Ще има ли скоро междудържавни пазари на въглеродни емисии

Според Парижкото споразумение те трябва да са факт до 2023 г., но държавите имат трудности да се споразумеят за правилата, по които да работят

След повече от седмица на разговори за настоящите и бъдещи климатични политики и мерки срещу изменението на климата държавите, които участват на срещата на върха на ООН за климата (COP27) в Египет, все още не са близо до постигане на договорки по ред важни теми. А сред нерешените въпроси са и техническите детайли за провеждането на глобална търговия с кредити за компенсиране на въглеродни емисии, които би трябвало да са факт до 2023 г., отбелязва Reuters.

Въглеродните компенсации позволяват на едни организации да плащат на други да намалят емисиите си на парникови газове и така да компенсират своите собствени. Докато компаниите вече търгуват кредити за компенсиране на въглеродни емисии на частни пазари, така нареченият чл. 6 от Парижкото споразумение предвижда правила, позволяващи на цели страни да постигнат частично своите национални цели за климата чрез купуване на такива кредити. Крайният срок за това е 2023 г., но държавите трябва първо да постигнат съгласие по правилата, по които ще работят тези пазари.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

След повече от седмица на разговори за настоящите и бъдещи климатични политики и мерки срещу изменението на климата държавите, които участват на срещата на върха на ООН за климата (COP27) в Египет, все още не са близо до постигане на договорки по ред важни теми. А сред нерешените въпроси са и техническите детайли за провеждането на глобална търговия с кредити за компенсиране на въглеродни емисии, които би трябвало да са факт до 2023 г., отбелязва Reuters.

Въглеродните компенсации позволяват на едни организации да плащат на други да намалят емисиите си на парникови газове и така да компенсират своите собствени. Докато компаниите вече търгуват кредити за компенсиране на въглеродни емисии на частни пазари, така нареченият чл. 6 от Парижкото споразумение предвижда правила, позволяващи на цели страни да постигнат частично своите национални цели за климата чрез купуване на такива кредити. Крайният срок за това е 2023 г., но държавите трябва първо да постигнат съгласие по правилата, по които ще работят тези пазари.

Надеждата е, че такива правила, подкрепени от целия свят, биха могли да привлекат милиарди долари в проекти за намаляване на въглеродните емисии, но вече години страните не успяват да се споразумеят за правилата, които да гарантират, че тази търговия няма да доведе до двойно отчитане на намаленията на емисиите, за това какви проекти трябва да отговарят на условията и как да гарантират, че имат въздействие в реалния свят.

На миналогодишната среща за климата в Глазгоу все пак беше отбелязан по-съществен пробив в шестгодишната безизходица по темата. Тогава страните взеха решение относно това кои видове проекти могат да произвеждат кредити - от соларни ферми до проекти за избягване на обезлесяването. Остава обаче сложната техническа работа за следващите срещи на върха. Държавите трябва да вземат решение за ред методологии преди крайния срок до 2023 г., когато проектите за намаляване на въглеродните емисии, регистрирани съгласно старите правила на ООН, трябва да почнат да кандидатстват, за да бъдат част от новата система. А присъединяване към нея, без да се знае какви правила ще я управляват, би било трудно, отбелязва Педро Мартинс Барата, експерт по въглеродните пазари, пред Reuters.

Сред ключовите спорни въпроси е и дали трябва да има централизиран орган, който да отчита сделките - система, която ЕС например подкрепя. САЩ обаче предпочитат по-децентрализирана система.

Докато страните се борят да постигнат съгласие за междудържавните пазари, частните въглеродни пазари без глобални стандарти се движат уверено напред. През 2021 г са изтъргувани кредити на стойност 2 млрд. долара - почти четири пъти над предходната година, или 500 млн. тона еквивалент на CO2 са сменили собственика си според данните на Ecosystem Marketplace.

Не всички обаче виждат въглеродните пазари като добро решение. Според екоактивисти, включително Greenpeace, те дават възможност на замърсителите да се измъкнат от отговорност, като вместо да прибегнат към истинско намаляване на емисиите, плащат на други, за да ги компенсират. Експертна група на ООН миналата седмица също предупреди, че опитите на много компании, организации и държави да изпълнят климатичните цели по този начин, са също опити да се избегне по-трудната задача за пълно намаляване на емисиите. "Обещанията за постигане на въглеродна неутралност зависят твърде силно от компенсирането на въглерода в горите или селското стопанство", каза Чарлз Канхам, почетен старши учен в института "Кери" за екосистемни изследвания, като посочва, че тези категории са особено трудни за проверка.

Частни инициативи като Съвета за почтеност за доброволния въглероден пазар (ICVCM) и Инициативата за качество на въглеродните кредити (CCQI) изготвят насоки за това, което те виждат като висококачествено компенсиране на въглеродните емисии. Но дебатите продължават по въпроси като този дали кредитът трябва да отчита и биоразнообразието и човешките права. Наблюдателите посочват, че консенсус по подобни въпроси в ООН би изпратил силен сигнал към частните пазари за това какви трябва да бъдат и техните стандарти. Засега обаче близо 200-те държави на COP27 продължават да имат затруднения да се споразумеят за правилата за офсетни сделки помежду им.