Многоликата въглеродна неутралност - какво ще ядем, как ще пътуваме и още

Извън енергетиката и индустрията има още много сектори, които тръгват по пътя на Net Zero, и това пряко ще се усети от хората през храна, пътуване и т.н.

Темата накратко
  • Целите за постигане на нулеви емисии CO2 в икономиката ще бъдат усетени от хората много по-скоро от очакваното.
  • Това няма да стане през енергетиката, а с начина, по който се произвеждат и консумират храни, през пътуването и живота в градовете.
  • Колкото по-бързо държавата поеме в тази посока, толкова по-голям шанс има да спечели от прехода.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Целите за постигане на нулеви емисии CO2 в икономиката ще бъдат усетени от хората много по-скоро от очакваното.
  • Това няма да стане през енергетиката, а с начина, по който се произвеждат и консумират храни, през пътуването и живота в градовете.
  • Колкото по-бързо държавата поеме в тази посока, толкова по-голям шанс има да спечели от прехода.

Когато става дума за климатичните промени и глобалното затопляне, за въглеродния диоксид и нуждата от трансформация на икономиката към въглеродно неутрална, първосигнално в съзнанието изникват пушещите комини на въглищните електроцентрали и заводи. Енергетиката и тежката индустрия наистина са в основата на Net Zero политиките на ЕС, САЩ, Китай и други, но те не са единствените. И дори да станат напълно въглеродно неутрални към 2050 г., светът ще е продължава да е далече от целите си за намаляването на CO2 емисиите.

Сектори като селското стопанство, транспорта и строителството съвкупно отделят не по-малко емисии от енергетиката. Леката промишленост, свързана с производството на храни и други потребителски стоки, също има своя принос. Въобще градовете, в които живеем, са своеобразни фабрики с комини, които отделят огромни количества вредни газове в атмосферата.

Всяко от тези парчета на пъзела "Въглеродна неутралност" трябва да бъде наредено, за да се получи цялостната картина. И именно чрез тях хората ще започнат пряко да усещат промените - производството и консумацията на храни, начина на пътуване, дрехите, сградите и градовете са много по-осезаеми от това дали електроенергията се произвежда в някой ТЕЦ, АЕЦ или соларна централа.

Трансформацията всъщност вече е започнала и само трябва да се огледаме наоколо, за да я видим.

Храните и земеделието

На ниво планове и регулации Европейският съюз вече е почти напълно подготвен за бъдещето. Поставените цели са нулево замърсяване и нетоксична околна среда до 2050 г. Това трябва да предотврати стотици хиляди преждевременни смъртни случая в ЕС на година и милиони хронични заболявания, да запази биоразнообразието и екосистемите, като съхрани качеството на въздуха, водните ресурси и почвите.

Но докато всичко това звучи абстрактно за съвременните европейци, темата придобива съвсем други измерения, когато стане дума за храната. Земеделието и животновъдството са едни от най-големите причинители на глобалното затопляне след енергетиката и транспорта, като допринася за над 20% от емисиите. В същото време селското стопанство ще бъде и сред най-силно засегнатите сектори от климатичните промени - пожари, суши, наводнения, болести и други могат да унищожават реколти и стада, което пък води след себе си най-тежките кризи, свързани с глада.

Решението е производството на храни хем да стане по-устойчиво на климатичните влияния, хем да спре само да допринася за тяхното усилване. А като се има предвид, че най-големият източник на селскостопански емисии - с почти 70% дял, са преживните животни, може да се предположи, че само след няколко години достъпът до телешко месо, млечни продукти и други ще бъде силно ограничен, а цените на тези продукти ще се увеличат.

Нуждата от намалено използване на торове пък ще има ефект върху посевите и земеделието като цяло. Това значи по-малко добиви от единица площ, по-високи цени и дори недостиг на основни култури, включително такива за производство на мазнини.

Точно затова се търсят алтернативи. И колкото и абсурдно да звучи сега, една такава алтернатива може да са насекомите. В Азия те отдавна са част от менюто на стопанските животни и хората, но в Европа и Америка подобни "храни" са не само екзотика, но и напълно неприемливи. От друга страна обаче, хранителните стойности на някои видове насекоми са изключително големи, а индустриалните им отглеждане и преработка (за фуражи и брашна) не изискват много ресурси и не отделят вредни емисии в атмосферата. Освен това цикълът е напълно затворен и изцяло в разбирането за кръгова икономика, като отпадъците на всеки етап служат за суровина на друг. Така че трябва да се подготвите за времето, когато на етикетите на много продукти ще има съставки като "протеин от насекоми" или "инсектно олио". На първо време ще ядем птиче месо, риба или свинско, които са били хранени с фуражи от насекоми.

Новият начин на пътуване

Докато свикваме с новите храни през следващите години, ще променим и начина, по който пътуваме. ЕС и тук вече е подготвил регулаторната рамка и е настроил фондовете си за финансиране в тази посока, така че за хората остава само да приемат предстоящите промени. И тук не става дума само за ограничаването на дизеловите и бензиновите коли, което без съмнение ще има огромно въздействие върху начина на живот, но и за преосмисляне въобще на нуждата от личен автомобил за по-далечни пътувания.

В основата на концепцията на новата транспортна схема на Европа са електрическите превозни средства, но те няма да бъдат подходящи за придвижване от единия до другия край на страната или за ваканция в Гърция или Италия. За международните пътувания Брюксел залага на влаковете, които са направили транспортната революция в края на XIX век и сега могат да придвижат реформата в XXI век. И тук не става дума само за превоз на хора, но и за товари, така че да се ограничи използването на камиони само на по-къси разстояния. Електрическите влакове могат да бъдат бързи, удобни, ефективни и да не замърсяват околната среда. В рамките на континентална Европа те дори могат да са по-добри от самолетите. Затова огромна част от финансовите ресурси за транспортния сектор в следващите 10 години са насочени към железопътния транспорт.

Разбира се, електрическите автомобили несъмнено ще станат масови, като дори България си е заложила за цел до 2030 г. да изгради 10 хил. зарядни станции, за да може да стимулира използването им. Големият ефект от тях ще бъде много по-малкото вредни газове в градовете, а заедно и с енергийния преход към ВЕИ - много по-малко вредни газове като цяло.

Градовете от 20-те години

Преди 100 години, през 20-те години на ХХ век, се случва масовото преселение на хората от селата в градовете. Това води до бърз бум в масовото строителство, концентрация на много замърсители на едно място като заводи, фабрики и др., а с навлизането на автомобилите градовете напълно променят средата на живот за хората. Днес повечето метрополиси са и най-замърсените места. Но това също се променя, макар в България този процес да е по-бавен.

Програмите за намаляване замърсяването на въздуха са в ход дори и тук и рано или късно ще започнат да оказват осезаем ефект. Това значи отоплението на дърва и въглища да остане в историята, градският транспорт да е електрифициран, редовен и удобен, да има забрана за влизането с автомобил с вътрешно горене в центъра, по-високи данъци за замърсяващи коли и неефективни сгради и т.н., и т.н.

Нещо, което правят западните градове и все още не виждаме тук, е отнемане на мястото на колите за сметка на пешеходците. Става дума за превръщането на цели улици в пешеходни зони, забрана за паркиране по площадите, отнемане на една от лентите за движение по булевардите за целите на велосипедисти, въвеждане на еднопосочно движение и много скъпи платени зони за паркиране, създаване на нови зелени зони, градско земеделие и др. Всичко това изглежда като крачка назад в развитието, но всъщност е точно обратното - градовете от 20-те години на XXI век могат да са много по-добро място за живеене, ако създават обществени зони без автомобили, тъй като те повишават икономическата активност, подобряват социалните контакти и изграждат местни общности.

Движеща сила това да се случва и в българските градове пак ще бъде ЕС - голяма част от финансирането по европейските програми занапред ще бъде обвързано именно с постигането на определени цели за въглеродна неутралност и подобряване на показателите. Казано иначе - пари няма да се дават, ако не се постига ограничаване на вредните емисии или отпадъците.

Може би обаче първо ще започнем да виждаме промените в офисите, в които работим. Компаниите вече имат свои стратегии за въглеродна неутралност (ESG) и започват да ги прилагат. Това значи промени, които започват от използването на принтерите, минават през автопарка и стигат до соларни системи или озеленяване на покривите. В близко бъдеще ще има и значение как и от какво е построена самата сграда, в която се помещава офисът.

Дървото отново е на мода

Точно затова трансформация се случва и в строителството. И тук не става дума само за рециклиране на строителните материали и използването на възобновяема енергия. След десетилетия доминация на бетона и желязото все по-актуално става използването на дървен материал като основа за сградите. В света има редица проекти за изцяло дървени постройки, при това с височина над 100 метра, като целта е да се покаже, че това може да бъде сигурно и устойчиво решение.

Тук, разбира се, възниква въпросът струва ли си да се секат дървета, които така или иначе помагат за неутрализирането на CO2 и климатичните промени като цяло. Отговорът е "да", стига това да се прави разумно. В последните години по света на всеки две секунди се изсичат гори с размерите на футболно игрище. И макар темповете да намаляват, има огромно обезлесяване на планетата от 1900 г. насам. Все повече фондове и компании обаче работят за обръщането на тези процеси, като инвестират в опазването на горите.

Друг начин за рационално използване на дървесината е отглеждането на такива видове, които растат бързо и позволяват индустриализация, вместо изсичането на вековни дървета. Пример за това е пауловнията, която вече се отглежда с такава цел дори в България.

Промените, които започват сега, може да изглеждат малки, но са толкова всеобхватни, че само след няколко години светът, в който живеем, ще бъде коренно различен. Обикновено хората не си дават сметка за това. Но ако го разберат навреме, могат да бъдат част от тази промяна и да спечелят. В противен случай ще останат изненадани и неподготвени за бъдещето.

null
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    zamalko12345 avatar :-|
    тошо

    В СТАТИЯТА СА ОПИСАНИ ДОСТА ТЕХНИЧЕСКИ И ДРУГИ САНЦИОНИРАЩИ МЕРКИ .НО НЯКОЙ РАЗВИЛ ЛИ Е ТЕЗАТА КОЛКО ТРЯБВА ДА СА ХОРАТА НА ТАЗИ ПЛАНЕТА ИТЕ КАТО ПРОИЗВОДИТЕЛИ НА С0 НЕ ТРЯБВА ЛИ ДА ПЛАЩАТ ДАНЪК.В ПРИРОДАТА КОГАТО ПЛЪХОВЕТЕ СЕ ЗАВИЯТ НАД ОПРЕДЕЛЕНА КОНЦЕНТРАЦИЯ НА КВАДРАТЕН МЕТЪР ПОМАТАТ САМИ НАМАЛЯВАТ ПОПУЛАЦИЯТА.НИЕ ТРОВИМ ПЛАНЕТАТА ВЪРТИМ СУЧЕМ НО НАЙ ВАЖНОТО КОЛКО СМЕ ВРЕДНИ ЗА НЕЯ НИКОЙ НЕ СМЯТА И НЕ ИСКА ДА ПРИЗНАЕ. НО ИЗЛИЗА ЧЕ МАЛТОС И ДРУГИ ФИЛОСОФИ СА ДОСТА ПРАВИ.ТА НИЕ СМЕ ОЩЕ КАНИБАЛИ НАЙ ВИШИА БОЗАЙНИК ЯДЕ БОЗАЙНИЦИ.А КЮТУЦИТЕ СЕ ГОТВЯТ ДАЖЕ И ЗА КОСМОСА.

    Нередност?
Нов коментар