Крилатият съюзник на фермерите

Изчезналата от България през ХХ век белошипа ветрушка е възстановена успешно. Как да не я изгубим отново?

Керкенез, степна ветрушка, белошипа ветрушка - така е известен у нас малкият грациозен сокол, който гнезди близо до хората и се храни с насекоми и дребни гризачи. Днес той може да бъде видян в района на Сакар планина, Стара Загора и Бургас, но само допреди 8-9 години се счита за трайно изчезнал от България вид. Благодарение на усилията на природозащитната организация "Зелени Балкани" и нейни партньори белошипата ветрушка се завърна у нас.

Тя се нарича така заради заради белите нокти на крачетата, които я отличават от събратята й - обикновените керкенези, които са малко по-едри, а краката им завършват с черни нокти. Малката ветрушка се храни с насекоми, дребни гризачи и влечуги, гнезди близо до хората, оформяйки колонии, и е ценен помощник на човека в борбата с неприятелите в селското стопанство.

В края на XIX и началото на XX век тя е често срещана у нас. Дори във втория по

големина град в страната - Пловдив, белошипите соколчета са обитавали някои от тепетата. Българският писател и природоизпитател Димо Божко описва колониите на ветрушки, обитаващи католическата катедрала, православната църква и скалните масиви на едно от тепетата в града, в разказа си "Подир сенките на керкенезите". Това е името, с което соколчетата са известни сред хората не само в България, но и в съседните ни две държави - Гърция и Турция, където понастоящем са запазени едни от най-многочислените популации на вида в Европа.

Изчезването на белошипата ветрушка като гнездящ вид от България и до днес няма еднозначно обяснение. Според експертите причините са комплексни - промяна в начина на земеползване, намаляване на пасищното животновъдство, недалновидното използване на химически препарати в земеделието, разрушаване на местообитания, голямата фрагментация между отделните колонии в страната и съседните държави. Не се изключват и причини като масово натравяне в Африка, където зимуват ветрушките, и чисто биологични причини като междувидова конкуренция и хищничество.

Възстановяване на вида

"Всеки един вид си има място в екосистемите и негова функция, роля и важност. Така например лешоядите решават проблема с мъртвите домашни животни. Белошипите ветрушки са вид, който се храни с насекоми и дребни гризачи в открити земеделски територии - пасища, ливади, обработваеми ниви, стърнища. Това допринася за борбата с неприятели по земеделските култури", казва Градимир Градев, еколог от "Зелени Балкани" и ръководител на проекта за възстановяване на вида.

"Когато разпитвахме местни хора от района на Сакар (преди повече от 10 години) срещали ли са ветрушки, един възрастен човек от селата ни разказа как в миналото, когато са строили нова къща, във всеки от ъглите на покрива са слагали едни глинени гърненца - за да осигуряват места за гнездене на тези важни пилета, както той се изрази", посочва още Градев. "Те още тогава са осъзнали ролята им и са осигурявали места за своите съюзници в земеделието", допълва той. Екологът разказва още една любопитна история: "През лятото в една от гнездилките на ветрушките намерихме 11 или 12 прясно уловени полевки (дребен гризач, неприятел по посевите - бел. ред.), уловени само от едно семейство в тоя ден до обед. Представете си една колония от около 20 - 25 двойки - колко биха уловили в рамките на няколко дни. Същото важи и за скакалци, попови прасета, мишки и др."

"Зелени Балкани" работи за възстановяването на ветрушката може би от самото й създаване. "Първите стъпки бяха направени в нашия Спасителен център за диви животни в Стара Загора. Създадохме специализирани клетки за размножаване на ветрушките. Първите птици бяха доставени от Германия, от зоопарка "Валсроде". На по-късен етап изградихме Центъра за защита на белошипата ветрушка в село Левка в Сакар - тъй като там за последно е наблюдаван видът у нас. През 2013 г. освободихме в природата първите птици, а през пролетта на 2014 г., след презимуване на юг, приблизително половината от освободените птици се завърнаха, което е голям успех", пояснява Градев. Още през тази първа година от загнездването си белошипите новодомци успяват да снесат яйца, от които се излюпват около 20 малки пиленца. Още 30 пиленца са излюпени в Спасителния център в Стара Загора, след което са освободени над с. Левка.

"През същата година успяхме да открием една нова колония на вида, която е разположена в рафинерията "Лукойл Нефтохим" в Бургас. Много нетипично място за колонията, като от друга страна там птиците са абсолютно защитени откъм човешки посегателства, бракониерство, кражби на яйца и т.н.", казва още Градев. Наталия Димитрова от "Лукойл Нефтохим" коментира, че ветрушките са забелязани преди няколко години. "Бяха не повече от 4 гнездящи двойки. С помощта на "Зелени Балкани" и специално поставените от тях гнездилки вече имаме 8 или 10 двойки. Косим тревата на територията на рафинерията, за да могат да ловуват, броим ги и им се радваме", казва Димитрова.

Колония на ветрушки има още в двора на Спасителния център за диви животни в Стара Загора - отново създадена от "Зелени Балкани". "Вече можем да сме категорични, че колонии в България има на поне три различни места. Предположението ни е, че съществува поне още една, която не сме локализирали с точност на терен. Най-вероятно тя се намира в района на Сакар или в някоя от съседните държави - Гърция или Турция", допълва Градев. Организацията продължава да полага грижи за ветрушките в рамките на проекта "Живот за белошипата ветрушка", подкрепен подкрепата на програма LIFE на Европейския съюз. За да е още по всеобхватен подходът, в проекта участват и гръцки партньори - Университетът в Тесалия и природозащитна неправителствена организация.

Екосистемни ползи

Ветрушките са хищници и като такива представляват добър индикатор за функционирането на екосистемите поради тяхната позиция в горната част на хранителната пирамида. А като вид, живеещ в земеделски земи, те бързо реагират на начина, по който се отглеждат земеделските култури.

Ролята им съвсем не се изчерпва дотук: "Ветрушките са вид, който живее близо до хората и работата с него е до известна степен улеснена. Идвайки в центъра ни в с. Левка, ние можем да разкажем и да покажем как един вид, който доскоро го нямаше у нас, вече е възстановен. С редки видове, обитаващи по-диви територии, това е много трудно. Тоест един от допълнителните ефекти от възстановяването на вида е, че директно могат да бъдат демонстрирани природозащитните дейности и ефектът от тях", казва Градев.

Белошипата ветрушка освен това се е превърнала в един от символите и местна забележителност за района на Сакар планина: "Идват доста специализирани туристи, най-вече орнитолозите. Когато започнахме работата по проекта, в селото нямаше туристически места за настаняване, сега вече има 2 къщи за гости", допълва екологът.

Районът, който набира популярност покрай ветрушката, не е избран случайно: първо това е едно от последните места, в които видът е регистриран като гнездящ; второ, част е от европейската екологична мрежа "Натура 2000", което предлага допълнителна защита на птиците; трето, Сакар планина попада в обхвата на международната инициативата "Европейски зелен пояс" - територии зад бившата желязна завеса, които поради ограничения за достъп в миналото днес предлагат по-високо ниво на съхранена природа в сравнение с териториите във вътрешността на държавите.

Както казахме в началото - другото име на белошипата ветрушка е степна ветрушка. Идва от степ, степи - открити пространства. В наши дни териториите, които наподобяват степи, са пасища, ливади, ожънати ниви или т.нар. стърнища. Този вид птици - като повечето хищници, е необходимо да имат добра видимост към плячката си. Работата на "Зелени Балкани" е насочена и към управление на такива ловни територии с ниска растителност. "Като част от дейностите по проекта за възстановяване на вида стопанисваме стадо каракачански коне, които играят ролята на естествена косачка. Те са целогодишно на паша, оградени с електропастир, и така по много естествен начин регулират растителността в ловните територии както на белошипи ветрушки, така и на царския орел, гнездящ в района на Сакар. Същата роля могат да играят и други пасищни животни - крави, овце и др. Те не само пасат тревата, но и наторяват почвата, което от друга страна осигурява добра среда за развитие на различни насекоми, които пък са храна за ветрушките", пояснява екологът.

Макар и непретенциозен и масово разпространен в миналото, видът все пак има нужда от определени условия, за да оцелее. Управлението на селското ни стопанство, за съжаление, често е неустойчиво и опасно за видовото разнообразие. Един по-екологичен подход (какъвто е характерен за "Натура 2000" териториите) ще позволи поддържане на жизнени популации на ветрушките, които пък са естествен съюзник на фермерите в борбата с неприятелите. "Белошипите ветрушки, макар и вече възстановени, все още са прекалено малко, за да окажат чак такова въздействие за земеделието. Те са много по-ценни като вид, който е част от биоразнообразието", коментира Емилиян Стойнов от Фонд за дивата флора и фауна: "Никога не знаем кога и за какво ще ни потрябва даден вид, затова колкото по-богато е видовото разнообразие и по-малко - заплахите, толкова по-голям шанс имаме за бъдещето си."