Декарбонизирай това: мащабни промени при строителството, суровините и продуктите

Зелената сделка на ЕС задава ясна посока към рециклиране и повторна употреба на суровини и материали и развитие на кръгова икономика

Рециклирането на металите, строителните материали и други суровини и повторното им използване е ключово за кръговата икономика в ЕС
Рециклирането на металите, строителните материали и други суровини и повторното им използване е ключово за кръговата икономика в ЕС
Рециклирането на металите, строителните материали и други суровини и повторното им използване е ключово за кръговата икономика в ЕС    ©  Shutterstock
Рециклирането на металите, строителните материали и други суровини и повторното им използване е ключово за кръговата икономика в ЕС    ©  Shutterstock
Бюлетин Ритейл Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Темата накратко
  • ЕС трябва да стане самодостатъчен при производството на устойчиви строителни материали като стомана и цимент.
  • Износът на метали и други използвани ресурси като отпадък трябва да спре и да се създаде силен вътрешен пазар на вторични суровини.
  • Потребителската електроника трябва да има по-дълъг живот чрез дизайн, който позволява ремонт.

Зелената сделка на ЕС, която цели да превърне Европа във въглеродно неутрален континент до 2050 г., ще задвижи мащабни промени в редица големи сектори - с глобални отражения и с огромни предизвикателства. Особено засегнати от политиките за декарбонизация ще са суровините, материалите за строителството и част от потребителските стоки - особено потребителската електроника и текстилът. Всички компании в тези сектори ще трябва да минимализират въглеродния отпечатък на ресурсите, които използват, и на стоките, които произвеждат, и да удължат значително жизнения им цикъл, ако искат да намерят място на европейския пазар.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • ЕС трябва да стане самодостатъчен при производството на устойчиви строителни материали като стомана и цимент.
  • Износът на метали и други използвани ресурси като отпадък трябва да спре и да се създаде силен вътрешен пазар на вторични суровини.
  • Потребителската електроника трябва да има по-дълъг живот чрез дизайн, който позволява ремонт.

Зелената сделка на ЕС, която цели да превърне Европа във въглеродно неутрален континент до 2050 г., ще задвижи мащабни промени в редица големи сектори - с глобални отражения и с огромни предизвикателства. Особено засегнати от политиките за декарбонизация ще са суровините, материалите за строителството и част от потребителските стоки - особено потребителската електроника и текстилът. Всички компании в тези сектори ще трябва да минимализират въглеродния отпечатък на ресурсите, които използват, и на стоките, които произвеждат, и да удължат значително жизнения им цикъл, ако искат да намерят място на европейския пазар.

Какви съществени промени в глобалните вериги ще настъпят във всеки от тези сектори разглежда доклада "Компас за международна промяна на системата", посветен на глобалния ефект от Зелената сделка на ЕС. Той е изготвен от Open Society European Policy Institute (OSEPI), Club of Rome и компанията SYSTEMIQ и се ползва с подкрепата и одобрението на ЕК.

Строителството: зелена стомана, нови материали и трусове на пазара

От него може и да не излиза черен дим, но строителството е сред най-високоемисионните сектори изобщо - от една страна, заради "оперативния" въглерод от електроенергията, използвана за ежедневното функциониране на сградите; а от друга, заради "вградения" въглерод - емисиите, свързани със строителните материали, строителния процес, поддръжката и разрушаването на сградите. Към момента само производството на стомана допринася за цели 8% от световните емисии на CO2. А редом това ефективността при използването на строителните материали е ниска, като 15% от тях се разхищават при строителството, прекомерната употреба на стомана и бетон пък достига до 50%. При това много сгради не се използват достатъчно или биват изоставени преждевременно. А лошата новина е, че глобалната застроена площ се очаква да расте до 2050 г.

И докато преходът към чиста енергетика и енергийната ефективност трябва да решат проблема с емисиите от електричеството за сградите, то проблемът с "вградения" въглерод изисква други решения: нови, по-строги стандарти за материалите, включително допълнителен данък за внос на енергоемки и с висок въглероден отпечатък материали в ЕС (т.нар. механизъм CBAM) и преход към кръгова икономика.

ЕС е значителен производител на стомана, като почти половината от нея се произвежда с помощта на стоманен скрап, който има значително по-нисък въглероден отпечатък от производството на необработена стомана. Но ЕС също внася около ¼ от стоманата си - основно от Турция, Русия, Южна Корея и Украйна, също от Бразилия и Индонезия. В тези региони делът на по-нискоемисионната стомана е доста нисък и ЕС на практика "аутсорсва" голяма част от вградения въглерод, използван в строителството, към страни извън ЕС. Включително и към САЩ - европейски компании например притежават почти 60% от производствените мощности в САЩ за цимент и вар.

Европейската Зелена сделка цели да промени тези дефекти чрез политики и технологии, които ще направят строителните материали, използвани в ЕС, по-устойчиви и с възможност за преработка и повторна употреба. От една страна, това ще стане, като се увеличи вътрешното за ЕС производство на материали с по-нисък въглероден отпечатък. Пример е "зелената" стомана, за чието производство се използва зелен водород (произведен с възобновяема енергия).

От друга страна, ще се увеличат инвестициите в инсталации за рециклиране на стомана, бетон и други материали, които ще се използват във все по-кръговата икономика на сектора. Идеята е добивът на първични суровини, който е много вреден за природата и хората процес, да се намали максимално, а животът на вече произведените материали да се удължи максимално.

Тази промяна ще има и най-разнообразни търговски ефекти. Очаква се като цяло да намалее вносът на ресурси като стомана и желязна руда в ЕС от трети страни. Това може и в краткосрочен план да потисне цените на глобалния пазар и да засегне големите износителки. Търговските партньори на ЕС, като Бразилия например, също така ще трябва да променят своите производствени стандарти и да започнат да използват по-устойчиви технологии, за да могат да поддържат изгодни търговски отношения с ЕС.

Погледнато от другата страна - ЕС пък ще има нужда от повече рециклируеми, биобазирани, устойчиви и нисковъглеродни строителни материали като дърво и бамбук или екологично чисти изолационни материали като коноп и целулоза. Това ще развие нови търговски партньорства с трети страни, вероятно ще доведе и до нови инвестиции вътре в ЕС.

И не на последно място, след като процесът на трансформация напредне, ЕС ще бъде конкурентен износител на устойчиви материали на бъдещите пазари в един въглеродно неутрален свят - например на машини за принципите на кръговата икономика в строителството и повторното използване на материали. В краткосрочен план обаче преходът може да доведе до временно намалена конкурентоспособност и на европейските производители поради увеличените цени на техните продукти.

Суровините за производството: рециклиране и кръгова икономика

Когато става дума за производството и потреблението на ресурси (неметални минерали, биомаса, изкопаеми горива и метални руди), Северна Америка и Европа са единствените, които консумират повече, отколкото произвеждат. Всички други региони са нетни износители на материали, а Европа специално е най-зависимият от внос на материали регион в света, особено по отношение на редкоземните метали, които са важни за изграждането на инфраструктура за зеления преход - като фотоволтаици, батерии, двигатели за електрически коли, вятърни турбини и горивни клетки. Деветдесет и осем процента от тях идват от Китай и не могат да бъдат заменени с други материали със сравнимо качество или на разумни цени. С други думи - Европа е почти изцяло зависима от Китай за създаването на зелената си инфраструктура.

Причината за това положение не е липса на ресурси на континента - това обяснение е валидно само за малък процент от тях. Основната причина е просто прахосничество - комфортът от изобилието води до къс жизнен цикъл на продуктите и материалите и подхранва поведение на все по-голямо потребление на нови продукти. Има и друго - Европа изнася и замърсяването си, свързано с потреблението на тези ресурси. През 2020 г. износът на суровинни отпадъци от ЕС към страни извън ЕС (основно Турция и Индия) достига пик от 32.7 млн. тона - 75% увеличение спрямо 2004 г. Става дума за строителни отпадъци - желязо и стомана, хартия и картон, пластмаса, мед, алуминий и никел и текстил. Така ЕС се освобождава от задължението да управлява собствените си отпадъци, но и убива собствения си пазар на вторични суровини, който би имал потенциал да намали вноса.

Промените, задвижени от Зелената сделка, и тук ще бъдат подобни на тези в строителния сектор. В основата им е перспективата за по-дълъг, пълен, проследим жизнен цикъл на материалите - от производството им до превръщането им във високо ценени вторични суровини. Те трябва да са възобновяеми, издръжливи, рециклируеми и по-малко енергоемки за създаване.

Това означава, че ще има драстично намаляване на вноса на сурови материали в ЕС и износа им като отпадък. В една устойчива кръгова икономика материалите ще се използват за много по-дълги периоди от време, включително чрез по-добър дизайн на продуктите, и необходимостта от нови материали ще намалее като цяло. Веднъж достигнали края на активния си живот в продуктите, материалите ще бъдат рециклирани и използвани като вторичен суров материал.

Със създаването на високоликвиден пазар за вторични суровини материали ЕС пък трябва да стане много по-устойчив и независим от геополитическите обстоятелства, които влияят на веригите за стойност. Ако ЕС успее да развие високоефективни технологии за възстановяване, разглобяване и рециклиране на материали, то той може дори да се превърне в нетен вносител на суровинни "отпадъци" от други региони за преработка. След това те могат да бъдат предоставяни на европейските индустрия и предприятия при по-ниски екологични и финансови разходи спрямо текущия внос на суровини. Така на практика Европа може да стане самодостатъчна по отношение на ресурсните нужди. А тези ценни вторични материали могат да се влагат в продукти с висока стойност за глобално приложение.

Потребителските стоки: нов дизайн, по-дълъг живот, повторна употреба

Промените при ресурсите и материалите ще се отразят силно и на потребителските стоки, които близо 450 млн. жители на ЕС използват в изобилни количества в ежедневието си и бързо захвърлят - облекло, електронни и електрически устройства, опаковки и т.н. Огромна част от тях се произвеждат в развиващи се страни и имат висока екологична, а и социална цена - разхищението на 90% от водата и 75% от емисиите на парникови газове от текстилната индустрия се случват извън ЕС, а дрехите се внасят готови основно от Азия (стойността на този внос е 109 млрд. евро, а три четвърти идва от Китай, Бангладеш и Турция). По същия начин в електронната индустрия 85% от емисиите и 90% от другите замърсители се генерират по международните вериги за доставки, а добивът на критични за електрониката суровини носи огромни екорискове в Китай, Конго, Руанда и др.

В същото време електронните отпадъци и отпадъците от бързата мода, генерирани от прекомерното потребление в Европа, се изнасят в трети страни - основно в Африка и Югоизточна Азия, които нямат реален капацитет да ги рециклират и създават сериозни рискове за здравето и щети за околната среда в тези региони. Европа е изнесла 11.6 млн. т електронни отпадъци през 2017 г.

Целите на Зелената сделка са амбициозни в тази част. На първо място, трябва да се намалят вносът и потреблението на стоки, изработени с енергоемки и нерециклируеми суровини. На второ място, трябва да се въведат политики, които изискват продуктите да имат подобрен дизайн, който позволява възможности за ремонт, така че да се удължи животът им с повторна употреба. На трето място, ключово е те да могат да се рециклират, като така ще се насърчат безотпадните продукти и тези с увеличено използване на вторични материали.

Въвеждането на устойчиви продуктови стандарти е добро решение за околната среда, но може да бъде и де факто търговска бариера в краткосрочен план за много страни производителки. Свиването на вноса на проблемни и неотговарящи на новите стандарти продукти ще е голямо социално-икономическо предизвикателство за страните, които са силно зависими от износа към ЕС, като Бангладеш, Камбоджа и Мианмар и все повече африкански страни, например Кения. Бангладеш например е вторият по големина износител на дрехи и текстил в света след Китай, а секторът формира почти 90% от износа на страната - над половината от този износ е за ЕС. В Камбоджа пък секторът представлява 11% от БВП. Производството за бърза мода нараства бързо и в Африка - там е вторият по големина сектор с пазарна стойност 31 млрд. долара през 2020 г. и постоянни темпове на растеж. Африка според някои е "новата евтина фабрика в света".

В краткосрочен план тези мерки ще намалят печалбите на компаниите производителки, а те ще трябва и да инвестират сериозни суми, за да отговорят на новите условия. Това може допълнително да влоши условията на труд в тях, които и сега са около санитарния минимум. Но дългосрочно очакванията са стандартите за по-устойчиви продукти да подобрят екологичния и социалния отпечатък по веригата, включително и в тези страни.

Все още няма коментари
Нов коментар