Новият брой:
Продаден ли е мачът за еврото

Декарбонизирай това: мащабни промени при строителството, суровините и продуктите

Зелената сделка на ЕС задава ясна посока към рециклиране и повторна употреба на суровини и материали и развитие на кръгова икономика

Рециклирането на металите, строителните материали и други суровини и повторното им използване е ключово за кръговата икономика в ЕС
Рециклирането на металите, строителните материали и други суровини и повторното им използване е ключово за кръговата икономика в ЕС
Рециклирането на металите, строителните материали и други суровини и повторното им използване е ключово за кръговата икономика в ЕС    ©  Shutterstock
Рециклирането на металите, строителните материали и други суровини и повторното им използване е ключово за кръговата икономика в ЕС    ©  Shutterstock
Бюлетин Ритейл Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Темата накратко
  • ЕС трябва да стане самодостатъчен при производството на устойчиви строителни материали като стомана и цимент.
  • Износът на метали и други използвани ресурси като отпадък трябва да спре и да се създаде силен вътрешен пазар на вторични суровини.
  • Потребителската електроника трябва да има по-дълъг живот чрез дизайн, който позволява ремонт.

Зелената сделка на ЕС, която цели да превърне Европа във въглеродно неутрален континент до 2050 г., ще задвижи мащабни промени в редица големи сектори - с глобални отражения и с огромни предизвикателства. Особено засегнати от политиките за декарбонизация ще са суровините, материалите за строителството и част от потребителските стоки - особено потребителската електроника и текстилът. Всички компании в тези сектори ще трябва да минимализират въглеродния отпечатък на ресурсите, които използват, и на стоките, които произвеждат, и да удължат значително жизнения им цикъл, ако искат да намерят място на европейския пазар.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • ЕС трябва да стане самодостатъчен при производството на устойчиви строителни материали като стомана и цимент.
  • Износът на метали и други използвани ресурси като отпадък трябва да спре и да се създаде силен вътрешен пазар на вторични суровини.
  • Потребителската електроника трябва да има по-дълъг живот чрез дизайн, който позволява ремонт.

Зелената сделка на ЕС, която цели да превърне Европа във въглеродно неутрален континент до 2050 г., ще задвижи мащабни промени в редица големи сектори - с глобални отражения и с огромни предизвикателства. Особено засегнати от политиките за декарбонизация ще са суровините, материалите за строителството и част от потребителските стоки - особено потребителската електроника и текстилът. Всички компании в тези сектори ще трябва да минимализират въглеродния отпечатък на ресурсите, които използват, и на стоките, които произвеждат, и да удължат значително жизнения им цикъл, ако искат да намерят място на европейския пазар.

Какви съществени промени в глобалните вериги ще настъпят във всеки от тези сектори разглежда доклада "Компас за международна промяна на системата", посветен на глобалния ефект от Зелената сделка на ЕС. Той е изготвен от Open Society European Policy Institute (OSEPI), Club of Rome и компанията SYSTEMIQ и се ползва с подкрепата и одобрението на ЕК.

Строителството: зелена стомана, нови материали и трусове на пазара

От него може и да не излиза черен дим, но строителството е сред най-високоемисионните сектори изобщо - от една страна, заради "оперативния" въглерод от електроенергията, използвана за ежедневното функциониране на сградите; а от друга, заради "вградения" въглерод - емисиите, свързани със строителните материали, строителния процес, поддръжката и разрушаването на сградите. Към момента само производството на стомана допринася за цели 8% от световните емисии на CO2. А редом това ефективността при използването на строителните материали е ниска, като 15% от тях се разхищават при строителството, прекомерната употреба на стомана и бетон пък достига до 50%. При това много сгради не се използват достатъчно или биват изоставени преждевременно. А лошата новина е, че глобалната застроена площ се очаква да расте до 2050 г.

И докато преходът към чиста енергетика и енергийната ефективност трябва да решат проблема с емисиите от електричеството за сградите, то проблемът с "вградения" въглерод изисква други решения: нови, по-строги стандарти за материалите, включително допълнителен данък за внос на енергоемки и с висок въглероден отпечатък материали в ЕС (т.нар. механизъм CBAM) и преход към кръгова икономика.

ЕС е значителен производител на стомана, като почти половината от нея се произвежда с помощта на стоманен скрап, който има значително по-нисък въглероден отпечатък от производството на необработена стомана. Но ЕС също внася около ¼ от стоманата си - основно от Турция, Русия, Южна Корея и Украйна, също от Бразилия и Индонезия. В тези региони делът на по-нискоемисионната стомана е доста нисък и ЕС на практика "аутсорсва" голяма част от вградения въглерод, използван в строителството, към страни извън ЕС. Включително и към САЩ - европейски компании например притежават почти 60% от производствените мощности в САЩ за цимент и вар.

Европейската Зелена сделка цели да промени тези дефекти чрез политики и технологии, които ще направят строителните материали, използвани в ЕС, по-устойчиви и с възможност за преработка и повторна употреба. От една страна, това ще стане, като се увеличи вътрешното за ЕС производство на материали с по-нисък въглероден отпечатък. Пример е "зелената" стомана, за чието производство се използва зелен водород (произведен с възобновяема енергия).

От друга страна, ще се увеличат инвестициите в инсталации за рециклиране на стомана, бетон и други материали, които ще се използват във все по-кръговата икономика на сектора. Идеята е добивът на първични суровини, който е много вреден за природата и хората процес, да се намали максимално, а животът на вече произведените материали да се удължи максимално.

Тази промяна ще има и най-разнообразни търговски ефекти. Очаква се като цяло да намалее вносът на ресурси като стомана и желязна руда в ЕС от трети страни. Това може и в краткосрочен план да потисне цените на глобалния пазар и да засегне големите износителки. Търговските партньори на ЕС, като Бразилия например, също така ще трябва да променят своите производствени стандарти и да започнат да използват по-устойчиви технологии, за да могат да поддържат изгодни търговски отношения с ЕС.

Погледнато от другата страна - ЕС пък ще има нужда от повече рециклируеми, биобазирани, устойчиви и нисковъглеродни строителни материали като дърво и бамбук или екологично чисти изолационни материали като коноп и целулоза. Това ще развие нови търговски партньорства с трети страни, вероятно ще доведе и до нови инвестиции вътре в ЕС.

И не на последно място, след като процесът на трансформация напредне, ЕС ще бъде конкурентен износител на устойчиви материали на бъдещите пазари в един въглеродно неутрален свят - например на машини за принципите на кръговата икономика в строителството и повторното използване на материали. В краткосрочен план обаче преходът може да доведе до временно намалена конкурентоспособност и на европейските производители поради увеличените цени на техните продукти.

Суровините за производството: рециклиране и кръгова икономика

Когато става дума за производството и потреблението на ресурси (неметални минерали, биомаса, изкопаеми горива и метални руди), Северна Америка и Европа са единствените, които консумират повече, отколкото произвеждат. Всички други региони са нетни износители на материали, а Европа специално е най-зависимият от внос на материали регион в света, особено по отношение на редкоземните метали, които са важни за изграждането на инфраструктура за зеления преход - като фотоволтаици, батерии, двигатели за електрически коли, вятърни турбини и горивни клетки. Деветдесет и осем процента от тях идват от Китай и не могат да бъдат заменени с други материали със сравнимо качество или на разумни цени. С други думи - Европа е почти изцяло зависима от Китай за създаването на зелената си инфраструктура.

Причината за това положение не е липса на ресурси на континента - това обяснение е валидно само за малък процент от тях. Основната причина е просто прахосничество - комфортът от изобилието води до къс жизнен цикъл на продуктите и материалите и подхранва поведение на все по-голямо потребление на нови продукти. Има и друго - Европа изнася и замърсяването си, свързано с потреблението на тези ресурси. През 2020 г. износът на суровинни отпадъци от ЕС към страни извън ЕС (основно Турция и Индия) достига пик от 32.7 млн. тона - 75% увеличение спрямо 2004 г. Става дума за строителни отпадъци - желязо и стомана, хартия и картон, пластмаса, мед, алуминий и никел и текстил. Така ЕС се освобождава от задължението да управлява собствените си отпадъци, но и убива собствения си пазар на вторични суровини, който би имал потенциал да намали вноса.

Промените, задвижени от Зелената сделка, и тук ще бъдат подобни на тези в строителния сектор. В основата им е перспективата за по-дълъг, пълен, проследим жизнен цикъл на материалите - от производството им до превръщането им във високо ценени вторични суровини. Те трябва да са възобновяеми, издръжливи, рециклируеми и по-малко енергоемки за създаване.

Това означава, че ще има драстично намаляване на вноса на сурови материали в ЕС и износа им като отпадък. В една устойчива кръгова икономика материалите ще се използват за много по-дълги периоди от време, включително чрез по-добър дизайн на продуктите, и необходимостта от нови материали ще намалее като цяло. Веднъж достигнали края на активния си живот в продуктите, материалите ще бъдат рециклирани и използвани като вторичен суров материал.

Със създаването на високоликвиден пазар за вторични суровини материали ЕС пък трябва да стане много по-устойчив и независим от геополитическите обстоятелства, които влияят на веригите за стойност. Ако ЕС успее да развие високоефективни технологии за възстановяване, разглобяване и рециклиране на материали, то той може дори да се превърне в нетен вносител на суровинни "отпадъци" от други региони за преработка. След това те могат да бъдат предоставяни на европейските индустрия и предприятия при по-ниски екологични и финансови разходи спрямо текущия внос на суровини. Така на практика Европа може да стане самодостатъчна по отношение на ресурсните нужди. А тези ценни вторични материали могат да се влагат в продукти с висока стойност за глобално приложение.

Потребителските стоки: нов дизайн, по-дълъг живот, повторна употреба

Промените при ресурсите и материалите ще се отразят силно и на потребителските стоки, които близо 450 млн. жители на ЕС използват в изобилни количества в ежедневието си и бързо захвърлят - облекло, електронни и електрически устройства, опаковки и т.н. Огромна част от тях се произвеждат в развиващи се страни и имат висока екологична, а и социална цена - разхищението на 90% от водата и 75% от емисиите на парникови газове от текстилната индустрия се случват извън ЕС, а дрехите се внасят готови основно от Азия (стойността на този внос е 109 млрд. евро, а три четвърти идва от Китай, Бангладеш и Турция). По същия начин в електронната индустрия 85% от емисиите и 90% от другите замърсители се генерират по международните вериги за доставки, а добивът на критични за електрониката суровини носи огромни екорискове в Китай, Конго, Руанда и др.

В същото време електронните отпадъци и отпадъците от бързата мода, генерирани от прекомерното потребление в Европа, се изнасят в трети страни - основно в Африка и Югоизточна Азия, които нямат реален капацитет да ги рециклират и създават сериозни рискове за здравето и щети за околната среда в тези региони. Европа е изнесла 11.6 млн. т електронни отпадъци през 2017 г.

Целите на Зелената сделка са амбициозни в тази част. На първо място, трябва да се намалят вносът и потреблението на стоки, изработени с енергоемки и нерециклируеми суровини. На второ място, трябва да се въведат политики, които изискват продуктите да имат подобрен дизайн, който позволява възможности за ремонт, така че да се удължи животът им с повторна употреба. На трето място, ключово е те да могат да се рециклират, като така ще се насърчат безотпадните продукти и тези с увеличено използване на вторични материали.

Въвеждането на устойчиви продуктови стандарти е добро решение за околната среда, но може да бъде и де факто търговска бариера в краткосрочен план за много страни производителки. Свиването на вноса на проблемни и неотговарящи на новите стандарти продукти ще е голямо социално-икономическо предизвикателство за страните, които са силно зависими от износа към ЕС, като Бангладеш, Камбоджа и Мианмар и все повече африкански страни, например Кения. Бангладеш например е вторият по големина износител на дрехи и текстил в света след Китай, а секторът формира почти 90% от износа на страната - над половината от този износ е за ЕС. В Камбоджа пък секторът представлява 11% от БВП. Производството за бърза мода нараства бързо и в Африка - там е вторият по големина сектор с пазарна стойност 31 млрд. долара през 2020 г. и постоянни темпове на растеж. Африка според някои е "новата евтина фабрика в света".

В краткосрочен план тези мерки ще намалят печалбите на компаниите производителки, а те ще трябва и да инвестират сериозни суми, за да отговорят на новите условия. Това може допълнително да влоши условията на труд в тях, които и сега са около санитарния минимум. Но дългосрочно очакванията са стандартите за по-устойчиви продукти да подобрят екологичния и социалния отпечатък по веригата, включително и в тези страни.