Какво очаквахме от конференцията COP26?

The Economist оценяват какво ще е необходимо за постигане на историческите цели, договорени в Париж преди шест години

Около 1500 г. пр.Хр. настъпление, предвождано от Яхмос I, първия фараон от 18-ата династия, връща целия Египет под управлението на Тива. Тогава нивото на въглероден диоксид в земната атмосфера е било около 277 частици на милион (чнм). Когато Сидхарта Гаутама Буда постига просветление под дървото Бодхи хилядолетие по-късно и дори когато Сократ пресушава чашата си, пълна с отрова, век по-късно, нивото на CO2 е почти непроменено. Подобно остава и когато династията Тан и Праведният халифат възникват през VII век, а когато империята на ацтеките пада под властта на испанските завоеватели девет века по-късно, нещата са съвсем същите. На фона на драматичната човешка история през по-голямата част от времето съставът на атмосферата е бил почти непроменен.

През средата на XIX век обаче това започва да се променя много рязко за историческите и геоложките стандарти. При средни нива между 275 и 285 частици на милион в продължение на хилядолетия през 1910 г. CO2 достига 300. Същият този показател през 2020 г. е 412 чнм (виж графиката). За около век важен аспект в живота на Земята е претърпял промяна, 100 пъти по-голяма, отколкото някога е била наблюдавана преди това през хилядолетието.

Също толкова шокираща, но много по-забележима би била една промяна в подредбата на континентите. Едва ли обаче последствията биха били от толкова плашещо естество. Въпреки че високото ниво на въглероден диоксид в атмосферата и влиянието му върху биологичните, химичните и физичните процеси на планетата не разбърква тектонските плочи, а променя съществено света върху тях.

Ефектите

Повече въглероден диоксид означава повече растителност. През 30-годишния период между 1980 до 2009 г. сателитни наблюдения разкриват, че между 25 и 50% от покритата с растения повърхност на планетата, обхващаща площ колкото тази на Африка, Азия и Европа, взети заедно, са станали забележимо по-зелени. Самият растителен живот процъфтява в среда, обогатена с CO2, добавяйки десетки милиарди тонове към биомасата на планетата. Океаните от своя страна стават по-киселинно наситени, като поемат част от допълнителния CO2 в атмосферата - този процес е сравним с десет реки от чиста втечнена оловно-киселинна батерийна течност с размерите на р. Темза да се излеят в океаните.

А физиката? Въглеродният диоксид абсорбира инфрачервеното лъчение, чрез чието излъчване повърхността на Земята се охлажда оптимално. Повече CO2 в атмосферата прави този процес по-труден, така че това означава по-топла Земя. Увеличението на CO2 от средата на XIX век в съответствие с промишленото и селскостопанското производство и отделянето на други парникови газове като метан, азотен оксид и промишлени газове като хлорофлуоровъглероди повишава средната температура на повърхността на планетата между 1.1° С и 1.2°С.

Неблагоприятен е ефектът върху земеделските реколти и секторът става основна жертва на климатичните промени. Увеличили са се съществено честотата, интензивността и продължителността на сушите и горещите вълни. Това също е причината големи участъци от замръзнали преди площи да се топят, планински ледници да изчезват и намаляването с 90% на площта на леда в Северния ледовит океан. Следователно това води до дестабилизиране на големите ледени покривки на Гренландия и Западна Антарктида и улеснява средноголеми урагани да се превръщат в много мощни бури. Освен това се затруднява достигането на хранителните вещества до зависещи от тях живи организми, които живеят близо до повърхността, докато самото морско равнище се покачва със сантиметър на всеки три години.

Ако това можеше да се сравни с континентално пренареждане, би било един огромен тектонски спазъм, който мести всички континенти и техните жители далеч от полюсите към екватора, като в същото време изтласква хладните планински върхове към горещи равнини, а бреговите линии остават под вълните. Но, разбира се, с уговорката, че този процес само набира скорост.

Няма съмнение, че промяната в нивата на CO2 е предизвикана от човечеството главно чрез изгаряне на изкопаеми горива и чрез превръщането на гори и други естествени екосистеми в земеделска земя. Докато тези дейности продължават в сегашната си форма, нивото на CO2 ще продължи да нараства, а светът ще се отдалечава все по-разрушително от традиционното си състояние.

Когато през 1992 г. нивото на CO2 достига 356 чнм и доказателствата за антропогенно причиненото затопляне са вече забележими, световните лидери се съгласяват да направят все пак нещо по отношение на потенциално задаващата се катастрофа. В Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата е договорена среща в Рио де Жанейро през същата година, която да се ангажира със "стабилизиране на концентрациите на парникови газове в атмосферата до ниво, което би предотвратило опасна антропогенна намеса в климатичната система". По план това е трябвало да бъде свършено в срок, който да позволи на екосистемите да се адаптират естествено към изменението на климата и да се гарантира, че производството на храни не е застрашено, като се дава гаранция за ненарушаване на икономическото развитие.

Към онзи момент това беше най-амбициозното международно споразумение от такъв тип. Мнозина не биха подписали вероятно, ако знаеха че, общо взето, ООН се ангажира чрез това споразумение да сложи край на индустрията с изкопаеми горива. Но няма как да стабилизира климатичното изменение, без да се спре повишаването на нивата на парникови газове в атмосферата.

Нова ера

Изкопаемите горива са от решаващо значение за развитието на икономиката от два века насам. Те играят основна роля в най-важната трансформация на човешкото благосъстояние - трансформация, която отбеляза огромен растеж както на световното население, така и на богатството на хората. Но тяхното използване също е причина за огромните нива на CO2, което не само е съществен, а и екзистенциален проблем, който трябва да се постави под контрол и да се стабилизира.

Докато тези възвишени стремежи се носят без конкретна база, абсолютната величина на задачата може да бъде игнорирана и до голяма степен се случва точно това. През 2015 г. в Париж същата група държави обвързаха своите стремежи към набор от конкретни цели, като по този начин предоставиха огромни обещания. "Предотвратяване на опасни антропогенни промени", се казва в Парижкото споразумение, което на практика цели да задържи повишаването на средната глобална температура до под 2°C над прединдустриалните нива и ограничаване на повишаването на температурата до 1.5°C над прединдустриалните нива. Що се отнася до времевата рамка, според специалистите пикът на емисиите от парникови газове трябва да настъпи скоро, като следва да има рязък спад след това и в крайна сметка баланс. Баланс между емисии от антропогенни източници и тяхното абсорбиране, като целта е нулеви нетни емисии до втората половина на този век. (Именно това е концепцията за Net Zero Economy - бележка на "Капитал".)

Моментът, в който нивото на CO2 е започнало да се повишава, е бил неволното начало на нова ера, в която индустриалната икономика и природните процеси се преплитат. В процесите, които предстоят, е нужна същата последователност и ангажираност, каквито е имало в апогея на индустриализацията. Споразуменията в Рио и Париж все пак показват, че пътят напред има нужните цели и своята идентичност. Стабилизирането на климата ще бъде резултат от преднамерени намеси както в икономиката, така и в природата в глобален мащаб. И то ще бъде поддържано, ако е поддържано, от институции, които ще имат за цел да управляват земната атмосферата.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved