Защо големите икономики не успяват да свият емисиите си

Китай, САЩ, ЕС и Индия не успяват да постигнат климатичните си цели заради различни икономически, политически и геополитически фактори

Темата накратко
  • Заради бурния си политически ръст Китай не успява да замени въглищата с ВЕИ достатъчно бързо.
  • Мерките за климата в САЩ срещат съпротива от републиканците, а войната в Украйна обърка плановете на ЕС.
  • Крайният резултат е, че светът още не може да обърне тенденцията за ръст емисиите и на глобалните температури.

Седем години след Парижкото споразумение, в което лидерите се ангажираха да намалят емисиите на парникови газове, за да избегнат най-лошите последици от изменението на климата, светът все още не е на път да постигне тези цели. Тазгодишната среща на върха за климата се случва на фона на изключително сериозни предупреждения - ръстът на глобалните температури няма да може да бъде удържан в рамките на под 1.5 градуса Целзий под прединдустриалните нива. И е вероятно в пиковата си стойност да достигне до 2.8 градуса, а това означава, че някои части на света ще станат негодни за нормален живот.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Заради бурния си политически ръст Китай не успява да замени въглищата с ВЕИ достатъчно бързо.
  • Мерките за климата в САЩ срещат съпротива от републиканците, а войната в Украйна обърка плановете на ЕС.
  • Крайният резултат е, че светът още не може да обърне тенденцията за ръст емисиите и на глобалните температури.

Седем години след Парижкото споразумение, в което лидерите се ангажираха да намалят емисиите на парникови газове, за да избегнат най-лошите последици от изменението на климата, светът все още не е на път да постигне тези цели. Тазгодишната среща на върха за климата се случва на фона на изключително сериозни предупреждения - ръстът на глобалните температури няма да може да бъде удържан в рамките на под 1.5 градуса Целзий под прединдустриалните нива. И е вероятно в пиковата си стойност да достигне до 2.8 градуса, а това означава, че някои части на света ще станат негодни за нормален живот.

Новите данни на независимата изследователска група Climate Action Tracker, представени непосредствено преди срещата на върха за климата на ООН (COP27), показват, че нито един от най-големите емитенти на парникови газове в света - Китай, САЩ, ЕС и Индия, не е успял да намали емисиите си толкова, че да покрие ангажиментите на Парижкото споразумение. Тази група е отговорна за повече от половината емисии на въглероден диоксид и метан. САЩ и ЕС са най-големите исторически емитери, а Китай и Индия - най-големите текущи. Техните политики имат огромно въздействие върху бъдещето на климата на Земята. И пътят, по който се движат разкрива възможностите и предизвикателствата пред свиването на емисиите.

Китай не бърза по пътя към въглеродната неутралност

В последните две десетилетия Китай се развива изключително бурно икономически и емисиите й нараснаха. За жалост горивото за този растеж до голяма степен са въглищата, от които страната е силно зависима. Заради това Китай днес отделя почти една трета от всички парникови газове - повече от САЩ, Европа и Япония, взети заедно. Китай обаче развива и най-мащабните ВЕИ проекти в света. Страната произвежда и използва по-голямата част от вятърните турбини и слънчевите панели в света, световен лидер е във водноелектрическата енергия и продължава да разширява вече големия си капацитет за ядрена енергия.

Това все още не е достатъчно. Опитите на Китай да намали въглищата във все по-растящо потребление доведе до недостиг на електроенергия и днес политиката на Си Цзинпин е въглища и ВЕИ да вървят ръка за ръка още години занапред. Официално Китай планира да достигне пик на емисиите си през 2030 г. и да бъде въглеродно неутрална към 2060 г. Според прогнозите на Climate Action Tracker и други мониторингови организации обаче емисиите на Китай вече наближават своя пик. Анализите показват, че те нито ще нарастват, нито ще намаляват от тук до 2025 г., преди постепенно да започнат да спадат.

Пикът в Китай ще се случи и при много по-ниско ниво на парникови газове на човек от населението в сравнение със САЩ. Но проблемът е, че тъй като нетните емисии на страната са толкова високи, действията на никоя друга страна няма да бъдат по-решаващи за намаляването на глобалните емисии.

Индия е на път да изпревари ЕС по емисии

Ситуацията в Индия е доста близка до тази в Китай, макар развитието и на икономиката на страната, и на емисиите й да не е толкова бурно като китайското. Но парниковите газове в Индия се увеличават непрекъснато в последните десетилетия, страната също разчита в голяма степен на въглищата, макар да инвестира в мащабни ВЕИ проекти. И също като Си Цзинпин, премиерът на Индия Нарендра Моди избра да не присъства на срещата на върха за климата.

Подобно на повечето развиващи се страни, Индия не е обявила конкретен срок за достигане на пик на емисиите си, а целевата й дата за постигане на нетни нулеви емисии е чак през 2070 г. Лидерите на страната се оправдават с факта, че страната е допринесла малко за историческите емисии, а също и с това, че трябва да развиват икономиката, за да извадят стотици милиони от бедността.

Прогнозите показват, че емисиите на Индия ще надминат тези на ЕС през следващата година. Те също така показват, че населението на Индия надминава китайското. Коефициентът на емисии на човек от населението в Индия обаче е много нисък: по-малко от половината от този на ЕС и по-малко от една трета от този на Китай.

САЩ: Големи законодателни промени за климата

САЩ са най-големият исторически източник на парникови газове и все още са сред лидерите на емисии на човек от населението. Тази година администрацията на президента Джо Байдън направи огромна законодателна крачка напред в борбата с изменението на климата с най-голямото финансиране някога отделяно за целта. Очаква се това да намали поне с 40% емисиите на САЩ до 2030 г. - близо, но не напълно достатъчно, за да изпълни ангажимента си за поне 50% спад на емисиите спрямо нивата от 2005 г.

Заради огромния исторически принос на страната за отделянето на парникови газове и доминиращата й позиция в най-големите кредитни институции в света, от САЩ се очаква да играе водеща роля както в поставянето на амбициозни цели за емисиите, така и в подпомагането на по-малките и по-бедни нации да се адаптират към променящия се климат. Проблемът пред първата задача обаче - освен икономическите предизвикателства, е и политически. Републиканците се съпротивляват на новите мерки за климата, а след провелите се тази седмица междинните избори те ще контролират Камарата на представителите в Конгреса. Със сигурност те ще опитват да спъват конкретните стъпки по пътя към въглеродната неутралност на страната. Що се отнася до второто, президентът Байдън участва в тазгодишната срещата на върха в Египет, но предложенията на САЩ за възможностите за финансиране на най-уязвимите държави засега са предпазливи и индиректни.

ЕС: Ефектите от войната в Украйна

От всички големи замърсители в света ЕС беше най-засегнат от инвазията на Русия в Украйна, която фундаментално разтърси глобалния пазар на изкопаеми горива.

В краткосрочен план страните от ЕС се борят да намерят нови енергийни източници като алтернатива на руския газ, а за съжаление част от решенията са противопоказни за климатичните цели. Германия и други например преотвориха въглищни централи , за да подкрепят енергийните си резерви за зимата. Донякъде разочароващо беше и "лесното решение", до което повечето държави прибягнаха - да заменят руския газ с алтернативни доставки на втечнен газ - все фосилно гориво.

Но реалността е, че преходът към ВЕИ изисква време, дори когато ефектите на войната налагат спешни действия. Европейските лидери все пак имат план за драстично увеличаване на инвестициите във ВЕИ. Заради скъпите горива и бизнесът, и домакинствата също инвестират ускорено в собствени инсталации за слънчев ток или термопомпи. ЕС вече е доста по-напред в прехода си към ВЕИ в сравнение с другите големи емитенти и е най-близо до постигане на ангажиментите по Парижкото споразумение.

Изчисленията на Climate Action Tracker са поредните, които показват, че целите на държавите за намаляване на емисиите през това десетилетие ще насочат света към 2.4 градуса затопляне или 1.8 градуса в най-добрия случай, при който страните са постигнали всичките си обявени ангажименти, включително целите за 2050 г. А самото достигане на тези цели ще изисква по-строги климатични политики и много по-големи инвестиции за преминаване към зелена енергия.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар