Новият брой:
Продаден ли е мачът за еврото

А това в жълтия контейнер ли да го изхвърля?

Въпроси, отговори и важни факти за разделното събиране на пластмасови опаковки в България

Темата накратко
  • Нивата на рециклиране на пласмаси в България са добри, но самата събираемост на рециклируеми опаковки може много да се подобри.
  • Важно е в цветните контейнери да попадат годни за рециклиране опаковки, а мнозина продължават да не знаят кои са те.
  • Рециклирането е работещо решение срещу замърсяването до определена степен, но дългосрочното решение е намаляване на еднократните опаковки.

24 кг пластмасови опаковки: толкова е генерирал всеки българин през 2019 г. по последните данни на Евростат, а средното ниво в ЕС е още по-високо - 34 кг на човек. След пандемията те вероятно са осезаемо повече - локдауните дадоха силен тласък на онлайн пазаруването и доставките на храна, а тези навици се запазиха и след нея. Модерният градски човек се е зарил в опаковки и макар публичното внимание напоследък да е фокусирано много повече към горивата и емисиите, пластмасата продължава да е огромен проблем за природата, за животните, а и за човешкото здраве. Генералното решение, разбира се, е да ограничим еднократните опаковки до минимум. Но то е колкото просто, толкова и трудно постижимо в ежедневния живот, а по-реалистичната алтернатива засега остава рециклирането.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Нивата на рециклиране на пласмаси в България са добри, но самата събираемост на рециклируеми опаковки може много да се подобри.
  • Важно е в цветните контейнери да попадат годни за рециклиране опаковки, а мнозина продължават да не знаят кои са те.
  • Рециклирането е работещо решение срещу замърсяването до определена степен, но дългосрочното решение е намаляване на еднократните опаковки.

24 кг пластмасови опаковки: толкова е генерирал всеки българин през 2019 г. по последните данни на Евростат, а средното ниво в ЕС е още по-високо - 34 кг на човек. След пандемията те вероятно са осезаемо повече - локдауните дадоха силен тласък на онлайн пазаруването и доставките на храна, а тези навици се запазиха и след нея. Модерният градски човек се е зарил в опаковки и макар публичното внимание напоследък да е фокусирано много повече към горивата и емисиите, пластмасата продължава да е огромен проблем за природата, за животните, а и за човешкото здраве. Генералното решение, разбира се, е да ограничим еднократните опаковки до минимум. Но то е колкото просто, толкова и трудно постижимо в ежедневния живот, а по-реалистичната алтернатива засега остава рециклирането.

Над 15 години след поставянето на първите цветни контейнери в София и големите градове обаче мнозина продължават да имат грешни, неактуални или никакви знания какво и в какъв вид трябва и какво не трябва да попада в контейнерите за пластмаса. Някои фанатично събират, почистват и разчленяват на съставните им материали всички възможни опаковки, докато други изхвърлят дори смесен отпадък в цветните контейнери, убедени, че системата не работи и че всички опаковки така или иначе свършват на бунищата и депата за общ отпадък. Така в жълтите контейнери за пластмаса може да се види какво ли не, което няма място там.

Ето няколко важни въпроси и отговори за рециклирането на пластмаси и разделното събиране, събрани със съдействието на д-р Надежда Ангелова, гл. асистент в катедра "Неорганична химия" на ФХФ на СУ "Св. Климент Охридски", която също е и автор на платформата "Климатека".

Работи ли системата за разделно събиране и рециклиране?

Има добра и не толкова добра новина. Не толкова добрата е, че България още не е достигнала нужното ниво на рециклиране на битови отпадъци изобщо. Към 2018 г 31.5% от тях се рециклират при заложени 40% (към същата дата средно в ЕС се рециклират над 47%), а целта за 2025 г. е 55%, и 60% за 2030 г. Все още сме далече от тях.

Факт е, че основната част от образуваните битови отпадъци са всъщност биологични или биоразградими, а делът на опаковките е малко под 30% от всички битови отпадъци. Но и събираемостта им е спорна. Резултататите при алуминиевите кенове например са добри - около 80% по данни на статистическия стайт Statista. Но при PET бутилките е едва 22% по данни на PETCORE Europe. Това означава, че разделното събиране може и трябва да стане по-добро, още повече, че европейското законодателство вече изисква държавите от блока след края на 2024 г. да имат схеми за събиране, рециклиране и оползотворяване на бутилки и кенове. За това много би помогнало въвеждане на депозитна система за връщане на опаковки, но тя още не е факт в България.

Добрата новина е, че нивата на рециклиране на опаковките, които организациите за разделно събиране успяват да съберат, са съизмерими със средноевропейските - около 65%. Страната ни даже е в топ 5 по рециклиране на събраните пластмасови опаковки - 51% при 38% средно за ЕС по данните на Евростат за 2020 г.

Как да знаем кои пластмасови опаковки (могат да) се рециклират и кои не?

"Когато става дума за пластмасови опаковки, най-важното правило е те да попаднат в правилния контейнер, всичко друго може да бъде коригирано в последващите процеси на сепариране", казва д-р Нaдежда Ангелова.

Разнообразието от видове пластмаси и комбинациите между тях е голямо, но за опаковки се използват само няколко вида и те са разделени в седем широки категории за рециклиране. Лесният начин да се ориентираме по думите на химика от СУ е да потърсим на опаковката триъгълното лого със стрелки с номер от 1 до 7 в него, който показва към кой вид пластмаса принадлежи - почти всяка пластмасова опаковка вече има такъв знак.

Четири от тези седем вида опаковки се рециклират широко в повечето заводи и центрове, включително и в България. Номер 1 е PET, от който се правят бутилките за напитки. Номер 2 е полиетилен с висока плътност, от който често се правят опаковки за козметика, перилни препарати, капачки на бутилки, по-твърди бутилки и т.н. Номер 4 е полиетилен с ниска плътност, от който се правят повечето торбички и домакинското фолио. И номер 5 е полипропиленът, който е много популярен в хранителната индустрия и от него се правят почти всички меки опаковки за всякакви храни като солети, чипс, барчета и т.н., както и кофички за кисело мляко, сламки, бъркалки и още много.

По-сложно е с другите три вида. Номер 3 - поливинилхлорид (PVC), познат като материал за изолация на електрически уреди, тръбопроводи, дограма и т.н., по-рядко се използва и за опаковки. От него се правят бутилки за нехранителни продукти, понякога опаковки за козметика, блистери за лекарства. Може да се рециклира, но при процеса се отделят опасни вещества и той рядко се преработва. Номер 6 са опаковките от стиропор (полистирен) - чашки за горещи напитки, тарелки и др. Неговата преработка е доста скъпа и сложна и също не е често явление. Същото се отнася и за номер 7 - други видове пластмаси, включително вече рециклирани.

Какво се случва с пластмасовите опаковки, които не се рециклират?

Всички тези седем вида опаковки е редно да попаднат в жълтия контейнер, дори да са от вида, който не се рециклира в страната. Стиропорът например се рони на дребни и леки парчета, които се превръщат в голям замърсител. За това и той не трябва да попада в общия битов боклук.

Когато е изхвърлен разделно в жълтия контейнер, служителите на поточната линия го селектират най-често за изгаряне (той е висококалоричен материал) или за балиране. За изгаряне или за балиране се разпределят и другите пластмаси, които не се преработват в страната. Някои от тях могат и да потеглят към други страни, в които има инсталации за преработка и интерес от местни компании.

Как да сме сигурни, че разделните отпадъци отиват за рециклиране, при положение че те често се събират в един камион?

В жълтите контейнери наистина се събират и пластмасови, и метални опаковки, а понякога различните контейнери се изпразват в едни и същи камиони. В случая това не е проблем, защото в България процесът по сепариране е ръчен - всички разделни отпадъци минават през поточна линия на площадките на организациите, събиращи разделни опаковки, на която обучени служители допълнително селектират опаковките по вид на материалите, цвят и т.н. В някои държави и градове този процес е много по-автоматизиран и там е важно събраните първоначално опаковки да са колкото може по-еднородни, за да се избегне замърсяване на материалите с примеси.

"Несъвършенството" на системата в България засега има предимството на последващата селекция. Тези обучени служители отделят всичко, което може да се рециклира, а остатъкът отива за изгаряне или на депа. В крайна сметка е по-ефективно в жълтия контейнер да попадне нещо нерециклируемо, което ще бъде селектирано впоследствие от служителите, отколкото рециклируема опаковка да отиде в общия боклук.

Трябва ли да отделяме капачките на бутилките и да ги събираме отделно?

"Капачките на бутилките най-често са от различен вид твърда пластмаса, а не от PET, която също се рециклира, но отделно. Капачките се отделят при последващите процеси на поточната линия или в заводите. Ако потребителите желаят да отделят капачките и ринговете им - например за кампаниите за събиране на капачки с кауза, разбира се, могат да го правят", казва Надежда Ангелова.

Тя отбелязва, че отскоро капачките на някои компании за напитки вече са свързани за ринговете и не се отделят. Това по думите й е подготвителна фаза преди предстоящо въвеждане на нови правила в ЕС, според които и капачките вече ще се правят от PET, така че процесът по рециклирането им да е много по-лесен.

Трябва ли опаковките да се почистват и измиват?

При всички случаи е по-добре това да се прави - да се изплакват опаковките от хранителни отпадъци, от козметика, особено от перилни и други химични препарати, тъй като могат да замърсят материала за рециклиране.

И все пак често пропускът не е фатален. "Еднородните пластмаси минават през процеси на "изпиране" с гореща вода и с препарати в заводите, преди механично да се раздробят и да се превърнат в пелети, от които се правят нови изделия от рециклирана пластмаса. За да има ефективен процес, в който да няма замърсявания, и да бъде качествена продукцията, винаги се минава през сериозен качествен контрол", отбелязва д-р Ангелова.

Какво да не слагаме в жълтия контейнер?

Първото и най-важното е, че контейнерите за разделно събиране са само за опаковки и в тях не е редно да попадат пластмаси, които не са опаковки. Например пластмаси и найлон от строителни дейности или ремонти на домакинствата.

Фасове, маски, мокри кърпички, санитарни материали, кухненски гъби са все неща, които съдържат различни видове пластмаси, но не се рециклират.

Пластмасите от играчки или електроуреди имат друг състав и те се събират и рециклират директно от и в различните отрасли на индустрията.

А хартиените чашки от кафе и опаковки с пластмасово покритие?

Повечето "картонени" чашки за еднократна употреба са композитни материали, казва д-р Ангелова. Те са покрити с тънък слой полиетилен, което ги прави непромокаеми, но също така трудни и скъпи за преработка и това почти не се случва, макар да не е невъзможно. Това се отнася и за "гланцирани" хартиени опаковки например за пулпа от домати, заквасена сметана и т.н. Някои от тези опаковки имат по 4-5-6 различни слоя, които предпазват продукта и от външно влияние.

Изключение са Tetra Pak опаковките - хартиените кутии за сок, мляко и т.н., които са "опаковка с дълъг живот". Производителят ги рециклира, като за целта те отпътуват след отделянето им към Полша и Румъния, където има специални депа за тях.

Какво се случва с метала от жълтия контейнер?

При сепарацията в депото с помощта на магнити се отделят всички други метали и остава алуминият, който няма магнитни свойства. Той се нарязва на парчета, разтопява се на висока температура и се превръща в дълги листи, които се използват за нови кенчета за напитки, фолио за печене и т.н.

Останалите метали се смачкват и изпращат в леярни, където се нагорещяват и се смесват с други метали за нови продукти.

Рециклират ли се пластмасовите отпадъци в България?

Днес нещата са много по-различни в сравнение с първите години на разделното събиране - в България вече има предостатъчно мощности, които могат да преработват различни видове пластмасови опаковки. В Ямбол например има завод за рециклиране на PET бутилки, a полиетиленови торбички и опаковки се преработват в заводи във Велико Търново, София, Елин Пелин, голям завод за пластмаси има в Пазарджик, а има и планове за изграждане още големи съоръжения - например в Карлово, Пловдив и др.

Редом с това много производители на опаковки имат собствени мощности и за преработка на различни видове пластмаси - общият им брой е над 100. Всъщност капацитетът на някои от тези съоръжения е дори по-голям от вътрешния ресурс и те преработват опаковки и от други държави. Някои опаковки от определени видове пластмаса, за които в България няма мощности, пък понякога се изнасят и в други близки държави.

Преработката на опаковки е перспективен бизнес и той тепърва ще расте - в кръговата икономика те не са отпадък, а ценен ресурс. Европа тепърва навлиза в тази епоха, в която материалите и продуктите ще имат все по-дълъг и дълъг живот и цикъл на употреба, включително чрез рециклиране. Тези процеси ще бъдат подкрепени и от законодателни мерки, предвидени в нормативите от Зелената сделка на ЕС.

Рециклирането ли е най-доброто решение?

Еднократните опаковки не са добро екологично решение въпреки безспорните им икономически ползи - лекота, здравина, ниска цена и т.н. И все пак донякъде парадоксално, но рециклируемите пластмаси (а огромната част от съвременните опаковки вече са такива) в някои отношения може да са по-екологични от естествените материали - за преработката им е нужна много по-малко енергия, отколкото за преработката на стъкло например, а тъй като са леки, транспортът им е много по-ефективен и с по-нисък въглероден отпечатък. Условието е всички годни за преработка опаковки да попадат в съответния контейнер в добър вид.

В това отношение развития свят се справя доста добре - Европа например е пряко отговорна едва за 2% от световното замърсяване с пластмаси, а ЕС продължава да работи по нови и нови нормативи за ограничаване на еднократните опаковки и за повишаване на повторното им използване и рециклиране - включително тази седмица бяха представени нови мерки.

В много от слаборазвитите страни в Африка и Югоизточна Азия обаче такава инфраструктура за разделно събиране и преработване липсва и там пластмасовите опаковки са проблем, чийто ефект се измерва буквално с огромни купчини в океаните, природата и градовете. "Най-големите замърсители в този контекст - като големите конгломерати за безалкохолни напитки, често си "измиват ръцете" с извинението, че пластмасовите им бутилки по принцип са рециклируеми, но те не предлагат алтернатива на пластмасовите бутилки в държави, които нямат системи за рециклиране", отбелязва химикът от СУ Надежда Ангелова.

Дългосрочното решение е минимализирането на опаковките за еднократна употреба, а това изисква усилия както от потребителите, така и от компаниите и законодателите.