Гледайте на живо конференцията: "Банките и бизнесът"
Close

Всеки българин изхвърля 26 кг храна годишно от домакинството си (графики)

В България разхищението на храни е по-малко от средното за ЕС и е съсредоточено в по-голяма степен в производството и веригата на доставките

Общите хранителни отпадъци в Съюза достигат 127 кг на човек през 2020 г., като населението на 27-те наброява приблизително 447.7 млн. души в началото същия период
Общите хранителни отпадъци в Съюза достигат 127 кг на човек през 2020 г., като населението на 27-те наброява приблизително 447.7 млн. души в началото същия период
Общите хранителни отпадъци в Съюза достигат 127 кг на човек през 2020 г., като населението на 27-те наброява приблизително 447.7 млн. души в началото същия период    ©  Shutterstock
Общите хранителни отпадъци в Съюза достигат 127 кг на човек през 2020 г., като населението на 27-те наброява приблизително 447.7 млн. души в началото същия период    ©  Shutterstock
Бюлетин Ритейл Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Темата накратко
  • В ЕС общото разхищение на храна през 2020 г. е било 127 кг на човек, докато в България е 86 кг.
  • Около 55% от хранителните отпадъци в ЕС - 70 кг на човек, са разхищения в домакинствата, а 18% - в производствения сектор, докато в България тенденциите са обратни
  • Между 8% и 10% от общите емисии парникови газове годишно са следствие на изхвърления хранителен отпадък.

Всяка година милиарди тонове храна се губят по света, a богатите страни - като тези в ЕС, допринасят значително за проблема. През 2020 г., първата година от пандемията от COVID-19, около 127 килограма храна на глава от населението са били изхвърлени в ЕС. Домакинствата са създали 55% от хранителните отпадъци, което представлява 70 кг на глава от населението, а останалите 45% са отпадъци, генерирани нагоре по веригата за доставка на храни. Поглед към приноса на отделните държави за тази сметка показва оста големи разлики между тях. България например отделя 86 кг хранителни отпадъци на галва от населението годишно, а едва 26 кг от тях идват от домакинствата, което е над два пъти по-малко в сравнение със средното за ЕС, но пък страна ни е в челната тройна на страните с най-високи загуби на храна в първичното производство - като земеделие и рибарство.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • В ЕС общото разхищение на храна през 2020 г. е било 127 кг на човек, докато в България е 86 кг.
  • Около 55% от хранителните отпадъци в ЕС - 70 кг на човек, са разхищения в домакинствата, а 18% - в производствения сектор, докато в България тенденциите са обратни
  • Между 8% и 10% от общите емисии парникови газове годишно са следствие на изхвърления хранителен отпадък.

Всяка година милиарди тонове храна се губят по света, a богатите страни - като тези в ЕС, допринасят значително за проблема. През 2020 г., първата година от пандемията от COVID-19, около 127 килограма храна на глава от населението са били изхвърлени в ЕС. Домакинствата са създали 55% от хранителните отпадъци, което представлява 70 кг на глава от населението, а останалите 45% са отпадъци, генерирани нагоре по веригата за доставка на храни. Поглед към приноса на отделните държави за тази сметка показва оста големи разлики между тях. България например отделя 86 кг хранителни отпадъци на галва от населението годишно, а едва 26 кг от тях идват от домакинствата, което е над два пъти по-малко в сравнение със средното за ЕС, но пък страна ни е в челната тройна на страните с най-високи загуби на храна в първичното производство - като земеделие и рибарство.

При положение че населението на 27-те страни-членки наброява приблизително 447.7 млн. души, то общият годишен хранителен отпадък само на тези страни е около 57 млн тона. Хранителните отпадък по света са отговорни за между 8% и 10% от общите емисии парникови газове, показват данни на ООН. За да намалят отпечатъка си на планетата, на европейците ще им се наложи да се изправят пред сериозни предизвикателства.

Проблем с редица фактори

Проучването на статистическия институт на ЕС показва, че домакинствата от Стария континент са изхвърляли средно 70 кг храна на човек през 2020 г. - над половината от всички хранителни отпадъци. Пресните плодове и зеленчуци са най-често срещаните видове хранителни отпадъци.

Останалите 45% са генерирани в други етапи от веригата за доставки. След домакинствата се нарежда производството на храни и напитки с 23 кг отпадъци на глава от населението и първичното производство с 14 кг изхвърлена храна на глава от населението. Не трябва да се подценява и ефектът от супермаркети и ресторанти, които добавят 12 кг на човек през 2020 г., или 9% от общия обем отпадъци.

Загуба на храна по веригата на доставки може да бъде причинена от свръхпроизводство, повреда на продукта, липса на хладилни помещения и непостоянност на пазара. Търговията на дребно и другата дистрибуция на храни губят най-малко.

Хранителните отпадъци имат много обществени въздействия. То не само струва на световната икономика стотици милиарди долари всяка година и изчерпва ресурсите, но също така вреди на околната среда и допринася за климатичната криза. Когато хранителните отпадъци се изхвърлят на депата, те гният и произвеждат големи количества метан - още по-мощен парников газ от въглеродния диоксид. Хранителните отпадъци представляват приблизително девет процента от емисиите на парникови газове в глобалната хранителна система, които през 2015 г. възлизат на общо 17.9 млрд. метрични тона CO2 еквивалент.

Кипър е най-големият производител на хранителни отпадъци с близо 400 кг на глава от населението за 2020 г. Втори и трети се нареждат Дания и Гърция с далеч по-ниските 221 кг и 191 кг годишни отпадъци на човек. Тези страни обаче генерират боклук основно от прозиводствения сектор. Страните с най-голям хранителен отпадък от домакинска дейност с над 100 кг на човек за година са Португалия и Италия.

България - сред най-слабите замърсители

В България общият обем хранителен отпадък за 2020 г. на глава от населението е 86 кг или 32% по-малко от средното за съюза. Докато в останалите страни домакинствата произвеждат повече от половината изхвърлена храна, в България този дял се свежда до малко под една трета от общия хранителен отпадък (26 кг на глава от населението). Това ни прави - поне на хартия, и най-екологичните домакинства на територията на ЕС. В България първичното производство е големият замърсител с 33 кг отпадъци на човек и този показател на страната ни е сред най-високите стойности в рамките на 27-те членки на ЕС. Този параметър включва изхвърлената храна от дейностите на селското стопанство, риболова и аквакултурите. Основна причина за това могат да бъдат недобрите условия за отглеждане домашни животни и финансовото състояние на сектора в страната.

В секторите ритейл, супермаркети и ресторанти страната генерира под средното количество отпадък, докато в производството на храни и напитки се изравняваме със средния показател за ЕС - с 23 кг на човек.

Генерираният от домакинствата отпадък не е еднозначен показател. От една страна, по-бедните страни от Източна Европа, чиито граждани отделят съществен дял от доходите си за храна, са разбираемо по-пестеливи при разхищението. От друга страна обаче разхищението на храна обичайно е по-голямо при домакинства, които използват повече пресни продукти, което в случая може и да е индикатор за лоша диета на българите. И не на последно място - в страните от централна и Източна Европа системите за събиране и обработване на отпадъци имат много недостатъци. Докато в някои страни от Западна Европа системата изисква от гражданите да изхвърлят разделно не само пластмаса, хартия и стъкло, но и хранителните отпадъци, в страни като България всичко отива в общите кофи за битов отпадък. Това поставя под известно съмнение доколко данните за региона са точни.

Въпреки че често се смята, че хранителните отпадъци са по-голям проблем в по-богатите страни, оценките показват, че проблемът е широко разпространен и в развиващите се държави. Данни на Statista например показват, че първи по хранителни отпадъци на глава от населението са страни от региона на Западна Азия и Субсахарска Африка, където обаче основните загуби идват от недобрите технологии в производството и диструбуцията.

Все още няма коментари
Нов коментар