Климат, пари, политика - неочаквано сложна комбинация

Амбициозните политики и рекордното финансиране за борбата с климатичните промени превръщат ЕС в основен фактор на глобалната сцена, но трудностите за бизнеса предстоят

Енергетиката е основен източник на CO2 емисии
Темата накратко
  • Европа си е поставила едни от най-амбициозните политики за справяне с глобалното затопляне.
  • Рекордното финансиране, отделено за целта от ЕС, ще промени икономиките в следващите години.
  • Трудностите за бизнеса обаче предстоят.

Изключителни горещини през лятото в средиземноморските държави на Стария континент - 48.8 градуса по Целзий, измерени в Сицилия. Смъртни случаи в резултат на тях, превишаващи тези от коронавирусната инфекция - 2300 между юли и август само в Гърция. Катастрофални наводнения в Белгия и Германия, отново висок брой жертви - над 120. Разрушителни градушки и увреждане на почвите. Това са само част от проявленията на климатичните промени, които видяхме през тази година. На този фон Европейският съюз засилва политиките и законодателните си инициативи за ограничаване на глобалното затопляне и вече е ключов играч на световната сцена.

Почти няма европеец, който да не е чувал за Зелената сделка. Тя определя стъпките за превръщането на Европа в първия климатично неутрален континент до 2050 г. в съответствие с целите на Парижкото споразумение. Зелената сделка включва още опазване на биологичното разнообразие, установяване на кръгова икономика и премахване на замърсяването, повишаване на индустриалната конкурентоспособност и осигуряването на справедлив преход за засегнатите региони и работници. На въглеродните емисии е отредено ключово място за гарантиране на приноса на всеки човек и всеки сектор. Предвижда се данък върху въглеродните емисии за трети страни и преразглеждане на Директивата за енергийно данъчно облагане.

Предизвикателство за всички сектори

Производството на електроенергия е причина за 80% от вредните емисии в ЕС. Затова блокът си постави за цел да намали емисиите на парникови газове с 20% до 2020 г. в сравнение с нивата от 1990 г. и дори надхвърли тази цел още през 2019 г., когато емисиите на парникови газове в ЕС-27 бяха с 24% по-ниски. Заради това държавите предприеха още по-амбициозната стратегия - за намаляване с 55% на нетните емисии до 2030 г. (закона за климата "Готови за 55"), за осигуряване 32% дял на възобновяемите енергийни източници в крайното потребление на енергия и подобрение с 32.5% на енергийна ефективност. Всичко това паралелно с цел за 60% ръст на икономиката.

За да стимулира благоприятни за климата инвестиции, ЕС прие пакет от мерки за финансиране на устойчив растеж. Той има сложното име "Таксономия на ЕС", но реално включва списък от технологии, оценени с

нова категория финансови показатели, които да помогнат на инвеститорите да измерват въглеродния отпечатък на своите инвестиции. До края на годината към тях се очаква да бъдат включени и нови сектори в енергетиката, а именно ядрената енергия и природният газ (последният за транзитен период от време).

Допълнително страните членки се договориха за нова индустриална стратегия за превръщане на ЕС в световен лидер в кръговата икономика и чистите технологии и за декарбонизиране на енергоемките индустрии (виж тук).

Транспортът също е засегнат от зелените амбиции. Чрез стратегията за устойчива и интелигентна мобилност (засягаща всички видове транспорт) се цели да се намали зависимостта от изкопаеми горива, да се увеличи използването на по-малко замърсяващи видове транспорт и да се оптимизират разходите за него. Системата за търговия с емисии (ETS) ще бъде разширена и до морския сектор, а безплатните квоти, разпределени на авиокомпаниите, ще бъдат редуцирани с течение на времето (виж още по темата тук).

Комисията планира до края на 2021 г. да проучи възможността за по-нататъшно разширяване на Системата за търговия с емисии и за автомобилния транспорт и сградите (включително с план за пълно обновяване на 2% от всички домове годишно). Емисиите на парникови газове от транспорта трябва да бъдат намалени с 90% до 2050 г. (виж тук)

Общата селскостопанска политика също е изправена пред реформи, в основата на които стои стратегията "От фермата до трапезата за справедлива, здравословна и екологично чиста хранителна система". Макар целите в нея на този етап да са препоръчителни, през 2022 г. се очаква ЕК да ги обвърже с редица законодателни и други мерки в пряка зависимост с плащанията. Накратко: предвижда се намаляване с 50% на риска и употребата на химически пестициди и използването на по-опасни пестициди, съкращаване наполовина в срок до 2030 г. на продажбите на антимикробни средства, предназначени за селскостопанските животни и за използване в аквакултурите, намаляване на употребата на торове с поне 20%, най-малко 25% от земеделската земя да се обработва по метода на биологичното земеделие и да се увеличи значително прилагането на агроекологични практики, както и поне 10% от земеделската земя да е с непроизводствени характеристики.

През ноември 2021 г. Европейската комисия предложи и ново законодателство за спиране на обезлесяването и разрушаването на горите. Комисията ограничи вноса на говеждо месо, соя, палмово масло, кафе, какао и дървен материал и техните производни от региони с риск от обезлесяване и задължи компаниите, предлагащи продуктите на европейския пазар, да извършват надлежна предварителна проверка.

Паралелно с всичко изброено Европейският пакт за климата има за цел да обедини регионалните и местните власти, гражданското общество, индустрията и училищата, за да се споразумеят по ангажиментите за промяна на поведението. Комисията ще трябва да извършва петгодишни оценки - в съответствие с цикъла на Парижкото споразумение - за напредъка на държавите членки по целите и на съгласуваността на националните мерки за постигането им.

Финансирането на климатичните амбиции

За реализиране на климатичните политики във всички сектори европейските лидери одобриха исторически пакет за подкрепа на икономиките. Седемгодишната финансова рамка (2020 - 2027) е на стойност 2.1 трилиона евро, като 30% от всички инвестиции трябва да са насочени към борбата с климатичните промени. Към тези средства влизат и допълнителни 750 млрд. евро до 2026 г. за гарантиране на икономическото възстановяване след ковид, но и за постигане на зелените и цифрови цели. Бюджетът на Фонда за справедлив преход ще бъде 17.5 млрд. евро, от които 10 млрд. евро ще дойдат от "Следващо поколение ЕС". Целта е мобилизиране на поне 100 млрд. евро публични и частни инвестиции в подкрепа на хората и регионите, най-силно засегнати от прехода към нулеви въглеродни емисии.

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) ще се превърне в банка за климата, като отделя над 30% от инвестициите си за подобряване на климатичните условия. В допълнение, ЕИБ реши постепенно да прекрати финансирането на проекти за енергия от изкопаеми горива и да приведе всички свои финансови дейности в съответствие с целите на Парижкото споразумение.

Въпреки добрите намерения рекордната инфлация през 2021 г. (която се очаква да се нормализира едва 2023 г.), високите цени на енергийните ресурси и забавянето на отпуснатото финансиране за някои държави членки по Инвестиционния план за устойчива Европа (включително заради критики с върховенството на закона) засилват несигурността и притеснението сред европейските лидери за възможността на икономиките им да се адаптират към климатичните амбиции. В тази връзка "царят на климата", както го наричат в Брюксел - вицепредседателят на Европейската комисия Франс Тимерманс, заявява: "Зелената сделка е стратегия за растеж и остава нашият компас през цялото това възстановяване. Тя и дигитализацията са от ключово значение за повишаването на нашата устойчивост и конкурентоспособност. По-голям дял в използването и производството на чист водород в Европа е също е важна част от пъзела."

Извън фиксираните бюджети за всяка държава в многогодишната финансова рамка до 2027 г. съществуват и други инструменти за финансиране постигането на климатичните цели. Фондът за иновации (и неговият предшественик NER 300) с бюджет 10 млрд. евро и Фондът за модернизация (10 млрд. евро) са създадени за финансиране на проекти, свързани с климата. Първият се фокусира върху проекти, демонстриращи обещаващи нисковъглеродни технологии, докато вторият финансира модернизация на енергийните системи, подобряване на енергийната ефективност и справедлив преход в десет държави членки с по-ниски доходи в Централна и Източна Европа. Средствата за тях идват от част от приходите от търговията с въглеродни квоти.

Програмата за действие за климата LIFE на стойност 5.4 млрд. евро позволява чрез грантове и финансови инструменти да се разработват и прилагат иновативни начини за справяне с климатичните предизвикателства. Част от бюджета на програмата "Хоризонт Европа" за наука и иновации (в размер на 95.5 млрд. евро) също ще бъде предназначена за постигане на целите на Зелената сделка.

ЕС като централен нападател

Рекордното финансиране превръща ЕС в глобален играч за климата. "Когато за първи път представихме Зелената сделка, беше сравнително самотно на световната сцена. Но година по-късно към нас се присъединяват много други в глобалната надпревара за "нет зеро". Китай, Южна Корея, Южна Африка, Япония и последно Съединените щати се включват със собствени амбициозни ангажименти. Това е страхотна новина. Защото това е състезание, в което всички можем да спечелим", споделя Франс Тимерманс по-рано тази година.

Междувременно след Срещата за борба с климатичните промени на ООН - COP26, председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви: "ЕС постигна напредък по трите цели, които си поставихме в началото на COP26: Първо, имаме конкретни ангажименти за поддържане границата на глобалното затопляне от 1.5 градуса. Второ, осигурихме 100 млрд. долара годишно за адаптиране за развиващите се и уязвими страни (ЕС е най-големият донор). И трето, разполагаме с правила как да следим и оценяваме напредъка. Това ни дава увереност, че можем да осигурим безопасно и проспериращо съществуване за човечеството на тази планета. Но все още предстои упорита работа."

Допълнително ЕК обяви 1 млрд. евро за опазване на световните гори и договори партньорство за справедлив енергиен преход с Южна Африка. Блокът официално стартира Global Methane Pledge - съвместна инициатива ЕС - САЩ, която мобилизира над 100 държави да намалят своите колективни емисии на метан с поне 30% до 2030 г. в сравнение с нива от 2020 г. Като резултат от срещата бе и първото по мащаб публично-частно партньорство между комисията, ЕИБ и частна компания - Breakthrough Energy Catalyst, собственост на Бил Гейтс, зa създаването на нов фонд, който да мобилизира 820 млн. евро за периода 2022 - 2026 г. Целта на финансовия инструмент ще бъде постигане на целите от Зелената сделка и намаляване на въглеродните емисии в ЕС до 2030 г. Фокусът на инвестициите ще бъде в иновационни и високорискови проекти за чисти технологии с водород, устойчиви горива в авиацията, пренос и складиране на енергия и др.

И все пак отчетеното от Европейската комисия като постигнато на COP26 не буди очакваната доза оптимизъм. В края на срещата генералният секретар на ООН Антониу Гутериш заяви: "Одобрените текстове са компромис. Те отразяват интересите, условията, противоречията и състоянието на политическата воля в света днес. Предприемат важни стъпки, но за съжаление колективната политическа воля не беше достатъчна, за да се преодолеят някои дълбоки противоречия."

Какво правят Китай, САЩ, Индия и Русия за климата

Китай, който е най-големият замърсител с CO2 - 27% от парниковите газове в света през 2018 г. - също си постави цели за по-висок дял на възобновяемата енергия, по-ниска въглеродна интензивност в икономиката и по-голям запас от гори. През септември 2020 г. китайският президент Си Цзинпин обяви, че страната му ще постигне пик на емисиите на въглероден диоксид преди 2030 г. и въглеродна неутралност преди 2060 г. Все пак Китай остава най-големият производител и потребител на въглища в света, продължава да строи нови въглищни електроцентрали, а също така финансира въглищни проекти в останалия свят. По време на COP26 в Глазгоу китайската делегация се ангажира да прекрати тази своя практика, но не е ясно кога ще е случи това.

Заедно с това Китай е и световен лидер при ВЕИ, батериите и електрическите превозни средства. През 2020 г. страната създаде система за търговия с емисии и има планове за задължителна схема за сертификат за възобновяема енергия, която определя цели за всяка провинция.

Съединените щати заемат второто място за общи емисии на парникови газове (13% от глобалните емисии през 2018 г.). През 2015 г. администрацията на Обама заяви намерение за намаляване на емисиите на парникови газове с 26-28% в сравнение с нивата от 2005 г. При администрацията на Тръмп през юни 2019 г. Агенцията за опазване на околната среда на САЩ (EPA) отмени Плана за чиста енергия - ключов регламент за прилагане на Парижкото споразумение, което страната по-късно и напусна. През март 2020 г. Тръмп отслаби и стандартите за емисии за нови автомобили. Планът за действие по климата на президента Байдън отново е насочен към общество с неутрални емисии до 2050 г., със значителни инвестиции в инфраструктура и цялостен преход от изкопаеми горива. Освен това федералните щати играят ключова роля в действията на САЩ за климата. Калифорния например цели да намали емисиите на парникови газове през 2030 г. с 40% спрямо нивата от 1990 г. и да приеме политики в подкрепа на чиста енергия и нисковъглеродна мобилност.

Индия е отговорна за 7.2% от глобалните емисии на парникови газове през 2018 г., въпреки че на глава от населението е много под средните стойности за света - 2.7 тона CO2 емисии на човек. Причината е, че голяма част от хората живеят в бедност и нямат адекватен достъп до енергийни услуги. Индия все пак си поставя за цел да намали емисиите си на парникови газове с 33 до 35% до 2030 г. в сравнение с нивата от 2005 г. и да постигне 40% от капацитета си за производство на електроенергия от чисти енергийни източници до 2030 г. Към момента страната все още зависи критично от финансова подкрепа, трансфер на технологии и изграждане на капацитет. Дейностите за смекчаване ефекта на климатичните промени се очаква да струват 834 млрд. долара, а действията по адаптация - 206 млрд. долара. Индия разполага и с амбициозна програма за развитие на ВЕИ. До 2028 г. страната планира да има инсталирани 500 гигавата (GW) зелени мощности, от които 350 GW ще бъдат соларни. В същото време производството и използването на въглища в Индия все още се увеличават заради нуждата на сектори като стоманопроизводството и енергетиката.

Руската федерация е отговорна за почти 5% от глобалните емисии на парникови газове през 2018 г. Емисиите на глава от населението на страната обаче са 16.5 тона (t) CO2, или около 2.5 пъти над средното за света и далеч над тези за ЕС и Китай. Русия ратифицира Парижкото споразумение едва през октомври 2019 г., една от последните страни, направили това. Руската икономика зависи до голяма степен от изкопаемите горива, които са и по-голямата част от износа на страната. В същото време делът на възобновяемите енергийни източници е малък, а има и ниска енергийна ефективност. През септември 2021 г. Русия прие двегодишна бюджетна стратегия за декарбонизация на индустрията си (намаляване с 30% CО2, което всъщност представлява увеличение на емисиите от сегашното ниво, което е далеч под нивата преди разпадането на Съветския съюз и неговата тежка индустрия), предварително задължи големите компании да обявяват емисиите си и заложи цели за климатична неутралност до 2060 г. (по примера на Китай и Саудитска Арабия).
Все още няма коментари
Нов коментар