За над 40 години нуждите от охлаждане на домове в Европа са нараснали средно три пъти (инфографика)

Повишаването на температурите на континента е намалило малко и нуждите от отопление на сгради - основно в Северна и Северозападна Европа

Гасене на горски пожар    ©  МВР

Изменението на климата вече засяга всички части по света. Полярните ледове се топят, а нивото на океани и морета се повишава. В някои региони екстремните метеорологични явления и валежите стават все по-чести, докато други изпитват горещи вълни и засушавания. Последиците са все по-видими и в Европа, въпреки че континентът далеч не е сред най-засегнатите. Настоящото затопляне на континента е 1.1°C над прединдустриалните температури, но това е напълно достатъчно, за да доведе до зачестяване на горещите вълни и засушаванията, особено в южните райони. Това променя и нуждите на хората в Европа за отопление и охлаждане на жилищата.

По последни данни на Евростат, публикувани в началото на седмицата, от 1979 г. до днес необходимостта от отопление на сградите на Стария континент е намаляла с цели 11% (от 3510 дни на отопление* през 1979 г. до 3126 през 2021 г.), докато статистиките за необходимостта от охлаждане показват увеличение близо три пъти.

* "Дните на отопление" и "Дните за охлаждане" не са реални дни, а са технически индекси, изведени на база на средни температури, над и под които сградите имат нужда да бъдат съответно отоплявани и охлаждани. Колкото повече над или под средната е температурата, толкова повече "дни" се калкулират в индекса. Индексите реално описват енергийните нужди на сградите, необходими да бъдат отоплявани или охлаждани.

В България картината е смесена - през 80-те години на миналия век се отчитат по-големи нужди за отопление, докато през 90-те тенденцията е обратна. В последните 20 години пък има колебания и в двете посоки. В крайна сметка през 2021 г. дните за отопление са със 7-8% по-малко, отколкото през 1979 г. Нуждата от охлаждане обаче се е увеличила над 4 пъти.

Най-голяма необходимост от отопление, разбира се, са регистрирали страните от северната част на континента Финландия и Швеция, докато хората в Кипър и Малта са имали най-висока нужда от охлаждане. Климатичното разнообразие в Европа придава съществени разлики в резултатите на държавите - членки на ЕС.

Според регионалното разпределение на ЕС областта Norrbottens län в Швеция регистрира средно за периода (1979 - 2021) най-много "дни на отопление" (6658). Най-нисък разход на енергия за затопляне на жилищата си пък са отделяли във Фуертевентура, Испания (18).

Липсата на необходимост от отопление невинаги означава висока необходимост от енергия за охлаждане. Има по-умерени региони, в които все още съществуват по-прохладни пролетни и есенни дни с близки до средните температури, които без допълнителна енергия са комфортни, или т.нар. стайни температури.

На регионално ниво островите Гозо и Комино в Малта са регистрирали най-високата стойност на "дни на охлаждане" (589) за 2021 г., докато в други 52 региона на ЕС не са регистрирали и ден с подобна необходимост.

До какво ще доведе това

Заплахите пред климата на европейската енергийна система вече съществуват и се очаква да се увеличат. С изменението на температурите нуждата от отопление в Северна и Северозападна Европа ще намалее, но ще се увеличи силно търсенето на енергия за охлаждане в Южна Европа. Това може допълнително да изостри пиковите нужди на електроенергия през лятото.

По-интензивните и чести топлинни вълни ще изместят моделите на предлагане и търсене на енергия, често в противоположни посоки. По-нататъшното повишаване на температурата и засушаването пък може да ограничат наличността на вода, използвана за производство на енергия през лятото, докато търсенето на климатизация ще се увеличава. Освен това по-големият мащаб и честотата на екстремните метеорологични явления вероятно ще увеличат рисковете и заплахите пред енергийната инфраструктура.

Все още няма коментари
Нов коментар