Митове и факти: Става ли в България по-горещо?

За последните 30 години средната температура в страната се е повишила с 1.2 градуса, като Северна България се затопля по-бързо от Южна

Ако имате усещането, че "такава жега като през последните няколко години не е било", а "едно време имаше много повече сняг" и "този студ през месец май и жега през октомври не са съвсем в реда на нещата" - да, прави сте. И не е само усещане: за последните 30 години средногодишната температура в София се е повишила с 1.1°C, тази във Пловдив - с 0.8°C, а във Варна - с 0.9°C. Зимите бавно, но сигурно омекват, летата стават по-горещи - и то с доста високи темпове, а в северната част на страната температурите парадоксално се повишават по-бързо от южната.

Данните сподели климатологът Симеон Матев от Софийския университет "Св. Климент Охридски" на онлайн пресконференция в сряда. Матев е част от платформата за популяризация на климатичното знание "Климатека". Климатичните тенденции в България като цяло са "в крак" с европейските, но температурите на Стария континент се повишават значително по-бързо от глобалните, така че новините не са добри, стана ясно от презентацията.

Данните оборват популярен мит, че системно затопляне всъщност няма, а става дума за аномалии, каквито обаче са съществували винаги. Те обаче са категорични, че не са само аномалиите, а самата тенденция е към по-горещ и сух климат в България.

Визитка

Симеон Матев е доктор по климатология, в момента е асистент по климатология в катедра "Климатология, Хидрология и Геоморфология" на СУ, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Той е част от общността от учени и експерти в отворената платформа "Климатека", чиято цел е да представя изследвания и публикации, свързани с климатичните промени и да направи науката за климата по-достъпна.

Топло, топло, топло, горещооооо

В нашата страна, както в голяма част от света, 2021 г. е поредната наднормена година, макар и не най-горещата - с около 1.2 градуса над средното спрямо за 1961-1990 г. Тя обаче напълно се вписва в тренда за чувствително по-горещ период. Всъщност от 2000 г. насам единствената година с отрицателна аномалия за този период е 2005 г., а спрямо средните температури за целия ХХ в. далечната вече 1996 г е била последната "хладна" година.

Данните от трите големи български града за последните три десетилетия, също сочат ясен и постоянен ръст на температурите (виж графиката по долу). По думите на Симеон Матев информацията за София, Пловдив и Варна са показателна, защото, от една страна, те се намират в различни климатични подзони, но въпреки регионалните различния промените в стойностите са почти еднакви, т.е. трендът е безспорно общ. От друга страна, измерването на тенденциите точно в големите градове е важно, защото те са тези, в които климатичните промени се усещат с по-голяма сила - заради застрояването и замърсяването, а също така засягат и много голям брой хора.

Повишението на средната температура в София е най-голямо и според климатолога то е част от много по-голям тренд, задвижван от глобални процеси и регионални особености - северните ширини се затоплят по-бързо от южните. По негово мнение в по-централните части на града вероятно има и още по-голямо повишение на средната температура (или усещане за такова) заради плътното строителство, инфраструктурата и автомобилите. Измервателната станция обаче се намира в кв. "Младост" и според него с това местоположение тя отчита повече изменението на самия климат, отколкото на градските фактори, които го подсилват.

Все по-горещи лета, все по-меки зими

Сравнението на средните температури по сезони също показва интересни разлики. Ръстът на средните температури през зимата е сравнително малък - около половин градус, докато през лятото е много по-осезаем - в трите града средносезонните стойности са скочили с близо две единици до 21-24 градуса (виж графиката). Междинните сезони - пролет и есен, също отчитат видимо покачване на температурите за 30 години - с около градус.

Данните ясно показват, че през последното десетилетие и в трите града са отчетени топлинни сезонни максимуми. 2019 г. е била най-горещата година като цяло. Зимата на 2019/2020 г. е била най-топлата за Пловдив и Варна, а следвщата - за София. Лятото на 2012 г. пък е донесло рекордни стойности за София и Пловдив. Рекордите за най-ниски температури във всички сезони пък са десетилетия назад във времето - през 70-те и 80 те години на миналия век.

Глобални тревоги

"Тенденциите са неоспорими и видими, когато погледнем температурите в мащаб от няколко десетилетия", казва климатологът. По думите му скоростта на затопляне в глобален мащаб е безпрецедентна и достига 1.1-1.2 градуса над прединдустриалното ниво, а в Европа ръстът на температурите е дори по-висок (виж графиките).

Отминалата година обаче не е най-горещата изобщо, макар да се нарежда в топ 10 и напълно пасва в тренда на все по-горещия свят. В Европа тя дори не попада сред десетте най-горещи - основно заради хладната пролет, макар че на континента бе измерен нов рекорд от 48.8°C през лятото.

По думите на Симеон Матев сред причините за "по-хладната" година е феноментът Ла Ниня, който като цяло води до чувствително понижаване на глобалните температури. Този път обаче дори Ла Ниня е донесла ограничено охлаждане - то остава сравнително изолирано над Атлантическия океан, докато глобалната карта на повишението на температурите е почти изцяло червена, а на места в Северното полукълбо ръстът е от над 4 градуса. В Канада например бе отчетен исторически рекорд от близо 50°C.

Последствията от глобалното затопляне и климатичните промени се отразяват на човечеството по целия свят - по-чести пожари, екстремни явления като интензивни валежи, градушки, засушавания и др., топене на ледената покривка, горещи вълни, казва климатологът. Според заключенията на най-новия доклад на IPCC (Междуправителствен панел за климатични промени към ООН), освен че екстремните явления зачестяват, те се проявяват и с по-голяма интензивност вследствие на климатичните промени.

Проблемът е осъзнат, решенията обаче са трудни и бавни - по думите на Симеон Матев, ако светът следва разписаните си цели за ограничаване на вредното човешко въздействие върху климата, то позитивните промени ще започнат да се усещат поне след 10-15 години.

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 3
    evpetra avatar :-|
    evpetra
    • - 1
    • + 1

    До коментар [#2] от "vcv531078293":

    И кое е смешното?

    Нередност?
  • 4
    jazzdevil avatar :-?
    jazzdevil

    Сиреч така страшното глобално затопляне натрупано за 40г което ни обясняват, че трябва да борим със ток 1500лв за мегават, забрана на мусаката и къпане мах 1 седмично се равнява на половината от температурния шок, който ще изпиташ ако от София се преместиш във Варна или Пловдив

    Нередност?
Нов коментар