Глобалното затопляне и рисковете за Европа: Здравни проблеми, загуби в земеделието, недостиг на вода

Прозорецът за мерки срещу най-лошите сценарии е в рамките на това десетилетие, предупреждава последният доклад на климатичния панел към ООН

Какви са последните научни изводи за изменението на климата и какво (ще) е отражението му и в регионален мащаб? Как ЕС отговаря на тези промени и какъв е напредъкът по основните инструменти като Европейската зелена сделка, пакета "Подготвени за цел 55" и др.? Докъде е България в подготовката за тези политики? И какви рискове носи войната в Украйна пред прилагането на възможните решения?

Това са основните въпроси, на които експерти от неправителствения и научния сектор опитаха да отговорят в рамките на уебинара "Зелената сделка в новия климат" в началото на настоящата седмица. Събитието бе организирано от екологично сдружение "За Земята", "WWF България", научнопопулярната платформа "Климатека" и Стопанския факултет на Софийския университет.

"Капитал" ще представи основните изводи от събитието в поредица текстове, като първият е посветен на посланията от последния доклад на Междуправителствения панел за климатични промени към ООН (IPCC) за изменението на климата и ефекта върху природата и хората, резюмирани от климатолога Николай Петков, координатор в екип "Енергия и климат" на сдружение "За Земята".

Между 3.3 и 3.6 млрд. души, или над една трета от световното население, вече живеят в среда и условия, които са силно уязвими от измененията на климата. Рисковете от все по-интензивни екстремни явления стават все по-големи и по-трудни за управление, защото глобалното затопляне не се случва плавно навсякъде и това води до каскадно разпространение на опасните въздействия. И макар Европа в момента да не е сред най-тежко засегнатите, спокойствието би било силно измамно - глобалното затопляне засяга хората и екосистемите на Стария континент и в бъдеще ще носи все повече негативи - сред тях са както здравословни проблеми сред обществото, така и икономически и земеделски производствени трудности, а също и риск от недостиг на вода - поне в южните части на континента.

Част от тези рискове все още могат да бъдат превъзмогнати с финансови, институционални и политически мерки, но трябва да се действа бързо. Това са общите изводи от втория доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) - "Климатични промени 2022: въздействия, адаптация и уязвимост", който излезе в края на февруари. Той е безпрецедентен по своето послание за спешност и обобщава въздействията на климатичните промени върху природата, екосистемите и хората и анализира възможностите за приспособяване към тях. От организацията го определят като" предупреждение за последиците от бездействието". "За съжаление времето е ограничено - в рaмките на следващите десет години трябва да има много активни действия, ако искаме да ограничим средното повишение на глобалната температура в рамките на до 1.5 градуса по Целзий. Над тази граница ще стане много по-неприятно за човечеството", казва и климатологът Николай Петков.

Все по-опасен свят

Глобалното затопляне има много измерения, като най-видими са екстремните климатични явления, които се срещат все по-често дори и в умерените ширини. Те излагат милиони на остра продоволствена несигурност и проблеми със снабдяването с прясна вода, като най-силно се усеща този ефект в Африка, Азия, Централна и Южна Америка, на малки по площ острови и в района на Арктика.

Екстремните горещини, обилни валежи, засушавания и пожари водят до повишена човешка смъртност и по-висока заболеваемост. Болестите, пренасяни от вектори (микроорганизми, насекоми, гризачи и т.н.), променят ареала си, защото климатичните промени разширяват или изместват местообитанията на тези вектори и увеличават възпроизводството им. Зачестяват и болестите, пренасяни чрез водата и храната - като холера и други стомашно-чревни инфекции.

Задимяването заради пожари, прах и аероалергени увеличава риска от сърдечно-съдови и респираторни заболявания. Негативи има и за психическото здраве на хората.

Климатичните проблеми водят до нарушенията в производство на храни и на достъпа до храни, а това увеличава недохранването в редица рискови райони. Около половината от населението на света изпитва сериозен недостиг на вода поне през част от годината, отбелязва доклада на IPCC.

За икономиката въздействието е огромно. Докладът констатира икономически щети в почти всички сектори на селското и горското стопанство, рибарството, енергетиката и туризма. Единствените положителни икономически ефекти са в региони, където има по-ниско търсене на енергия, както и в земеделието и туризма в някои конкретни области.

Климатичните промени са болезнени и за природата. Те причиняват измиране на кораловите рифове, на гори и дървета заради засушаването, водят до изчезване на животински и растителни видове заради унищожение или промяна на условията в техните ареали. Някои от загубите са необратими. Факт са първите изчезнали видове заради климатичните промени, отбелязва Николай Петков. По думите му са засегнати над 12 хил. вида, а част от тях са изместили ареалите си към по-високи места.

Какви са въздействията на глобалното затопляне в Европа

Настоящото затопляне с 1.1°C вече засяга и Европа - зачестяват както горещите вълни, така и засушаванията, особено в южните райони на континента. Важно е да се отбележи, че общото увеличение на глобалната температура означава различно реално увеличение на средната температура в различните региони на света.

Така например, ако глобалната температура се повиши с 1.5°C, то средното затопляне в Европа всъщност ще е с между 2 и 5°C в различните части на континента. Ако пък глобалното затопляне е с 3°C, то реалното в Европа ще с между 4 и 7°C по-топло.

Докладът посочва 4 ключови риска за Европа, които Николай Петков обобщава и в публикацията си за доклада в платформата "Климатека".

  • Броят на смъртните случаи сред хората, изложени на риск от топлинен стрес, ще се увеличи с два до три пъти при 3ºC глобално затопляне в сравнение с 1.5ºC. Над 3°C пък потенциалът за адаптация на хората и съществуващите здравни системи ще бъде ограничен. Затоплянето ще свие местообитанията в редица сухоземни и морски екосистеми. Очаква се пожароопасните райони в Европа да се разширят.
  • Топлинен стрес и засушаванията ще причинят значителни загуби в земеделието за повечето райони на Европа, което няма да бъде компенсирано от ползите за селското стопанство в северната част на континента. Макар и напояването да е ефективна стратегия за адаптация, то ще е затруднено от свиването на водните ресурси, особено при затопляне от над 3°C.
  • Недостиг на вода в Южна Европа. Над 1/3 от населението ще бъде изложено на такъв риск при глобално затопляне с 2°C, а при 3°C рискът ще се удвои и ще засегне и части от Западна и Централна Европа. В допълнение са загубите за икономиката в сектори, зависещи от водите и енергетиката.
  • Наводнения и покачване на морското равнище. При затопляне над 3°C разходите за щети и броят на хората, засегнати от значителни валежи и речни наводнения, може да се удвоят. Щетите от наводнения при морските брегове се очаква да нараснат поне 10 пъти до края на века.

Какви са възможностите за адаптация?

В много части на света се водят активни политики за противодействие и адаптиране към климатичните промени, включително и в Европа, и това води до ползи. За съжаление според доклада в някои екосистеми са подминати граници и няма път назад, а други са на предела на възможностите за адаптация, но могат да бъдат превъзмогнати с финансови или управленски мерки.

Намаляването на емисиите, където са съсредоточени най-вече мерките на ЕС, все още е най-добрият инструмент за ограничаване на щетите от изменението на климата. Колкото повече се увеличават емисиите, толкова повече ще се налага вече адаптиране и толкова по-скъпо ще бъде то, отбелязва Николай Петков. При високи нива на затопляне от 3°C например до 30% от настоящите райони за производство на храни могат да станат неподходящи за отглеждане на култури и животни до края на века. Някои мерки за адаптация пък могат сами по себе си да нанесат вреди. Например използването на торове и пестициди за противодействие на все по-ниските добиви заради екстремни горещини може да влоши състоянието на почвите и качеството на водата.

Въпреки това авторите на доклада остават убедени, че най-лошите въздействия могат да бъдат избегнати, ако се действа навреме - в рамките на това десетилетие. "Всяко по-нататъшно забавяне на съгласувани глобални действия ще пропусне кратък и бързо затварящ се времеви прозорец, за да се осигури годно за живот бъдеще на планетата", предупреждават обаче те.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ss avatar :-P
    SS
    • + 2

    Който му харесват зимите от началото на мин. век когато са замръзвали крайбрежието на Черно море и Дунав да се мести зад полярния кръг ...

    Нередност?
Нов коментар