Гледайте на живо от 9:20 ч.: Конференцията "Банките и бизнесът"
Close

За зелени български градове трябва добро проектиране, споделено придвижване и e-станции

Европейският съюз обмисля законодателство, с което да задължи държавите членки да инвестират в бързо зареждащи станции за електромобили на всеки 60 км

Участниците в панела за устойчиви градове в конференцията NEt Zero Economy Forum бяха Мачей Мазур, вицепрезидент на Европейската асоциация за електромобилност AVERE (онлайн от Полша), арх. Елица Панайотова от "Зелена София" и Петър Георгиев от AMPECO. Модератор беше комуникационният експерт Адрияна Михайлова от "Градоскоп"
Участниците в панела за устойчиви градове в конференцията NEt Zero Economy Forum бяха Мачей Мазур, вицепрезидент на Европейската асоциация за електромобилност AVERE (онлайн от Полша), арх. Елица Панайотова от "Зелена София" и Петър Георгиев от AMPECO. Модератор беше комуникационният експерт Адрияна Михайлова от "Градоскоп"
Участниците в панела за устойчиви градове в конференцията NEt Zero Economy Forum бяха Мачей Мазур, вицепрезидент на Европейската асоциация за електромобилност AVERE (онлайн от Полша), арх. Елица Панайотова от "Зелена София" и Петър Георгиев от AMPECO. Модератор беше комуникационният експерт Адрияна Михайлова от "Градоскоп"    ©  Надежда Чипева
Участниците в панела за устойчиви градове в конференцията NEt Zero Economy Forum бяха Мачей Мазур, вицепрезидент на Европейската асоциация за електромобилност AVERE (онлайн от Полша), арх. Елица Панайотова от "Зелена София" и Петър Георгиев от AMPECO. Модератор беше комуникационният експерт Адрияна Михайлова от "Градоскоп"    ©  Надежда Чипева
Темата накратко
  • София може да бъде първият град в Централна и Източна Европа с въведена нискоемисионна зона, ако си спази обещанието.
  • Като за начало, градовете могат да приложат по-лесни решения за намаляване на въглеродния отпечатък като правилно проектиране, рестрикции срещу използването на автомобил.
  • ЕС обмисля законодателство, с което да задължи държавите членки да инвестират в зарядни станции за електромобили.

Триста нискоемисионни зони (НЕЗ) са въведени в градовете в цяла Западна Европа. От друга страна, в Централна и Източна Европа не действа нито една. Този пример говори достатъчно за трансформацията към климатично неутрални градове, която се движи на две скорости в Европа. България и съседните ѝ държави всъщност се сблъскват с едни и същи предизвикателства и могат само да се възползват от това, че са "в самото начало", за да се активизират сега и да постигнат зелените цели.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • София може да бъде първият град в Централна и Източна Европа с въведена нискоемисионна зона, ако си спази обещанието.
  • Като за начало, градовете могат да приложат по-лесни решения за намаляване на въглеродния отпечатък като правилно проектиране, рестрикции срещу използването на автомобил.
  • ЕС обмисля законодателство, с което да задължи държавите членки да инвестират в зарядни станции за електромобили.

Триста нискоемисионни зони (НЕЗ) са въведени в градовете в цяла Западна Европа. От друга страна, в Централна и Източна Европа не действа нито една. Този пример говори достатъчно за трансформацията към климатично неутрални градове, която се движи на две скорости в Европа. България и съседните ѝ държави всъщност се сблъскват с едни и същи предизвикателства и могат само да се възползват от това, че са "в самото начало", за да се активизират сега и да постигнат зелените цели.

За София този "преход" трябва да започне с лесни задачи, като например осигуряването на споделено придвижване (например ел. тротинетка и градски транспорт и гъвкаво плащане за двете), рестриктивни мерки, които да отказват от колата, въвеждане на нискоемисионни зони. Ако успее да направи това този декември (макар че общинският съвет не прие предложението през лятото), столицата дори ще бъде първият град в региона, който е въвел НЕЗ.

Електромобилността е другата съставна част - Европейският съюз подготвя ново законодателство, което изисква държавите да инвестират ударно в зарядни станции. Разбира се, цялостното решение не е замяна на стария автомобил с електрически. Изисква се много повече.

Именно градовете, заради голямата концентрация на автомобили и хора, са основните замърсители, а огромна част (71.7%) от транспортните емисии идват от автомобилния транспорт. "Проблемите на държавите в Централна и Източна Европа са сходни: липсват проучвания и инициативи, има голям внос на стари автомобили от Запада, висока е и възрастта на автомобилите, има високи нива на замърсяване в градовете, липсват НЕЗ и зарядни станции за електромобили", коментира Мачей Мазур, вицепрезидент на Европейската асоциация за електромобилност AVERE по време на конференцията Net Zero Economy Forum, организиран от "Капитал".

Умният град тук - повече мислене, по-малко мечти

"Няма кратка дефиниция какво е "умен град". Но данните са в основата. Другото много важно нещо са процесите, по които се взимат решения и се правят политики, и по които работят в съвременния свят градските управи. Те се опитват да станат много по-хоризонтални", коментира арх. Елица Панайотова, координатор на проект "Зелена София" по време на панела за устойчиви градове Net Zero Economy Forum.

Според нея много важен елемент от умния град е устойчивият, net zero град. Транспортът например играе много голяма роля и той е инструмент за намаляване на отпечатъка, но преди това има много подготвящи стъпки, свързани с проектирането на градовете. Другата линия е споделената мобилност, включваща градският транспорт, който трябва да бъде обвързан с другите форми на споделена мобилност. Идеята е тази форма на придвижване да стане предпочитана пред използването на автомобил.

Сега София подготвя промяна при районирането за детските градини, като целта е вече да се имат предвид и движенията в града - как например се променя трафика там, където има недостиг, и как ще се промени придвижването на хората. Друг стимул, по който се работи, е гъвкавото тарифиране. "Може да се обвърже с частните оператори на мобилни услуги - да се използва първо тротинетка, после градски транспорт до работа и обратно. Следват и стимули с отрицателен знак, трябва да има ограничения. В момента е най-бързо да се придвижиш с автомобил, но това включва и паркирането. Ако пресметнем пътуването плюс времето за паркиране, това придвижване вече не ни се струва най-бързо", коментира арх. Елица Панайотова.

Другата важна стъпка: е-мобилност

Петър Георгиев, който е начело на стратегическия отдел на българската софтуерна компания AMPECO, която се занимава с решения за е-мобилност в цяла Европа, Северна Америка и Азия, е на мнение, че всички тези фактори трябва да бъдат взети предвид при вземането на решения. Той казва още и че България трябва да инвестира повече в зарядни станции.

В страната всъщност има добре изградена публична инфраструктура, но трябва да се мисли повече за бързозарядните станции, разположени по магистралите. В момента една такава станция, без да са включени допълнителните дейности, като окабеляване и административни процедури, струва 50 хил. лв.

"Европейският Съюз дискутира законодателство, което ще задължи държавите членки да разполагат с няколко такива зарядни станции на 60 км път, което значи, че трябва да се впрегне много голяма инвестиция в сектора и това е предизвикателство за държавите членки, в които няма електромобили, защото използването им е минимално. Но е необходимо да ги има, защото иначе ще се обезкуражават хората да правят по-дълги пътувания, ще загубят комфорта, а той е най-важен", отбеляза той по време на форума.

Това е само една малка част от цялото уравнение. В момента съотношението на зарядните станции в затворените пространства е 1:8 публични/частни. Това значи, че хората трябва да зареждат в домовете или близо до домовете си. "Ние работим по такъв проект в Англия и по този начин се позволява гражданите да използват тарифите, на които са вкъщи, да се възползват от умното зареждане, когато мрежата не е натоварена. И така печелят всички, защото в края на деня имат по-ниска цена на тока", казва Георгиев.

А според Мазур, който следи отблизо проблемите в Полша, държавите от Централна и Източна Европа трябва да обединят сили, за да активират зелените промени. Това значи да следят и обменят данни, да създадат и участват в специални програми, на които да се търсят решения, вкл. внедряването на нискоемисионните зони.

Все още няма коментари
Нов коментар