Законът за климата и данъците на Байдън получи изненадваща подкрепа. Какъв ще е ефектът?

Амбициозният пакет от 369 млрд долара за мерки срещу изменението на климата и за по-чиста енергия може да бъде гласуван още другата седмица

Сенатор Джо Манчин не даде твърде много подробности защо рязко е променил мнението си в полза на новото климатично законодателство
Сенатор Джо Манчин не даде твърде много подробности защо рязко е променил мнението си в полза на новото климатично законодателство
Сенатор Джо Манчин не даде твърде много подробности защо рязко е променил мнението си в полза на новото климатично законодателство    ©  Reuters
Сенатор Джо Манчин не даде твърде много подробности защо рязко е променил мнението си в полза на новото климатично законодателство    ©  Reuters
Темата накратко
  • Сенатор Джо Манчин, който блокираше амбициозния проект, реши все пак да го подкрепи
  • Пакетът има за цел да оттласне американската енергетика от изкопаемите горива като нефт, газ и въглища
  • Приемането му ще отвори пътя за съкращение на емисиите на САЩ с 40% до 2030 г - малко под целта от 50%

Американският сенатор демократ Джо Манчин, който блокираше проекта на Байдън за ограничаване на изкопаемите горива и отказваше да даде ключовия си глас за приемането на закона, тази седмица изненада Вашингтон, като обяви внезапна подкрепа за него. Проектът е изключително важен и е водещата точка в приоритетите на Белия дом. От него зависи дали САЩ ще успее да започне да покрива ангажиментите си по споразумението за климатичните цели от Париж, а именно да намали емисиите си наполовина до 2030 г.

Манчин, който представлява Западна Вирджиния - "въглищния щат", бе резервиран към законодателството за ограничаването на въглищните централи с мотива, че мерките в него могат да влошат инфлацията. В четвъртък обаче той изненадващо каза "да" за проекта. Приемането му би било голяма законодателна победа за Байдън и може да даде нужния електорален тласък за Демократите, които ще се борят да запазят контрол над Конгреса на междинните избори през ноември, пише NyTimes.

Не е ясно какво е провокирало сенаторът да промени мнението си, коментират американските медии. Манчин е нещо като политическа аномалия - демократ, който представлява консервативен щат, където огромно мнозинство гласува за бившия президент Доналд Тръмп. В свое изявление той не даде много подробности за промяната в позицията си, но се предполага че занижените финансови параметри на проекта са в основата на компромиса.

Сега демократите ще бързат с приемането на новия пакет, като гласуването му може да се случи още идната седмица.

Какво предвижда новото законодателство

Проектът предвижда 369 млрд долара бюджетна подкрепа за мерки срещу изменението на климата и за по-чиста енергия - най-амбициозното действие в областта на климата, предприето някога от Конгреса, макар и по-малко от първоначално планираните 555 млрд долара. Сумата все пак е 4 пъти по-висока от последната инвестиция в климата, направена от правителството на САЩ през 2009 г, която доведе до съществено намаляване на разходите за производство на вятърна и слънчева енергия.

Законопроектът сега има за цел да оттласне американската енергетика от изкопаемите горива като нефт, газ и въглища, които предизвикват глобалното затопляне. Той ще използва данъчни стимули за насърчаване на енергиен преход към ниски емисии през следващото десетилетие. Компаниите ще получат финансови стимули да запазят отворени ядрените централи, купувачите на автомобили ще получат данъчни кредити, ако изберат електрически превозни средства. Отстъпки ще има за тези, които правят домовете си по-енергийно ефективни, инсталират електрически термопомпи или електрически бойлери.

Законопроектът също така ще санкционира петролните и газови компании, които не успеят да намалят емисиите си на метан и ще възнагради тези, които го направят - офграничаването на този агресивен парников газ се счита за бърз начин за забавяне на ръста на емисиите.

В същото време ще бъдат увеличен минимумът за корпоративното облагане за големи компании на 15%, така че да се съберат около 451 млрд нови данъчни приходи за десетилетие. Ще се намалят и федералните разходи за лекарства с рецепта - с 288 млрд долара, според резюме, разпространено в сряда вечерта.

Законопроектът обаче не забранява нови проекти и разработки за изкопаеми горива. В противен случай много вероятно нямаше да спечели подкрепата на сенатор Манчин, който повече от всеки друг сенатор е спонсориран от сектора на изкопаемите горива.

Манчин също така е договорил компромис за разрешителните за енергийна инфраструктура, които потенциално да включват и газопроводи. Известни отстъпки ще има и за петролни сондажи във федерални земи и води, включително в Мексиканския залив. Изпаднало е и предложение, което демократите защитаваха в миналото - за бонуси за електрическите компании, които увеличават нисковъглеродната енергия в микса си и санкциониране на тези, които не го правят.

Тези компромиси ще удължат до известна степен зависимостта на страната от изкопаемите горива, но въпреки това пакетът е огромна стъпка напред.

Защо е важно?

САЩ са най-големият източник на замъсряващи емисии на глава от населението в света. Това бе и единствената страна, която се оттегли от Парижкото споразумение за климата от 2015 г., макар и за кратко - за част от мандата на Доналд Тръмп. При администрацията на бившия президент страната отмени и редица екологични разпоредби, които ограничаваха емисиите.

Администрацията на Байдън се присъедини отново към глобалното споразумение и обеща да намали емисиите в САЩ с поне 50% до 2030 г. в сравнение с нивата от 2005 г. Той обаче среща съпростива на много нива. В началото на месеца Върховният съд на САЩ реши, че американската Агенция за защита на околната среда (EPA) не може да ограничава въглеродните емисии от въглищните централи, защото такива правомощия не са предвидени във федералното законодателство. След това дойде съпротивата на Манчин срещу новия законопроект. Републиканските щати и част от големите компании от сектора на изкопаемите горива не пестят сили за борба с предложениета на Белия дом, въпреки че усилията им са обречени дългосрочно.

На този фон отпушването на новия пакет е повече от добра новина. Според независими изследвания с него САЩ няма да успее да съкрати емисиите си наполовина, но ще е близо - може да ги намали с 40% до 2030 г. спрямо нивата от 2005 г. Освен това примерът на САЩ е важен и за другите големи замърсители по света - и особено големите икономики от развиващия се свят. Страни като Индия, Бразилия, Южна Африка имат нужда да знаят, че големият замърсител САЩ изпълнява ангажиментите си, за да имат стимул да спазват и те своите - за тези страни икономическият и социален ефект от ограничаването на по-евтината енергия от изкопаеми горива е много по-голям и ощетяващ.

Великобритания и ЕС, други два големи източника на емисии в исторически план, приеха свои собствени закони за климата, които предвиждат дори по-големи съкращения на емисии до 2030 г. Новоизбраното правителство на Австралия също предложи закон за климата тази седмица. Китай, който в момента произвежда най-големия дял от емисиите в света, каза само, че ще достигне пика на своите емисии до 2030 г. и след това ще ги намали.

Дали тези ангажименти ще бъдат спазени ще има огромно значение. Залогът е здравето, продоволствената, а и физическата сигурност на обществата. Безпрецедентните нива на екстремните събития като пожари, суши, горещи вълни, наводнения от това лято идват на фона на температутри от "едва" 1.1°C над прединдустриалните нива. Целта на международните споразумения за климата са да задържат ръста на средните температури до 1.5°C до края на века. Това ниво само по себе си означава, че климатичните екстремуми ще бъдат още по-опасни, а условията на някои места по света ще се влошат значително. За съжаление, според експертите на климатичната група на ООН задържането на темпетатурния ръст до този таван изглежда все по-трудна цел, а възможностите за смекчаване на промените в климата намаляват.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал