Защо са важни пчелите

В България през последните години те намаляват. Защо и какво можем да направим?

В страната ни са регистрирани близо 840 хил. пчелни семейства
В страната ни са регистрирани близо 840 хил. пчелни семейства
В страната ни са регистрирани близо 840 хил. пчелни семейства    ©  Цветелина Белутова
В страната ни са регистрирани близо 840 хил. пчелни семейства    ©  Цветелина Белутова
Темата накратко
  • Броят на регистрираните пчелни семейства в България спада от 2019 г. насам.
  • Според представители на сектора в основата на високата смъртност е отравянето на пчелите с препарати за растителна защита.
  • Те настояват за по-голям контрол върху спазване на правилата за третиране на земеделските площи.

Няма да е преувеличено, ако кажем, че нашият живот зависи от живота на пчелите. Те опрашват една трета от растенията, с които се изхранва човечеството, и имат основна роля за функционирането на екосистемите. Краставици, череши, ябълки, праскови, лимони, боровинки... Тези плодове няма да ги има, ако ги няма пчелите. Без тях диетата ни ще се сведе основно до ориз, пшеница, ечемик, царевица и други зърнени култури, опрашвани чрез вятъра.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Влезте в профила си Регистрация

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Броят на регистрираните пчелни семейства в България спада от 2019 г. насам.
  • Според представители на сектора в основата на високата смъртност е отравянето на пчелите с препарати за растителна защита.
  • Те настояват за по-голям контрол върху спазване на правилата за третиране на земеделските площи.

Няма да е преувеличено, ако кажем, че нашият живот зависи от живота на пчелите. Те опрашват една трета от растенията, с които се изхранва човечеството, и имат основна роля за функционирането на екосистемите. Краставици, череши, ябълки, праскови, лимони, боровинки... Тези плодове няма да ги има, ако ги няма пчелите. Без тях диетата ни ще се сведе основно до ориз, пшеница, ечемик, царевица и други зърнени култури, опрашвани чрез вятъра.

Значението им не се изчерпва само с консумираните от хората плодове и зеленчуци - близо 90% от всички дивоцъфтящи видове зависят изцяло или отчасти от опрашването от животни, 75% от световната реколта и 35% от общите земеделски площи. Без пчелите много от това, което наричаме "природа", няма да го има.

Едно пчелно семейство може да опрашва всеки ден 300 милиона цветове на плодове, ядки, зеленчуци и др. Това води не само до по-високи добиви, но и до по-високото качество на реколтата и е от първостепенно значение за разнообразието и питателността на храната, в това число с насищането й с витамини. Европейската комисия изчислява, че ползите от домашните, дивите и земните пчели за селскостопанските производители на континента са за над 22 млрд. евро всяка година.

Всички тези факти са отдавна известни на науката. И въпреки това сме се запътили към немислимото - пчелите, които са тук от над 100 милиона години, изчезват. Причините са комплексни - изчезване на местообитания на дивите пчели, интензивно земеделие, промяната в оползотворяването на земята, отглеждането само на една култура (монокултура), използване на пестициди и инсектициди, високите температури и промени във влажността, свързвани с климатичните промени.

Картината в България

В страната ни са регистрирани близо 840 хил. пчелни семейства, 665 хил. от които медоносни, показват данни на "Агростатистика" за 2021 г. Произведеният мед е 11 638 тона. Умножен по средната цена за тон пчелен мед за първото тримесечие на тази година, излиза, че пазарът на тази продукция е за близо 76 млн. лева. От данните става ясно още, че през последните години се увеличава добивът на мед от пчелните семейства, увеличава се и средната продажна цена на меда.

От 2019 г. обаче се наблюдава спад в броя на регистрираните пчелни семейства след 7 години устойчив ръст. Загиналите семейства през 2021 г. са над 81 хил. (около 10% от всички), или почти двойно повече спрямо година по-рано. Така при среден добив 17.5 кг мед от едно семейство означава потенциални загуби за близо 9.3 млн. лв.

От Министерство на земеделието и храните казват, че климатичните условия през последните две години са били лоши - в някои райони тежка суша, в други обилни валежи. Зимата е била тежка за пчеларите и много от тях са докладвали за измръзване, глад, вароатоза (паразитна болест по пчелите) и изчезване на пчелни семейства.

Според представители на сектора обаче в основата на високата смъртност е отравянето на пчелите с с препарати за растителна защита (ПРЗ). Кулминацията беше през критичната 2019 г. (когато статистиката тръгва надолу) - тогава сигналите за отровени семейства дойдоха от плашещо много области в страната. Общото между тях е, че там се развива интензивно земеделие. Пчеларите дори организираха протест и поискаха криминализация на нерегламентирано пръскане от земеделци.

Мерки има, контрол - не

Съвместното съжителство на пчеларството и интензивното земеделие е уредено в наредба на земеделското министерство. В нея се посочва, че фермерите трябва да уведомяват пчеларите в региона, когато предстои да третират с препарати нивите си, както и че не могат да го правят в светлата част от деня. Нарушаването на тези разпоредби води до глоби - между 4 и 8 хил. лв. Пчеларите са на мнение, че тези правила са само на хартия - земеделците или не подават въобще уведомления, или "удължават" посочените третирания на растенията си. От 2020 г. най-накрая заработи и Електронната платформа за оповестяване на дейности по растителна защита, поддържана от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

"Платформата беше създадена с цел възможно най-бързо и в реално време да уведомява собствениците на пчелини за предстоящи третирания с ПРЗ. Системата автоматично генерира и изпраща есемес и мейл до пчеларите, попадащи в радиус 3 км около блока, който ще бъде третиран с ПРЗ, като уведомяването е не по-късно от три дни преди мероприятието. Платформата функционира успешно и получените сигнали за отравяне значително намаляха", посочват от БАБХ за "Капитал". В действителност подадените над 100 сигнала за отравяне през 2019 г. намаляват двойно през следващите две години.

Но пчеларите са на мнение, че тази мярка не води до кой знае какъв ефект. "Няма реален контрол върху това какво е въведено. Ако аз съм земеделец, влизам, пиша нещо и пчеларите са уведомени. Няма проверки в реално време", коментира Петко Симеонов, член на Българска асоциация "Биопродукти" и председател на Асоциацията за биологично пчеларство.

От БАБХ потвърждават, че проверката е документална. Инспекции се правят и на място - след сигнал за отравяне на пчели. Те обаче отнемат дни - първо някоя от областните дирекции по земеделие трябва да приеме сигнала, директорът да свика комисия, да прати проверка, да анализира пробите и т.н. Дори и в критичната 2019 г., когато са подадени над 100 сигнала и са извършени 89 проверки, отравяне с пестициди е доказано в едва 3 случая.

"Отдавна говорим с МХЗ да звъним на 112 и полицията да участва в процеса", посочва Николай Куменов, председател на Федерацията на пчеларите в България. Той казва още, че все още има арендатори, които пръскат нерегламентирано в забранения часови пояс сутрин от 10 до залез слънце, когато пчелите са активни: "От едно такова третиране могат да умрат над 1000 пчелни семейства." Не се спазва и забраната да се пръскат културите във фаза на растеж. "Заради пръсканията срещу рапичния цветояд (вредител по рапицата) в сезона на ранната пролет редовно има отровени пчели", казва Михаил Михайлов от Обединения български пчеларски съюз. Пчеларите дават още по-абсурдни примери - дори държавното предприятие БДЖ редовно пръска растителността около жп линиите в страната, без да спазва режима за пчеларството. В случая става въпрос за позволените в Европа препарати на основата на глифозат, които нямат пряко вредно въздействие върху пчелите, но действат с натрупване и се отлагат в пчелната продукция - мед, восък и др., и я компрометират.

Всичко това говори за сериозно недоверие към системата и контролните органи. Основания за това не липсват - първо България години наред прилагаше дерогации (временно отлагане) за използването на някои неоникотиноиди, забранени в ЕС. Тези пестициди са смъртоносни за пчелите и доказано опасни за човешкото здраве. Дори и след забраната им у нас те продължават да се внасят нелегално от Турция и да се използват нерегламентирано заради това, че са евтини и ефективни. Това беше потвърдено на 10 юли от зам.-министъра на земеделието Иван Христанов - 30% от използваните у нас препарати за растителна защита са нелегални и се внасят през граничния пункт Капитан Андреево, заяви той.

Отговорността е на всички

Затова сега е важно какво ще предприемат институциите - ще върнат ли доверието в себе си и ще прилагат ли ефективен контрол върху пръскането и нелегалния внос. Монетата има и друга страна - добрите земеделски практики и производството на чиста храна трябва да се насърчават - както чрез стимули, така и от потребителите. "Не можем да очакваме от земеделците да купуват безбожно скъпи биопрепарати, когато продукцията им се изкупува на смешни пари. Нужна е система на взаимопомощ и стимули, а не да разчитаме на нечия чиста съвест", коментира Мария Жекова, популярна личност и победител в последното издание на формата "Мастър шеф".

Отскоро тя е част от каузата "Истински мед", в която всеки може да подкрепи български пчелари, като си купи мед или осинови кошер. Жекова решава да се пробва и в отглеждането на пчели и в момента е собственик на три кошера дива родопска пчела. "Тя е същата като медоносната, не са две различни същества, но е по-адаптирана към планинския климат и по-студената и дълга зима, като породата не се смесва с други породи", казва тя. "Потребителят също има своята роля, като избира продукти, които не вредят. Всички сме "в кюпа" и дори не си даваме сметка колко сме взаимосвързани", казва Мария.

На същото мнение е Петко Симеонов от Асоциацията за биологично пчеларство: "Докато няма натиск от крайния потребител - за сертификат за биологичен произход, за отглеждане на храната по определен начин и да е склонен да плати съответната цена - нищо няма да се промени." Според Михаил Михайлов от пчеларския съюз биологичните пчелари трябва да се подпомогнат - с картиране на подходящите места за тази дейност например. Сега те сами трябва да доказват, че в радиус от 3 км около тях няма посеви. Още много неща могат да се направят, за да обърнем тенденцията за висока смъртност на пчелите - да се пазят дивите местообитания, да се развива устойчиво земеделие, да отглеждаме пчели в градски условия (оказва се, че градовете са много подходящи за това, стига да се намери място за кошери) и не на последно място - да се инициират широки информационни и образователни кампании колко са важни пчелите и пчеларите за бъдещето ни

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    mr.ligier avatar :-|
    Lee Gier
    • - 1

    Лещанска не знае,че и чрез вятърът се опрашват много растение,да, не е толкова ефективно колкото с насекомите (не само пчелите опрашват) но... такава е истината.

    Нередност?
Нов коментар