са такива, че всичко, което не е защитено, рано или късно трябва да бъде оползотворено. Щетите от бракониерството не са големи. Планираният стопански дърводобив е най-големият проблем последните години. Това е основната дискусия - дали да ползваме всички гори, или да защитим част от тях", казва директорът на ИАГ.

Разследванията доведоха до засилени проверки от страна на горската администрация и до предложение за мораториум на сечите във всички гори с възраст над 120 години. То беше внесено от депутати от "Демократична България" и "Изправи се БГ! Ние идваме!", но не стигна до гласуване. Идеята за мораториум дойде не само в отговор на разследванията, а и на нови регламенти на ЕС, които изискват от държавите членки да определят 30% от природните си територии за защитени, като за 10% от тях защитата трябва да бъде строга. "Мораториумът да важи до две години, докато държавата предприеме някои мерки - да се определят най-ценните от тези гори на 120 години и повече, и да се приемат плановете за управление на трите природни парка ("Странджа", "Сините камъни" и "Българка"), в които има незащитени стари гори", пояснява Нели Дончева.

От дървопреработвателния и дърводобивния сектор се обявиха против с няколко аргумента: първо България вече покривала изискванията на ЕС, второ - гората у нас се е увеличила за последните 100 години, трето - браншът ще бъде тежко засегнат. "В горското стопанство работят над 60 хиляди души в планинските и полупланинските региони. То произвежда около 0.015 % от БВП, а дървопреработвателната индустрия и производството на мебели - над 3% от БВП", се казва в становище на организации от сектора. "Нас тази забрана не ни касае, защото ние използваме дребна и дървесина от санитарни сечи, но всички малки населени места в Родопите и Стара планина ще бъдат засегнати. Това са тесни популистки интереси, за да се печелят проекти за картиране", коментира пред "Капитал" Петър Дишков, мениджър на едно от големите предприятия в сектора - "Кроношпан". "Ако има ценни гори, които все още не са защитени - в Странджа например, да се включат и те. Където е необходимо да се опазва, но не за сметка на хората. Ние сме за научно обоснован подход на база традиции и наука. Ако ние спрем изцяло добива в гори над 120 години, след две години няма кой да работи. Това е огромен отрасъл, в който се работи от 1000 години", допълва той.

"Дърводобивната промишленост у нас не зависи от старите гори - повечето добив се извършва в млади, в средно възрастни гори и в изкуствено създадени гори", отговаря горският специалист доц. д-р Момчил Панайотов. "Реалният дърводобив, който храни хората е едно, този, който храни 2 - 3 фирми на определени места е друго. И то фирми, които са свикнали държавата да им покрива голяма част от разходите", казва той и допълва: "Старите ни гори не са чак толкова много. Особено за някои дървесни видове. Да, имаме доста запазени гори от бук в Стара планина, имаме запазени борови гори - например едни от най-запазените гори в света от черна и бяла мура (в Пирин), но в същото време почти нямаме запазени дъбови гори, в равнините всичко е изсечено. В момента натискът да се сече в Странджа означава, че и последните дъбови гори ще изчезнат. Въпросът не е да не сечем, напротив, имаме нужда от дърводобив в България и си го извършваме, въпросът е да не разчитаме на старите гори и да вадим аргументи, че едва ли не ако не се сече в тях, край с дърводобива".

Друга заплаха за старите гори освен прекомерната експлоатация са и инвеститорски интереси. "Имаме такива пресни примери от близкото минало в Национален парк "Пирин". Ако бяха се реализирали плановете за изграждане на нови ски зони, ендемични гори от бяла и черна мура щяха да изчезнат, вековни също", казва Нели Дончева.

Информирани и ангажирани

Освен да подкрепяме политики на национално и наднационално ниво, всеки един от нас има с какво да допринесе за опазването на вековните гори. "Да не купуваме мебели от дървесина с неясен произход, да не изгаряме дърва от незаконен добив, защото са по-евтини - само така можем да се развиваме като общество в баланс с природата. Старите гори ни трябват, за да оцелеем, и то да оцелеем благоприятно. Още нещо: когато човек се разхожда в такава гора, усеща едно страхотно чувство на свобода и хармония", казва в заключение Дунчев.

"Най-важното за нас като общество е да осъзнаем, колко са важни тези гори: това са и вододайните ни зони, и горите, в които искаме да ходим на туризъм. Това е бъдещето на планинския туризъм и той носи много повече доходи на държавата (близо 12% от БВП) от дърводобива (под 1%)", казва от своя страна доц. Панайотов и допълва: "Българите продължаваме да не разпознаваме горите ни като собствени, мислим си, че са нечии чужди и затова има висока степен на толерантност към лоши практики. Тези гори са наши. България се различава от много други държави, където горите са предимно частни. Тук са основно държавни, което значи - обществен ресурс. От нас зависи той да се стопанисва правилно. Трябва да настояваме за ясна диференциация коя гора за какво я ползваме и да разберем, че запазените гори са много сериозен капитал за страната ни." Каузата на горите скоро може да се окаже най-важната за общество ни. Ако ги загубим - губим един от символите на България и поставяме бъдещето си под сериозен риск.

*FSC (Forest Stewardship Council - от англ. Съвет за стопанисване на горите) е световна система за стриктен контрол и сертификация на добре стопанисвани гори. Сертификатът гарантира, че закупените от вас продукти от дървесина не допринасят за унищожението на световните гори.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


2 коментара
  • 1
    samoedin avatar :-|
    samoedin

    "Когато изсичаме старите гори, унищожаваме местообитанията на някои редки, застрашени и ендемични видове, които се срещат само у нас и на Балканите. "Губейки видове, правим горите по-елементарни и неустойчиви. Най-добре се вижда защо горите не трябва да са с проста структура в изкуствено създадените борови гори. Те са на една възраст, от един дървесен вид. Само няколко години на силни бури и тежки снеголоми са достатъчни за унищожението им, защото нямат съпротивителните сили: няма ги кълвачите, няма ги бръмбарите, няма го цялото разнообразие от гъби, които са в симбиоза с дървесните видове. Ако гората е съставена от бял бор, смърч ела и бук и дърветата от един вид биват повредени или нападнати от някаква болест - например корояди нападнат борчето, то другите три вида ще оцелеят и гората ще е само леко разредена. През това време борът ще се възстанови", казва директорът на ИАГ."

    Великолепно обяснения защо старите гори у нас не могат просто ей така да се заменят с новозалесени такива ! Тези гори, които съществуват с над 100 годишна история, създават неповторимо био разнообразие, което не може да се пресъздаде с човешката намеса, колкото и да засаждаме нови борчета и ели в доброволчески акции у нас ! Чудесна статия !

  • 2
    elektromat avatar :-|
    Mitko Kordov

    До коментар [#1] от "samoedin":

    не бих казал-Стара планина,източните и средните Родопи преди 50-100 години са били голи чукари


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход