Тазгодишните горещи вълни и наводнения може да показват какво ни очаква в бъдеще

Ефектите на феномена "Ла Ниня" и на изменението на климата се смесват и създават вълна от труднопредвидимо екстремно време

Темата накратко
  • Феноменът "Ла Ниня" навлиза в третата си поредна година - необичайно дълго време.
  • Неговите въздействия - суша в Близкия изток и Източна Африка, повече валежи в Западна Африка и Южна Азия се подсилват от климатичните промени, понякога по непредвидим начин.
  • Тазгодишните екстремности може да са "тийзър" какви ще бъдат и идните години с "Ла Ниня" - по-горещи, с повече наводнения и тежки суши.

Неотдавнашните наводнения в Пакистан потопиха една трета от страната и взехана над 1100 жертви. Мусонните дъждове, най-тежките от десетилетие, причиниха наводнения от над метър в някои части на страната. Голяма част от света претърпя екстремно време тази година. Австралия бе ударена от безпрецедентни порои и жега. През май рекордни валежи доведоха до кални свлачища и наводнения в Бразилия, които убиха над 100 души. До лятото Източна Африка страдаше от четвъртата си поредна година на суша. Междувременно температурни рекорди бяха счупени в градовете в цяла Европа, а реки в целия континент пресъхнаха или бяха на най-ниските си нива за поне последните 500 години. При 70-дневна гореща вълна в голяма част от Китай температурите редовно надвишаваха 40°C, а двете най-големи езера в страната паднаха до най-ниската си регистрирана височина.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Феноменът "Ла Ниня" навлиза в третата си поредна година - необичайно дълго време.
  • Неговите въздействия - суша в Близкия изток и Източна Африка, повече валежи в Западна Африка и Южна Азия се подсилват от климатичните промени, понякога по непредвидим начин.
  • Тазгодишните екстремности може да са "тийзър" какви ще бъдат и идните години с "Ла Ниня" - по-горещи, с повече наводнения и тежки суши.

Неотдавнашните наводнения в Пакистан потопиха една трета от страната и взехана над 1100 жертви. Мусонните дъждове, най-тежките от десетилетие, причиниха наводнения от над метър в някои части на страната. Голяма част от света претърпя екстремно време тази година. Австралия бе ударена от безпрецедентни порои и жега. През май рекордни валежи доведоха до кални свлачища и наводнения в Бразилия, които убиха над 100 души. До лятото Източна Африка страдаше от четвъртата си поредна година на суша. Междувременно температурни рекорди бяха счупени в градовете в цяла Европа, а реки в целия континент пресъхнаха или бяха на най-ниските си нива за поне последните 500 години. При 70-дневна гореща вълна в голяма част от Китай температурите редовно надвишаваха 40°C, а двете най-големи езера в страната паднаха до най-ниската си регистрирана височина.

Приписването на всяко едно метеорологично събитие на изменението на климата е сложна работа. Климатичните механизми на Земята са много комплицирани, а постоянното затопляне е зловещият фонов шум, който съпътства много други фактори. "Всяко събитие е комбинация от изменение на климата и променливост на климата", казва Каролайн Уейнрайт, учен по климата в Imperial College London.

Един от най-мощните източници на променливост на климата е феноменът "Ел Ниньо" - е топлата фаза на т.нар. Южно колебание (El Niño-Southern Oscillation или ЕНСО) - периодично изменение в температурата на повърхностния слой на водата в екваториалната част на Тихия океан, при което климатът около тропиците (и в някои региони извън тях) преминава в едно от двете крайни състояния. В година без ЕНСО ефекти ветровете, духащи от изток на запад през Тихия океан, изтласкват топла вода към повърхността в същата посока. Когато ветровете духат по-слабо от обикновено, топлата вода остава в централната и източната част на Тихия океан, причинявайки повече валежи в тази част на света - точно това е събитието, известно като "Ел Ниньо".

Когато ветровете духат особено силно, повече топла вода от обикновено се натрупва в западната част на Тихия океан, причинявайки повече валежи там, а повече студена вода идва от дълбините край бреговете на Южна Америка. Тази вариация на феномена е известна като "Ла Ниня" и тя е факт в последните почти през две години.

"Ла Ниня" носи със себе си определени предвидими въздействия, включително суши в Чили, Близкия изток и Източна Африка и по-високи нива на валежи в Западна Африка и Южна Азия. Взаимосвързаността на глобалния климат означава, че тези въздействия неизбежно се усещат и по-далеч, но влиянието им избледнява с отдалечаване от тропиците. Въпреки това причиняваните от "Ла Ниня" колебания са достатъчно големи, за да повлияят на средните глобални температури - тъй като не позволяват на топлината от океана да навлезе в атмосферата, "Ла Ниня" принципно прави света малко по-хладен, отколкото би бил иначе.

Случващото се в Пакистан вероятно е катастрофална комбинация от множество фактори. По-горещата планета по принцип означава, че във въздуха има повече влага (допълнителни 7% за всеки допълнителен градус по Целзий), което води до по-екстремни валежи и по-големи рискове от наводнения. Това помага предизвиканите от "Ла Ниня" валежи да бъдат необичайно смъртоносни. Ръката на глобалното затопляне в случая може да бъде открита и по по-индиректен начин, тъй като високите температури, регистрирани в Хималаите по-рано тази година, ускоряват топенето на ледниците, което претоварва реките. Възможно е и замърсяването на въздуха в района, което усложнява моделите на циркулация на въздуха, също да играе роля.

Как точно изглеждат събитията, причинени от "Ла Ниня" в един затоплящ се свят, е сложен въпрос. Феноменът не работи изолирано от климатичното затопляне, но точната връзка между двете продължава да обърква климатичните моделисти. Скоро светът ще навлезе в трета поред година с "Ла Ниня" - за първи път през този век ще бъде регистрирано такова "тройно потапяне". Обикновено феноменът работи на цикъл от три до седем години, като силният "Ел Ниньо" обикновено е последван от балансираща "Ла Ниня". Не само, че това тройно потапяне е необяснимо, казва Мат Колинс от Университета на Ексетър, но не е в съответствие с това, което климатичните модели предполагат, че ще се случи с изменението на климата.

В по-голямо съзвучие с климатичните модели е фактът, че регионите, засегнати от "Ла Ниня" ще се разширяват с течение на времето. Ангола, например, която се намира отвъд границата на традиционната за Африка зона на наводнения от "Ла Ниня", тази година имаше много обилни валежи. Това може да е индикация, казва Уилфран Муфума Окиа от Световната метеорологична организация, че границите вече започват да се разширяват.

Годините с "Ла Ниня" също стават по-топли. Този март институциите, отговорни за Големия бариерен риф в Австралия, регистрираха масово избеляване на кораловия риф - коралите изхвърлят симбиотичните си водорасли като реакция на повишаващите се температури. Това за първи път се случва в година на "Ла Ниня".

Тези фактори правят наличието на системи за ранно предупреждение за предстоящи бедствия по-важни от всякога. Предприемане на действия на ранен етап обаче се усложнява от факта, че самото глобално затопляне изкривява прогнозите. Преди метеорологичните агенции оценяваха вероятността от "Ел Ниньо/Ла Ниня" с помощта на температурните разлики между точки в Тихия океан. Повишаващите се температури направиха този метод на практика неизползваем.

Тазгодишната "Ла Ниня" може да е показателна какви ще бъдат и следващите й проявления - с по-високи температури, повече наводнения и тежки суши. Тревожно е какво въздействие ще има това в свят, в който ресурсите вече са изчерпани от бързите поредици от бедствия. "Вече не се справяме и нещата само се влошават", казва Маартен ван Алст, директор на климатичния център на Международния Червен кръст и Червения полумесец.

Сложни са и въпросите за отговорността. Независимо дали специфичните бедствия са били утежнени от "Ел Ниньо/Ла Ниня" или не, изменението на климата без съмнение играе роля за ускоряването на тези събития. По-богатите страни са най-отговорни за историческото насищане на атмосферата с парникови газове, като досега до голяма степен са били пощадени от най-лошите последици от техните емисии. Тазгодишните екстремни метеорологични явления обаче поставят особено драматичен фон за предстоящата климатична среща COP27 в Египет - с очаквани дискусии за това кой носи вината и кой ще плати произтичащата сметка.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Все още няма коментари
Нов коментар