COP27: Да поговорим за (много) пари

Някои от богатите нации са готови на компромис и ще предложат пряка помощ за най-засегнатите от климатичните промени бедни държави

Темата накратко
  • Австрия, Белгия, Дания, Германия и Ирландия се присъединиха към Шотландия в ангажимента да отделят милиони за т.нар. "загуби и щети" от климатичните бедствия.
  • САЩ предлагат друг механизъм, в който големите корпорации да плащат за изменението на климата.
  • Островните държави пак призоваха за данъци върху свръхпечалбите на петролни и газови компании, които да се използват за тази цел.

След два дни напрегнати разговори между световните лидерите на климатичната конференция на върха на ООН (COP27) в Египет някои от богатите европейски нации счупиха табуто и обещаха преки компенсации за развиващите се страни заради опустошителните бури и суши вследствие от изменението на климата. Във вторник Австрия, Белгия, Дания, Германия и Ирландия се присъединиха към Шотландия в ангажимента да отделят милиони долари за така наречените загуби и щети - нещо като климатични репарации за най-уязвимите държави от страна на развитите страни, които са исторически най-отговорните за загряващите атмосферата емисии. Урсула фон дер Лайен, председател на ЕК, от своя страна подкрепи идеята. "Крайно време е това да се постави на дневен ред", каза тя.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Австрия, Белгия, Дания, Германия и Ирландия се присъединиха към Шотландия в ангажимента да отделят милиони за т.нар. "загуби и щети" от климатичните бедствия.
  • САЩ предлагат друг механизъм, в който големите корпорации да плащат за изменението на климата.
  • Островните държави пак призоваха за данъци върху свръхпечалбите на петролни и газови компании, които да се използват за тази цел.

След два дни напрегнати разговори между световните лидерите на климатичната конференция на върха на ООН (COP27) в Египет някои от богатите европейски нации счупиха табуто и обещаха преки компенсации за развиващите се страни заради опустошителните бури и суши вследствие от изменението на климата. Във вторник Австрия, Белгия, Дания, Германия и Ирландия се присъединиха към Шотландия в ангажимента да отделят милиони долари за така наречените загуби и щети - нещо като климатични репарации за най-уязвимите държави от страна на развитите страни, които са исторически най-отговорните за загряващите атмосферата емисии. Урсула фон дер Лайен, председател на ЕК, от своя страна подкрепи идеята. "Крайно време е това да се постави на дневен ред", каза тя.

Това е важна стъпка напред по изключително деликатната и спорна тема за прякото финансиране, която богатите нации избягват от десетилетия. Техните страхове са, че това може да ги постави на пътя на неограничената отговорност и безкрайни плащания. След година на особено тежки бедствия в страни като Пакистан, Бангладеш и други обаче натискът към тях е много голям.

Преките плащания са само една от няколко изключително важни теми, свързани с финансирането на климатичните промени, които тази година са в центъра на дискусиите.

Друг важен аспект на разговорите е как да бъдат накарани възможно най-много държави и компании да платят справедливия си дял, за да забавят темпото на изменението на климата - това финансиране е насочено към политики за адаптация, технологична модернизация и други мерки. В последните години за това са събирани над 80 млрд. долара годишно, но целта от 100 млрд. долара така и не е достигана, въпреки обещанията.

Големите все още не са на борда за преки плащания

От групата на компромисно настроените държави за фонда "Загуби и щети" обаче липсват ключови страни. Френският президент Еманюел Макрон смята, че Европа вече помага на по-бедните страни и че други западни нации трябва да направят повече. "Европейците плащат. Ние сме единствените, които плащаме", каза той на форума.

САЩ не са сред тези, предложили директен принос. Вместо това администрацията на Джо Байдън предлага компании да купуват въглеродни кредити и постъпленията да се използват за финансиране на проекти за възобновяема енергия в страни, които искат да заменят изкопаемите горива като въглищата, пише Reuters. Идеята е компаниите да отчитат произтичащите от тези проекти намаления на емисиите към собствените си цели.

Възможността големите корпорации да плащат за изменението на климата всъщност се вижда като възможност и от засегнатите страни, но по друг начин. Говорейки от името на Алианса на малките островни държави, министър-председателят на Антигуа Гастън Браун например каза пред делегатите във вторник, че "петролната и газовата индустрия продължават да печелят почти 3 млрд. долара дневно. Крайно време е тези компании да бъдат принудени да плащат глобален въглероден данък върху печалбите си като източник на финансиране за загуби и щети". В тази посока беше и призивът на самия председател на ООН Антонио Гутериш по време на Общото събрание на ООН през септември в Ню Йорк.

"Питам се какво ли ще ви струва да имате милиони климатични бежанци, които да се превърнат в десетки милиони в идните години, оказвайки натиск върху политическите и икономически системи по света", каза и премиерът на Бахамите Филип Дейвис. Като ниско разположена нация Бахамските острови са особено уязвими от покачване на морското равнище и щети от бури.

Колко е важен разговорът за парите

Казано накратко: много. Миналата година основната тема на форума беше как големите банки и мениджърите на активи планират да намалят емисиите, докато използват силните си позиции, за да тласнат корпорациите към зелен преход. Още тогава някои заинтересовани страни забелязаха, че в разговора има голяма дупка - от него отсъстват развиващите се пазари.

От BlackRock, най-големият мениджър на активи в света, тогава отбелязаха, че "възникващите пазари са от съществено значение за прехода, но те изпитват недостиг на капитал, за да го финансират". Развиващите се икономики са изправени пред "огромен недостиг на финансиране за климата", който трябва да бъде коригиран спешно, казваха от компанията. "Това е едно от големите парчета от пъзела - всъщност това е централната част - което не се взимаше под внимание", казва сега и Джон Грийн, главен търговски директор на инвестиционния мениджър Ninety One, цитиран от Bloomberg.

Сред причините, поради която частният сектор не е навлязъл на нововъзникващите пазари, е, че целите, които компаниите си поставят за изчистване на въглерода от своите портфейли, ги насърчават да избягват развиващите се икономики, казва Грийн. Друга причина е, че на нововъзникващите пазари до голяма степен липсват регулации и рамки за устойчивост.

Има много опции, които се обсъждат и разработват на COP27 в тази посока. Една от тях е 100-те милиарда долара ангажименти, насочени към климата. Друга са така наречените партньорства за справедлив енергиен преход. Трета - използване на "смесено финансиране" или използване на въглеродните пазари.

Доклад, поръчан от настоящия и предишния домакин на COP - Египет и Шотландия, казва, че развиващите се страни трябва да работят с инвеститори, богати страни и банки за развитие, за да осигурят 1 трилион долара годишно външно финансиране за действия в областта на климата до края на десетилетието и да подкрепят тези усилия и със собствени средства, за да се усети промяна.