Гледайте на живо конференцията: "Банките и бизнесът"
Close

Проблемите на Драгоманско блато: пожар, липса на финансиране, мръсни води и суша

В най-голямата влажна зона в България туристическата инфраструктура все още не е възстановена

Темата накратко
  • Сушата и ниските нива на водата са сериозен проблем за Драгоманското блато.
  • Отпадните води на града в съседство влизат в блатото, но трябва да бъдат пречиствани.
  • Повече от две години след пожара растителността е възстановена, но не и туристическата инфраструктура.

Малката червена торбичка шава неспокойно на кантара. Скорецът до нея тежи около 70 грама, млад е и цветът на оперението му предстои да се промени.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Сушата и ниските нива на водата са сериозен проблем за Драгоманското блато.
  • Отпадните води на града в съседство влизат в блатото, но трябва да бъдат пречиствани.
  • Повече от две години след пожара растителността е възстановена, но не и туристическата инфраструктура.

Малката червена торбичка шава неспокойно на кантара. Скорецът до нея тежи около 70 грама, млад е и цветът на оперението му предстои да се промени.

"Не е натрупал никакви мазнини, нужни за прелет", обяснява Петко Цветков от Сдружение за дива природа "Балкани", който описва подробно птичката във формуляра пред него. Измерват се крилата, опашката, крачето. Скорецът получава пръстен с номер и е пуснат да отлети. Скорецът се е хванал в една от орнитоложките мрежи, разположени на Драгоманското блато. Малко преди синигера. И малко преди шаварчето.

Орнитологичният опръстенителен лагер "Драгоманско блато - 2022 г." ще работи на терен до 22 октомври. Организиран е от Националния природонаучен музей, Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания, Българската орнитологическа централа и Сдружение за дива природа "Балкани", като за първи път задължителният мониторинг на биоразнообразието се прави за сметка на Министерството на околната среда и водите. Има за цел да установи тенденции в миграцията, регистриране на нови за страната видове и т.н.

В последните четири години такива лагери има на Дуранкулак, където се обучават нови хора, които никога не стигат. От тази година вече лагер има и на ключовата за биоразнообразието влажна зона "Драгоманско блато".

Блатото е място за гнездене и дом на много редки и застрашени птици и растения като чапли, водни бикове, шаварчета, коприварчета, блатни кокичета, водни лилии, тръстики, папури, насекомоядни растения, видри, сънливци и т.н. То се намира на миграционния път на птиците Via Aristotelis.

Обектът за екотуризъм, който се намира на 40 км от София, стана печално известен през януари 2020 г., когато пожар унищожи 80% от растителността там, както и от туристическата инфраструктура, която все още не е възстановена. Наред с това то си има и някои други дори по-сериозни и дългосрочни проблеми. Ниските нива на водата в последните години са казус номер едно за влажната зона. Отделно отпадните води на Драгоман попадат в едната страна на блатото, като се търси решение на проблема и те продължат да се използват за поддържане на водите му, но в по-пречистен вид. Статутът на блатото също остава нерешен въпрос.

Да се бориш с блатото

На север от него се издига стръмното варовиково възвишение Чепън с най-висок връх Петровски кръст, а на юг са полегатите склонове на хълма Три уши. То е част от комплекс влажни зони заедно с Алдомировското, изворите на Безден, рибарниците при Петърч, Раяновските влажни ливади.

Това е последното запазено голямо карстово блато в България, което по своя характер няма аналог. Или това, което прави блатото уникално, е, че то представлява влажна зона сред много сухи местообитания, каквито са варовиковите скали.

Историята на Драгоманското блато обаче е с възходи и падения. Пресушаването на Драгоманското блато започва в началото на 30-те години на XX век, когато е изграден един централен отводнителен канал и е вдълбан естественият понор. През 50-те години работата е продължила с изграждането на допълнителни дрениращи канали, както и на помпена станция, която да отвежда водите. Целта е земята да се използва за земеделски цели, като за дълги години животът в него замира, като основно в землищата на град Драгоман и село Големо Малово се отглеждат люцерна, фуражна царевица и зърнени култури. Битката с водата обаче е нерентабилна и през 90-те години като много други дейности изпомпването спира. А блатото започва да се възстановява.

Статутът на земята обаче в голямата й част остава земеделска, казва Петко Цветков. Част от нея е общинска, част от нея - частна, а около 10% са на СДП "Балкани", които сдружението е имало възможност да купи.

В момента Драгоманското блато влиза в обхвата на защитена зона по "Натура 2000" "Раяновци" по Директивата за птиците и е обявено за влажно място от световно значение по Рамсарската конвенция. Екоорганизациите правят опити то да стане защитена местност по Закона за защитените територии, което дава по-високо ниво на защита, но повече от 10 години това така и не се случва, въпреки че от 2008 г. има одобрение на това предложение от междуведомствена комисия.

Пожар и други беди

През януари 2020 г. в блатото избухва пожар, като причините остават все така неясни. Голяма част от растителността - около 80%, е загубена, като тя е съществена за гнезденето на птиците. Същото се случва и с туристическата инфраструктура - например дървените мостчета, по които може да се стигне навътре в блатото, строени преди години от СДП "Балкани" и доброволци.

"Хубавото е било, че мястото, където са гнездили колонията с чаплите, не е изгоряло и те са можели да загнездят още през пролетта на 2020 г.", обяснява Петко Ковачев. "Тръстиката е много ценно местообитание. Стъблата на миналогодишната тръстика образуват острови и дават възможност на птиците да гнездят върху нея", казва още той, докато върви по единствената оцеляла част от туристическата пътека, намираща се навътре в блатото.

Другото хубаво е, че за около две години растителността е успяла да се възстанови и вече се издига високо. Възстановяването на туристическите пътеки обаче се оказва по-сложно начинание, като през октомври доброволци ще изнасят изгорелите дървени пътеки от зоната на блатото, които все още са по трасето. Мястото до пожара е много популярно за туристите, но в момента посещаемостта е по-ниска.

300 метра, кръгове и кули

"Около 46 хил. лв. бяха събрани като дарение и очакват да бъдат инвестирани, но няма да ни стигнат с тази инфлация и цена на материалите", казва Петко Цветков. Екоорганизацията има и проект, като идеята е да се възстановят около 300 метра пътека и да се направи кръгов маршрут, като сега запазени са около 80 - 90 метра.

Общината също излиза с паралелен проект, който към 2020 г. беше обявен на стойност около 400 хил. лв. "Проектът е хубав и се надяваме да се случи, но е скъп и не успяват да намерят средства", казва Петко Цветков. Общинският проект включва и кули за наблюдение. "Ние предлагаме доста променено трасе, което на места съвпада с техния проект и ако техният бъде финансиран, двата проекта могат да се допълнят", казва Цветков.

Надеждите след две години забавяне по линия на процедури и финансиране са до пролетта ремонтът най-после да се случи.

Защо не гнездят чаплите

Пожарът обаче не е най-страшното за Драгоманското блато. "Най-страшното е липсата на достатъчно валежи и вода", казва Цветков, като допълва, че този проблем се засилва в последните години. "Последните 10 години фактически не сме имали достатъчно високи води. Преди сухите места, които виждате, са били наводнявани", посочва ги той, като подобен е казусът и с Алдомировското блато.

Тази година еколозите нямат потвърждение, че чаплите са гнездили, като основната причина може да бъде именно голямата суша и това, че е много ниска водата, т.е. не е сигурно, че има достатъчно храна и е достатъчно безопасно.

"Това, за което търсим решение, е непречистените води от Драгоман да влизат в блатото като чиста вода и те да са съществения водоизточник, който постоянно да вкарва вода", казва той. Сега отпадните води на Драгоман влизат в единия край на блатото, но не са достатъчно пречистени, тъй като градът не разполага с пречиствателна станция. "Голям проблем, който трябва да бъде решен трайно", смята Цветков. "Нелегално блатото функционира като естествена пречиствателна станция на Драгоман", обобщава той.

Изкуствената влажна зона

"Водите го наторяват, то трупа повече биологична маса, отколкото е нормално да поема, но въпреки всичко по-добре да минава през него, отколкото да го заустват в някакъв понор", казва Цветков. "Но от законодателна гледна точка нямат право да го правят, защото блатото не е обявено за воден обект", допълва той. От "Балкани" заедно с WWF са внесли предложение в МОСВ по време на управлението на Кирил Петков за задействане на процедура блатото да бъде обявено за воден обект, т.е. да не е вече земеделска земя, като така при определени условия общината може да пуска отпадни води при определено тяхно качество.

Като следваща стъпка предложението на еколозите е частично проблемът да се реши с изкуствена влажна зона. За целта трябва да бъдат изкопани корита преди блатото, които да са обрасли в тръстика, чиито корени пречистват, и периодично да се сменят. По Националния план за възстановяване и устойчивост дори е и заложен проект за "изграждането на изкуствени или където позволяват условията, адаптиране на естествени влажни зони като подходящ начин за пречистване или допречистване на отпадъчни води от населени места".

Другият вариант остава да бъдат намерени средства за модулна пречиствателна станция, но трябва да се осигурят нужните терени. А министерството да изготви тръжна процедура за очертаване на границите на водния обект, за да се измени кадастърът и да стане водоем вече официално.

Все още няма коментари
Нов коментар