Парижкото споразумение от 2015 - какво беше, какво стана

Достъпът до алтернативи на изкопаемите горива става все по-лесен. Вероятно обаче температурата на Земята ще продължи да се повишава прекалено бързо

Shutterstock
Shutterstock    ©  Shutterstock

За един и същ период от време делът на първичната енергия, осигурена като електричество от съвременните възобновяеми енергийни източници - вятърни турбини и слънчеви панели - нарасна от 0% до 3%. Докато делът на ядрената енергия, която също се произвежда без изкопаеми горива, се понижи от 5.4% на 4%. А хидроелектричеството остана по-скоро стабилно на нива около 6%.

За щастие не всички тенденции са праволинейни. Силно субсидираният растеж на възобновяемите енергийни източници от началото на 2000 г. все още не е променил значително модела на световното потребление на енергия. Въпреки това успя осезаемо да намали цената на вятърните турбини и слънчевите панели. На много от пазарите проектите за електроенергия от възобновяеми източници вече могат да конкурират или да подбият тези от изкопаеми горива. Разбира се, това е валидно, ако финансирането се получава при еднакви условия. През 2020 г. делът на световната енергия, генерирана от слънчеви панели, нарасна с 21%, което би означавало удвояване на всеки четири години. Вятърът, който сега доставя два пъти повече енергия от слънчевата, увеличава дела си по-бавно, с 12% годишно (удвояване за шестгодишен период от време). Така трите процента дял в общия енергиен микс на ВЕИ, постигнати през последните две десетилетия, могат да се окажат основата за 30% или повече през следващите две.

Процесът може да се ускори допълнително чрез оскъпяване на изкопаемите горива. Досега ценообразуването на въглеродните емисии не постигна ефекта, който икономистите очакваха. Повечето потребители на изкопаеми горива не плащат въглероден данък; нито подлежат на система за ограничаване и търговия с разрешителни за емисии на CO2. Само в Европейския съюз производителите на електроенергия и все повече други бизнеси са изправени пред повишени разходи за изгаряне на изкопаеми горива - през първата половина на тази година емисиите на тон CO2 в ЕС струваха средно 44 евро (53 долара).

Колкото повече производствата са изправени пред високите цени на въглеродните емисии, толкова по-привлекателни за тях ще са възобновяеми енергийни източници и ще могат да триумфират над съществуващите инсталации за изкопаеми горива. Също така толкова по-привлекателни ще бъдат нискоемисионните дейности за тежките промишлени процеси. И колкото по-зелена става енергийната мрежа, толкова по-ефективно ще бъде електрифицирането на дейности, които досега са зависели предимно от изгарянето на изкопаеми горива, като шофиране на автомобили и отопление на домовете.

Въглеродният диоксид не е единственият парников газ. Човешките дейности отделят още метан (производството на ток от природен газ; сметищата, животновъдството), азотен оксид (предимно от селското стопанство) и промишлени газове, съдържащи хлор. Това, че те повишават температурата на Земята, е проблем, който е до известна степен поносим. Големите намаления на емисиите на метан и азотен оксид в селското стопанство ще отнемат време (например консумацията на говеждо месо трябва да спадне значително). Но други подходи за намаляване на метана, включително чрез преодоляване на предизвикателствата в инфраструктурата за природен газ, могат да реализират ползи в много по-кратки срокове. Намаляването наполовина на емисиите на метан би могло при равни други условия да свали 0.2-0.3°C от световната температура.

"Огън и жупел"

Други "краткотрайни климатични фактори", както са известни, са по-притеснителни. Емисиите на серен диоксид, които се свързват най-вече с изгарянето на въглища и тежки масла, произвеждат малки частици сулфат във въздуха, които отразяват слънчевата светлина обратно в Космоса. Парадоксалното е, че това компенсира затоплянето от парниковите газове. Според Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC) тези частици охлаждат Земята приблизително толкова, колкото метанът я затопля. Тъй като използването на въглища намалява, нивата на сулфати ще се понижат, което на свой ред влошава глобалното затопляне.

Евтините възобновяеми енергийни източници и стимулите за тях; електрификацията на все повече аспекти от ежедневния живот; предвидимостта и ефикасността на ценообразуването на въглеродните емисии; сериозният поглед върху краткотрайните климатични фактори - всички тези фактори правят действията по отношение на изменението на климата да изглеждат по-лесни днес, отколкото преди 12 години. Тогава срещата на върха за климата в Копенхаген завърши с безпорядък и разногласия. Това се вижда и от новия кръг "национални приноси" (NDC), които държавите доброволно предоставят съгласно правилата на Парижкото споразумение.

Въпреки това повишената амбиция на NDC не трябва да се бърка с победа; в най-добрия случай показва, че светът просто ще "остане в играта". Както стана ясно от неуспеха в Копенхаген, UNFCCC (Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата), въпреки че е договор, подписан от почти всички страни по света, не е инструмент, който ги задължава да предприемат конкретни действия. Парижкото споразумение заобиколи тази "черна дупка" с нещо като когнитивен дисонанс. Страните членки си поставиха взискателни температурни цели заедно, а поотделно те се ангажираха с доброволни NDC, които залагат незадоволително намаляване на емисиите, за да бъдат постигнати тези цели.

И въпреки че решение за NDC от Глазгоу ще има, Парижкото споразумение винаги е изисквало на всеки пет години те да бъдат по-амбициозни.

(Бележка от "Капитал": В края на COP26 151 държави бяха подали своите нови климатични планове (NDC) за намаляване на емисиите си до 2030 г. За запазване целта от 1.5 градуса е необходимо намаляване на глобалните емисии наполовина до края на това десетилетие. ООН изчислява, че предложените планове ще доведат до затопляне с 2.5 градуса по Целзий до края на века. Разбира се, това е по-добрият вариант от 4 градуса затопляне преди Парижкото споразумение, но все пак е изключително незадоволително и опасно за бъдещето на планетата. При пълно изпълнение на предложените планове повишаването на температурата може да се запази до около 1.8 или 1.9 градуса. Но NDC на някои големи замърсители за 2030 г. са толкова скромни (особено тези от Австралия, Китай, Саудитска Арабия, Бразилия и Русия), че не предлагат надеждни пътища за постигане на Net Zero. Това показва несъответствие между целите за 2030 г. и амбициите за климатичната неутралност).

За да се доближим до постигането на температурните цели, е необходим много по-осезаем напредък, голяма част от него в области, където алтернативите са по-слабо развити (отколкото възобновяемите енергийни източници бяха по времето на Парижкото споразумение). Все още има много фундаментална работа за това как да се декарбонизират дейности, които не могат да бъдат електрифицирани. Лесното превръщане на евтините възобновяеми ресурси в надеждни електрически източници също е проблем, който все още остава нерешен.

Дори ако напредъкът продължи, той няма да доведе до желаното намаляване на емисиите, за да се ограничи глобалното затопляне до 1.5°C. А това е екзистенциален въпрос за най-уязвимите към климата страни, разположени на острови или с ниски крайбрежни зони. Техният лозунг е "едно точка пет, за да останеш жив".

Още повече целта от 1.5°C бе разглеждана като начин да се вдигнат амбициите на целия процес. Подкрепящите го бяха готови да отстъпят за други неща само за да го видят приет. Би било пресилено да кажем, че включването на това ограничение в текста на споразумението е "данът, който грехът плаща на добродетелта" (както Ла Рошфуко нарича лицемерието още през XVII век). Но когато дългосрочната цел от 1.5 градуса увеличение на температурата присъства в текста, е някак си по-лесно да се преглътнат твърде скромните настоящи обещания на много от големите държави.

Най-големият проблем с това е, че дори в Париж беше ясно, че ограничението от 1.5°C не може да бъде постигнато само чрез намаляване на емисиите. Те трябва да бъдат допълнени с нещо друго - изтеглянето на CO2 от атмосферата чрез "отрицателни емисии". За няколко години премахването на CO2 премина от второстепенна към централна тема. Механизмите, които могат да осигурят надеждно отстраняване на CO2, обаче в най-добрия случай се намират все още в зародиш.

Но очакванията към отрицателните емисии стават все по-големи. Анализът в World Energy Outlook, публикуван от Международната енергийна агенция (IEA) преди Глазгоу, показва, че обещанията, направени досега в NDC, са твърде незначителни, за да осигурят добър шанс за ограничаване на глобалното затопляне до под 2°C (дори не можем да говорим за 1.5 °C). И това е въпреки някои амбициозни обещания: "нет зеро" Америка до 2050 г., "нет зеро" Китай до 2060 г.

Стабилизирането на климата винаги ще бъде предизвикателство; но колкото по-ниски са вредните емисии, толкова по-добри са шансовете за посрещане на предизвикателството. За съжаление изглежда малко вероятно да се случи нужната декарбонизация със скоростта, близка до тази от изискванията на споразумението от Париж. За да разберем защо, това издание се обръща и към региона, от който към момента идват повечето емисии и където ще е необходим най-голям дял от съкращения в бъдеще - Азия.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Все още няма коментари
Нов коментар