Гръцката енергийна трансформация

И какво трябва да знае България за промените, които се случват в южната ни съседка

Подобряването на свързаността на мрежата на гръцките острови ще позволи по-бързото изключване на въглищните мощности в страната
Подобряването на свързаността на мрежата на гръцките острови ще позволи по-бързото изключване на въглищните мощности в страната
Подобряването на свързаността на мрежата на гръцките острови ще позволи по-бързото изключване на въглищните мощности в страната
Подобряването на свързаността на мрежата на гръцките острови ще позволи по-бързото изключване на въглищните мощности в страната

През Втората световна война американските ВВС решават, че трябва да заздравят своите самолети, за да опазят животите на своите пилоти. Първоначалното решение е да се заздравят крилата и опашките, където графиките показват най-много щети. Това обаче е до момента, в който не се осъзнава, че именно това са оцелелите самолети и това, че са били уцелени във въпросните зони, не ги е свалило. Проблемът всъщност са ударите в корпуса.

Подобно на американските ВВС, в българския бизнес и парламент се среща едно неправилно четене на фактите за климатичната криза. Едва ли не при липсата на екологични катастрофи на територията на България няма нужда да се обръща внимание на тяхната превенция. А една от основните дискусионни теми, свързани със Зелената сделка, е ТЕЦ "Марица-изток 2" и избягването на ВЕИ.

Гърция, подобно на България, има икономика, силно зависима от изкопаемите горива. Но страната има и друго: огромни проблеми с климата. Непрестанните горски пожари и огромните щети, които те нанасят на природата и хората, мотивираха гръцките политици да търсят радикално решение - трудно е да спориш с климата, когато той ти срива къщата до основи.

Ето защо Гърция цели да премине от 82.6% енергетика, зависима от въглища и нефт, към енергетика, зависима от ВЕИ. А това може да има сериозен ефект върху България - сега Гърция внася голяма част от енергията именно от нашата страна, но ако постигне енергийната си трансформация, процесът може да се обърне.

Енергиен проблем

Атина подхожда към енергийната трансформация от две посоки - осигуряване на семействата, засегнати от затварянето на въглищните центровете и създаването на нова енергийна инфраструктура.

Гръцките общини работят с местни организации за развиването и изграждането на фотоволтаични проекти за собствена консумация, печалбите от които се използват за помагане на по-бедните общества.

За осъществяването на втората цел са планирани инвестиции от приблизително 18 млрд. евро от публичния и частния сектор, като повече от 30% от европейските субсидии за Гърция са насочени към развитие на ВЕИ. Hellenic Petroleum SA например ще изгради 18 соларни парка с капацитет от 204 мВт в Западна Македония. Motor Oil Hellas SA, Terna Energy SA и Trans Adriatic Pipeline AG са пуснали оферта за изграждането на водородна електроцентрала на стойност от 8 млрд. евро.

По отделен проект Terna Energy SA инвестира 600 млн. евро в помпена ВЕЦ в Амфилохия.

Засилват се и инициативите за геотермални, соларни и водородни проекти.

White Dragon ще използва голямомащабно възобновяемо електричество за производството на зелен водород чрез електролиза в Западна Македония. Водородът след това ще бъде съхраняван директно, чрез краткотрайно водородно съхранение, и индиректно, чрез въвеждане в газопроводите на DESFA. С употребяването на високотермални горивни клетки въглеродът ще захрани енергийната мрежа с електричество с фиксирано базово натоварване от зелена енергия и топлина.

HiPo пък ще развива, проектира и произвежда HT-PEM горивни клетки за възпроизвеждането на топлина и енергия. Това е допълващ проект в тандем с White Dragon, като клетките от HiPo ще се използват за процесите в White Dragon. Общата инвестиция възлиза на 8 млрд. евро.

Вече стартира и инициатива с VW да превърнат остров Астипалая в енергийно независим. До този момент са инвестирани 20 млн. евро - 10 млн. евро от Гърция и 10 млн. евро от VW.

Подводни енергийни връзки

Най-големите оператори на електрически мрежи в Гърция - IPTO и HEDNO, са инвестирали 485 млн. евро през изминалата година. Като инвестициите на IPTO достигат 1.12 млрд. евро от 2018 насам. IPTO успешно свързва о. Крит с полуостров. Пелопонес през 2021 и е в процес на осъществяване на връзка между о. Крит и Атика.

Основната цел е да се обвържат множеството гръцки острови с континентална Гърция. Резултатът от този проект се очаква да бъде рязък спад в цените на тока за страната, които традиционно са едни от най-високите в Европа. След изграждането и подобряването на мрежата е планирано голяма част от въглищните централи да бъдат спрени и да се оставят като резервен вариант в кризисна ситуация.

Климатични политики

За да изпълни плановете си, Атина не разчита само на пари, но е впрегнала и законодателни ресурси. Създадено е Министерството за климатична криза и гражданска защита.

Гърция има за цел да отиде и една стъпка по-напред в своето желание да елиминира въглищата до 2028, като забрани продаването и потреблението на автомобили с вътрешно горене. Допълнително към това съществува изискването всички нови таксита и една трета от колите под наем в Атина и Солун да са с нулеви емисии до 2025.

Допълнителна мярка, приета със закон, е - всички домове, построени след 2023 г., да не могат да ползват отопление с изкопаеми горива, ако имат достъп до газова мрежа.

Така като ежегоден потърпевш от климатичните последствия и кризи Гърция е осъзнала нуждата от това да поеме лидерска роля за своите граждани към прехода за зелена енергия. За разлика от други държави членки, които се възпират и желаят да заздравят крилата и опашката, Гърция с пълни сили се опитва да защити своя корпус.