Кой ще плати за климатичните бедствия: горещият въпрос на срещата на върха за климата

Започващият в неделя форум COP27 в Египет ще сблъска богати и бедни за отговорността и финансирането на климатичните щети, докато над всички виси заплахата от бързо покачващите се температури

Конференцията тази година е в Шарм ел-Шейх в Египет и ще продължи от 6 ти до 12-ти ноември
Конференцията тази година е в Шарм ел-Шейх в Египет и ще продължи от 6 ти до 12-ти ноември
Конференцията тази година е в Шарм ел-Шейх в Египет и ще продължи от 6 ти до 12-ти ноември
Конференцията тази година е в Шарм ел-Шейх в Египет и ще продължи от 6 ти до 12-ти ноември
Темата накратко
  • Британският премиер Риши Сунак промени решението си и ще бъде на форума. Екоактивистката Грета Тунберг го бойкотира
  • Сред ключовите теми ще е и бъдещето на изкопаемите горива, след като големи държави направиха крачка назад с въглищата заради войната в Украйна
  • Задържането на ръста на температурите под 1.5 градуса става все по-малко вероятно, докато много държави не се движат по график с ограничаването на емисиите

Климатичното събитие на годината - COP27 или климатичната среща на върха на ООН, започва в неделя, а този пък домакин е египетският курорт Шарм ел-Шейх. Дванадесетдневният форум ще бъде по-напрегнат от всякога - той ще се проведе на фона на година, белязана от много климатични екстремности, все по-видима промяна на климата в определени части на света и война в Европа, която затруднява още и без това предизвикателния път към въглеродна неутралност и зелена трансформация. Ще се водят и тежки спорове по конфликтни и деликатни теми - като тази кой е отговорен и кой ще плати сметката за климатичните бедствия, които връхлитат най-бедните страни.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Британският премиер Риши Сунак промени решението си и ще бъде на форума. Екоактивистката Грета Тунберг го бойкотира
  • Сред ключовите теми ще е и бъдещето на изкопаемите горива, след като големи държави направиха крачка назад с въглищата заради войната в Украйна
  • Задържането на ръста на температурите под 1.5 градуса става все по-малко вероятно, докато много държави не се движат по график с ограничаването на емисиите

Климатичното събитие на годината - COP27 или климатичната среща на върха на ООН, започва в неделя, а този пък домакин е египетският курорт Шарм ел-Шейх. Дванадесетдневният форум ще бъде по-напрегнат от всякога - той ще се проведе на фона на година, белязана от много климатични екстремности, все по-видима промяна на климата в определени части на света и война в Европа, която затруднява още и без това предизвикателния път към въглеродна неутралност и зелена трансформация. Ще се водят и тежки спорове по конфликтни и деликатни теми - като тази кой е отговорен и кой ще плати сметката за климатичните бедствия, които връхлитат най-бедните страни.

ООН предупреждава, че ключовият климатичен праг, след който забавянето на глобалното затопляне и обръщането на тенденцията ще е изключително трудно, ако не и невъзможно, все повече се изплъзва от погледа на световните лидери. Изтича времето за незабавни и решителни действия за декарбонизация и превенция на екстремните събития.

Символични присъствия и отсъствия

Един от важните въпроси на старта на събитието е кой ще бъде там и кой не. Много световни лидери, включително президентът на САЩ Джо Байдън, индийският премиер Моди и президентът на Франция Еманюел Макрон се очаква да присъстват. Новата италианска министър-председателка Джорджа Мелони е заявила участието си, въпреки че нейната крайнодясна партия "Италиански братя" е доста скептична по климатичните въпроси. Всъщност, много от лидерите на страните от ЕС ще са там, както и турският президент Ердоган - страната му дълго протакаше задълженията си по Парижкото споразумение в предходните години.

В списъка с незаявилите участие се открояваше новият британски премиер Риши Сунак. Официално обяснение беше, че той е твърде зает с подготовката за бюджета. Решението обаче беше широко критикувано от еколози, от опозицията и съветника по климата на Даунинг Стрийт Алок Шарма. В крайна сметка в сряда Сунак написа в Twitter, чеще участва в климатичната конференция, защото "няма дългосрочен просперитет без действия срещу изменението на климата или енергийна сигурност без инвестиране във възобновяеми източници" и

Срещата ще бойкотира климатичната активистка Грета Тунберг, която я нарече измама и платформа за "лъжи и зелена подмяна" (т.нар. Greenwashing), на която лидери и хора с власт "използват възможността единствено да привличат внимание". Тя критикува и това, че форумът се провежда в масов летен курорт в страна, в която има политически затворници и сериозни проблеми с човешките права. "Пространството за гражданското общество на тазгодишната среща е изключително ограничено", каза активистката пред медии. Египет реално беше избран за домакин, тъй като Африка е един от най-уязвимите региони за измененията в климата, но заради проблемите с човешките права изборът на страната беше критикуван от ред правозащитни организации.

Лично на срещата няма да е и новоизбраният бразилски президент Луиз Игнасио Лула да Силва, но ще изпрати "широка делегация от представители". След изключително вредното в екологично отношение управление на Жаир Болсонаро, еколози, световни лидери и устойчиви инвеститори приветстваха победата на Лула да Силва на изборите. Той обеща да защити тропическите гори на Амазония и да възстанови лидерството на Бразилия по отношение на изменението на климата. Липсата му на COP27 носи смесени сигнали.

Китайският президент Си Цзинпин и тази година няма да е на форума. Китай в момента е най-големият нетен емитент на парникови газове, но не и по размер на емисии на човек от населението - показател, по който САЩ например е сред водещите в света. Също така исторически Китай е далеч от най-големите замърсители - кумулативно емисиите на Великобритания например са над 5 пъти по-големи от китайските.

Последното е важно, защото историческата, съответно и финансовата отговорност на най-развитите страни за промените в климата ще бъде сред най-важните и горещи теми на форума, редом с темите за бъдещето на изкопаемите горива, адаптацията към новия климат и удържането на ръста на температурите под 1.5 градуса по целзий.

Въпросът кой да плати компенсациите за загубите и щетите от свързани с климата бедствия

които най-често връхлитат бедни региони с лоша инфраструктура, се обсъжда от години, но никога не е бил част от официалния дневен ред на климатичните срещи на ООН. Причината - богатите страни се съпротивляват на създаването на механизъм за финансиране, който да стъпва на историческата отговорност за промените в климата - която, разбира се, е тяхна.

След тазгодишните изключително мащабни и бедствени наводнения в страни като Бангладеш и Пакистан обаче натискът от страна на развиващите се страни се усилва и те призоваха за създаването на фонд за загуби и щети. Те получиха и подкрeпа от главния секретар на ООН по време на Общото събрание в Ню Йорк в края на септември. Тогава Антонио Гутериш призова страните да обложат неочакваните огромни печалби, реализирани от компаниите за изкопаеми горива заради резкия скок на цените им и средствата да отиват за покриване на загубите и щетите от климатичните екстремности.

Поставени под натиск САЩ и ЕС сега показват по-голяма готовност за провеждане на сериозна дискусия по темата, макар да остават предпазливи за създаването на фонд.

Предложение на Вашингтон и някои европейски страни като Германия е например вместо фонд да се направи

Основен ремонт на международните финансови институции

така че те да станат по-адекватни да могат по-бързо да отговарят на предизвикателствата от климатичните промени в глобален мащаб. Призивите са за повече безвъзмездни средства и облекчени заеми.

Адаптацията на страните към новия климат и финансирането й

е друга гореща финансова тема. Богатите страни принципно отделят годишно финансиране във връзка с климата - през 2019 г то беше в размер на почти 80 млрд. долара, а следващата цел беше 100 млрд. долара. Тя обаче така и не е достигната и остава цел и за 2023 г. Около една четвърт от тези средства са за проекти за адаптиране на общностите към по-топъл свят. Най-уязвимите и бедни страни сега ще настояват този дял да се удвои до 2025 г. - обещание, дадено и на миналогодишната среща в Глазгоу. Това все още не е достатъчно. Според доклад на ООН разходите за адаптиране в развиващите се страни ще възлизат на 300 млрд. долара през 2030 г.

Бъдещето на изкопаемите горива

е другата особено актуална тема. Миналата година страните се договориха да ограничат поетапно производството на въглища и да намалят субсидиите и финансирането на проекти за изкопаеми горива. Войната в Украйна обаче обърка тези планове. Енергийната криза в Европа накара големи страни като Германия, но също и САЩ, да направят сериозна крачка назад и да преотворят или да удължат живота на въглищни централи. Китай също ще продължи да експлоатира активно въглищата и дори да разработва нови находища, както и страни като Виетнам и Индонезия. Отстъплението на големите икономики от обещанията за въглищата пък кара и някои страни в Африка да поискат разработване на своите залежи от изкопаеми горива.

Задържането на глобалното затопляне до 1.5 градуса над прединдустриалните нива

каквато е целта, заложена в Парижкото споразумение за климата, ще е най-голямото предизвикателство. Голямата част от държавите обаче не се движат по график с ограничаването на емисиите си и не са актуализирали своите национални климатични планове. В последната година няколко доклада на експертните групи на ООН алармират, че прозорецът, в който тази цел може да бъде достигната, бързо се затваря и шансовете се топят.

Ръстът на глобалните температури засега не се забавя, напротив, и вече гони 1.2 градуса по Целзий. Има 50:50 шанс въпросните 1.5 градуса да бъдат достигнати до 2026 г., смятат от Междуправителствения панел за климатични промени към ООН (IPCC). Според експертите, ако температурите се повишат с 1.7-1.8 градуса това би означавало, че половината население на света ще бъде изложено на животозастрашаващи жеги и влажност, което ще доведе не само до глад, болести и лоши условия на живот в определени части на света, но и огромни икономически проблеми и невиждани в модерно време бежански вълни.

За съжаление много експерти споделят мнението, че световните лидери са вече закъснели и независимо от договореното на COP27, границата от 1.5 градуса ще бъде подмината, поради факта, че нивата на емисиите продължават да нарастват. В момента дори и най-амбициозните сценарии на IPCC предвиждат, макар и временно, превишаване на целта - достигане на пик на глобално затопляне до 1.6°C в средата на века с последвал спад до 1.3°C до 2100 г.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 1
    • + 3

    Наречените тук "климатечни бедствия" според Грета Тунберг, доскорошна първа екоактивистка, а сега убеден борец срещу капитализма, са плод на "капитализма като система, която експлоатира както хората, така и планетата, за да увеличи максимално краткосрочните печалби за малцина".

    Видимо със съзряването на човек нещата стават много видими. Е, не за всички...

    И още от словото й, преведено без претенции от огромното видео от представянето в Лондон на 30 окт. на книгата й "Книга за климата":

    "Връщане към "нормално състояние" няма как да има. Защото за нормална се смята системата, подарила ни не само климатичната криза, но и колониализма, империализма, потискането и геноцида над човечеството. Не можем повече да се доверяваме на този елит, затова няма да се срещам със Сунак. Нужно ни е унищожение на цялата капиталистическа система..."

    Когато човек започне да помъдрява, неминуемо започва да цитира ВВПутин...

    https://www.youtube.com/watch?app=desktop&v=ropBOwPvmLM&ab_channel=SouthbankCentre

    Тя е след 21 мин.

    Нередност?
  • 2
    zmuz avatar :-(
    zmuz
    • - 1
    • + 2

    "Кой ще плати за климатичните бедствия"? Поредното търсене на решения за несъществуващи проблеми. Климатичните "бедствия" ги е имало далеч преди появяването на хората на планетата и ще продължи да ги има далеч след като са си отишли. Ал Гор и компания съумяха някак си да натрапят концепцията, че въпросните "бедствия" са резултат на индустриалната дейност на развитите икономически държави, а не циклични природни процеси каквито всъщност са, и че някой - в случая развитите индустриални държави - трябвало да плащат компенсация на слабо развитите. Не само че е концепцията е напълно извратена, но и стимулира корупция и непотизъм в слабо развитите държави и още по-непоносими условия за населението там.

    Нередност?
Нов коментар