Защо се бавим с бързите тестове
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо се бавим с бързите тестове

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Десислава Николова
9040 прочитания

© Капитал


Темата накратко
  • В момента никой в България не знае колко точно са заразените и прекаралите болестта.
  • Националният кризисен щаб засега диагностицира болестта с най-скъпия и бавен метод.
  • Щабът и премиерът не искат да се прилагат бързи тестове и епидемиологичният надзор изостава.

Колко точно души ще лекуваме, колко са тествани? Колко са вирусоносителите с коронавирус в България? Само 220 ли са наистина болните и защо тогава цялата здравна система се подготвя да посрещне огромна вълна от влошили се пациенти?

Това са въпросите, които всеки ден си задават лекарите в своите форуми. Отговор няма и затова в здравната система остават с впечатлението, че умишлено се крие информация и въпросът е с каква цел.

Няколко прости факта - в България няма публична информация колко бавни теста са направени от началото на епидемията. Премиерът Бойко Борисов упорито отказва да бъдат извършвани масови тестове с мотива, че чул от израелския премиер, че са неточни. На същото мнение е и кризисният щаб, който твърди, че пробваните от тях тестове са неточни. В България от началото на епидемията са внесени испански, германски, английски и китайски тестове, около 50 хил. на брой, но те така и не стигнаха масово до лабораториите, тъй като се оказва, че се купуват от болници или им се даряват.

В същото време медицинският съвет към правителството предложи като първа мярка именно масовото тестване, за да знаят управляващите къде по параболата на болестта е България и съответно - да се взимат мерки, основани на епидемиологични данни.

Бързи тестове ли? Няма (пък)

"Поръчах бързи тестове от вносителя на 27 февруари. Миналата сряда (18 март) получих от вносителя 50 теста. Готов съм със строги критерии и инструкции за индикации за изследване и съм ги разпратил на колегите си и в БЛС, тестове няма за цялата страна, явно някой спира разпространението им, като ги изкупува", твърди д-р Георги Тодоров, собственик на частна лаборатория "ПримаЛаб" в Русе.

През последните три седмици единствената алтернатива на желаещите да проверят дали не са заразени и да си платят за това беше частната лаборатория "Рамус" в София. От 25 март веригата Cibalab започна да предлага масово бързи тестове, а в университетските болници "Софиямед" и "Пълмед" - бавни.

На 19 март председателят на кризисния щаб ген. Венцислав Мутафчийски обяви, че бързите тестове не са достатъчно надеждни, тъй като при 10 случая с доказана клинична картина и потвърдени PСR тестове (т.нар. бавни тестове) те са показали положителни резултати само при 4, което означава, че 70% от бързите тестове дават фалшиво отрицателни проби и трябва да се търсят бързи тестове от други производители.

На 24 март се получи силен сблъсък между назначения в неделя медицински съвет към правителството и кризисния щаб. Медицинският съвет предложи масов скрининг с бързи тестове, премиерът отговори, че те не са точни и няма да бъдат прилагани, а председателят на кризисния щаб ген. Венцислав Мутафчийски добави, че няма да харчат държавни пари за нещо, което не е надеждно.

В допълнение премиерът обяви, че са поръчали 1 млн. теста от търга на ЕС, без да уточни дали те са бавни или бързи, нито кога може да се очаква, че ще пристигнат, нито дали са "точни".

"Ако съм мениджър на фирмите вносители, ще съдя онези, които твърдят, че тестовете са ненадеждни. Ако е така, защо ВМА и други болници купуват и ползват ненадеждни тестове", коментира д-р Тодоров, който допълва, че по този начин щабът има монопол върху информацията за заболеваемостта, но не я прави публична.

"Щабът направи 10 теста и започна да се инати, че не са точни. Те не са сертифициращ орган, за да кажат дали са точни, това са тестове, които се продават и използват навсякъде в ЕС. Автомат "Калашников" не е суперточно оръжие, но върши чудесна работа пред перспективата да сме абсолютно невъоръжени. Не бива да се отхвърля основен инструмент като тестовете, Германия всеки ден прави стотици хиляди бързи теста. Все едно някой да каже, че понеже слушалката и лекарят не са точен инструмент, ще използваме само най-скъпата технология - ядрено-магнитен резонанс", отбелязва доц. д-р Атанас Мангъров, член на медицинския съвет и началник на детската клиника в Инфекциозна болница - София.

Какво показват тестовете

Автор: Капитал

Бързите тестове с капка кръв показват дали пациентът се е срещал с вируса и кога. При него се изследват два имуноглобулина - G и M, които показват образуването на антитела при среща с вируса.

"Ако пациентът е в началото на заболяването, независимо дали има или няма симптоми, бързият тест ще покаже положителен имуноглобулин М, което означава, че той кара прясна инфекция с коронавирус и е заразен за околните. Онзи, при който и двата имуноглобулина са положителни, е срещнал коронавирус преди 1-2 седмици. Ако само IgG е положителен, това означава, че е срещнал вируса преди повече от месец и е изградил антитела", обяснява доц. Мангъров.

Четири-пет дни преди да има клинични симптоми като кашлица и висока температура, заразеният човек започва да отделя вируса и става заразен за околните.

"Коронавирусите имат коварната особеност да могат да се отделят 20-30 и повече дни след появата на клиничните симптоми и ако човек е без симптоми. Това, че бавният тест е отрицателен, не означава, че организмът се е "изчистил", отбелязва доц. Мангъров.

Защо е важно да се правят

"Получава се така, че лекуваме епидемия, но нямаме диагноза. СЗО и преминалите преди нас през епидемията държави съветват да тестваме, да тестваме, защото само така можем да уловим всички вериги, по които се разпространява този процес, и да спрем вируса", коментира доц. д-р Нина Гачева, епидемиолог, бивш ръководител на отдела по епидемиология в Националния център за заразни и паразитни болести. Тя отправя своите послания в писмо до кризисния щаб, което все още няма отговор. В него доц. Гачева отбелязва, че България взема изчерпателни мерки, но изостава в основния инструмент - епидемиологичния надзор.

"Сравнявайки се Южна Корея и Сингапур, които успешно са постигнали ограничаване интензитета и снижение на епидемичната крива, ние съществено изоставаме в откриването на случаите като обхват и като навременност. Ограничавайки контингента, подлежащ на тестване, ние вървим след събитието, пропускаме или откриваме късно новите случаи, а тъй като те са източници на инфекцията, това означава, че даваме възможност да се развият все повече нови вериги на епидемичния процес сред населението", казва доц. Гачева.

Според нея приложението на бързите тестове, основаващи се на определяне антителата към вируса, ранни (IgM) и постоянни (IgG), е високоефективен епидемиологичен подход, особено при инфекции с голям процент безсимптомни или леко протичащи случаи, защото позволява те да бъдат открити и контролирани, каквато е и препоръката на СЗО.

"В нашия случай те трябваше да се приложат още при скриниране на контактите на първите открити случаи, тъй като ние не успяхме да хванем началото на веригата, т.е. връзката с евентуалния внос, което показва, че сме открили епидемията във втория етап, на т.нар. местно разпространение", смята доц. Гачева.

Според доц. Мангъров без масово тестване ограничителните мерки не са толкова ефективни.

"Епидемиологичният надзор е азбучен инструмент в епидемиологията, в противен случай само се опитваме да затворим вятъра. Трябва да бъдат открити и изолирани всички заразени пациенти", казва той. Според него, когато бъде установено какъв процент от българите са изкарали заболяването, независимо дали със или без симптоми, ще се създаде база данни кой има имунитет и би могъл спокойно да работи в такава среда, за да могат да бъдат разхлабени мерките за социална изолация, които водят до неработеща икономика.

Темата накратко
  • В момента никой в България не знае колко точно са заразените и прекаралите болестта.
  • Националният кризисен щаб засега диагностицира болестта с най-скъпия и бавен метод.
  • Щабът и премиерът не искат да се прилагат бързи тестове и епидемиологичният надзор изостава.

Колко точно души ще лекуваме, колко са тествани? Колко са вирусоносителите с коронавирус в България? Само 220 ли са наистина болните и защо тогава цялата здравна система се подготвя да посрещне огромна вълна от влошили се пациенти?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    cinzano avatar :-|
    CINZANO - оправете си сайта!

    Позоваването на Мангърчо - стадния имунитет е признак на ниска професионална хигиена...

  • 2
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Деси, в статията Ви има груби неточности, които са опасни предвид важността на темата. Явно в случая няма и редактор, който да ги коригира. На кратко:

    (1) Имунохроматографските тестове НЕ са базирани на PCR и са по-неточни.

    (2) Това, което Мангъров твърди (че в началото на заболяването има имуноглобулин М реакция) е НЕВЯРНО.

    Дори студент по имунология знае, че първите 3 дена от заразата НЯМА изобщо такава реакция. Реакцията се появява на 4-тия ден. Но дори и тогава точността на теста е около 70%. Т.е. когато става дума за ранна диагностика IgM тестът е БЕЗПОЛЕЗЕН. Мутафчийски е прав да е ПРОТИВ.

    Мангъров от доста време насам се изявява като човек със съмнителни професионални качества. До средата на март твърдеше, че този вирус е по-безобиден и от грип. А сега излиза с абсолютно нелепи твърдения за това какво може да се установи с IgM тест.

  • 3
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Писах го и под статията на Ани (https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2020/03/27/4046458_masovi_testove_ili_karantina_bez_krai/):

    НАВСЯКЪДЕ по света (Ю. Корея, Германия, САЩ и др.) масовото тестване се извършва с PCR. Tова е най-надежният метод за РАННА диагностика.

    Серологичните тестове (най-вече IgG) са също полезни, но за съвсем друга цел - да се измери стадния имунитет (т.е. колко хора са ПРЕБОЛЕДУВАЛИ). Но това ще е важно след няколко месеца. В момента стадния имунитет е още много нисък защото сме в началото на епидемията.

  • 4
    freakecon avatar :-|
    FvH

    За първите 2 седмици след като пуснаха тестовете, Рамус бяха направили 1/3 от тестовете на щаба... сега като има и още 3-4 места с бързи тестове, хората сами ще се изследват и ще се разбере истинския мащаб.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK