Прокуратурата натиска срещу бързите тестове за коронавирус

Не е минала и една седмица, откакто частни лаборатории и множество болници успяха да внесат бързи тестове за коронавирус и започнаха да ги прилагат, но прокуратурата вече се включи в битката за ограничаването им. По същия начин тя започна да прави масови проверки по аптеките за спекула и на практика да затваря с проверяващи групи от по 10 представители на институции обектите.

В понеделник Върховната административна прокуратура се разпореди здравното министерство да извършва строг контрол върху вноса и работата с бързи тестове за коронавирус, които са медицински изделия. Обвинителите твърдят, че искат това, за да не допуснат възможни злоупотреби с тестовете, включително продажбата на фалшиви тестове за COVID-19.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Според повечето представители на частните лаборатории единствената "злоупотреба", която могат да направят с качествени тестове, е да ги прилагат и не виждат причина за предстоящите проверки. Някои от тях смятат, че скритата цел на това действие може да е желанието да се осуети по-масово тестване. Ако някой има положителен резултат, той подлежи веднага на проверка с "бавен" тест и не е ясно дали държавата има капацитета да поеме допълнително натоварване.

Прокуратурата припомня, че според лекарствения закон право да предлагат тези изделия имат регистрирани юридически лица, а лекарствената агенция трябва да провери дали лабораториите и болниците са регистрирани да предлагат бързи тестове, дали работят със сертифицирани реактиви, имат инструкции за употреба, етикет и дали всичко отговаря на стандарта за качество.

Според дарителската статистика през последните седмици правителството и държавните болници приеха множество тестове, предоставени от бизнесмени. Тъй като в началото на епидемията правителството обяви, че не разполага с много тестове, множество такива изделия - бързи и бавни тестове - бяха поръчани от всякакви европейски държави и Китай и след това дарени на болници. Не е ясно дали тестовете са внасяни от физически лица, както предполага прокуратурата или през лицензирани за това фирми, които имат партньори по целия свят, защото се занимават именно с такива тестове. Митниците обаче би трябвало да не могат да освободят пратката, ако тя се води на името на физическо лице. Например в началото на месеца отборът на "Лудогорец" бе накаран да си купи тестове и да бъдат изследвани играчите. Сред дарителите на тези медицински изделия е и депутатът от ДПС Делян Пеевски, който дари на ВМА тестове за 300 хил. лв. Освен това множество бизнесмени внесоха по частни канали тестове, за да изследват служителите си. Засега няма информация някой от тях да е изследвал служителите си извън лаборатория, без участието на лаборанти и лабораторни лекари, нито пък тестовете да са фалшиви. Бързите тестове се правят с кръв, като при тях се отчита дали и кога организмът се е срещнал с коронавирус.

Какъв е редът

Според лекарствения закон тестовете за вируси и бактерии се водят инвитро диагностични продукти и вносителите им трябва да се регистрират по реда на специална наредба в Изпълнителната агенция по лекарствата. Тестовете трябва да отговарят на европейски изисквания за качество, да имат СЕ марки и да могат да се ползват в ЕС. Те могат да се доставят на външни и болнични лаборатории, които да работят с тях, да вземат проби и да ги отчитат. ИАЛ контролира търговците на медицински изделия, а лабораториите само са длъжни да ползват качествени тестове.



Какво смятат в лабораториите

Според различни собственици на лаборатории, които не пожелаха имената им да се споменават, проверката на прокуратурата цели да осуети масовото тестване с бързи тестове.

"Причината е, че ако на тези тестове се докаже имуноглобулин М, това означава, че пациентът в момента кара коронавирус и трябва да бъде изследван и с бавен тест, а доколкото виждаме няма достатъчно лаборатории, в които да се правят и не е ясен и броят бавни тестове", коментира лабораторен лекар.

Лекарите в лабораториите смятат, че в тестването могат да се включат и БАН, университетите, частните лаборатории, частните болници и др. и да се масовизира тестването.

"Проблемът е в заплащането на труда на специалистите, които стоят зад резултата от теста с експертизата си. Това е и пречката пред национална програма за масов скрининг", коментира д-р Георги Тодоров, собственик на лаборатория в Русе.

Според източник на "Капитал" през миналата седмица собственикът на една от най-големите вериги лаборатории в София - "Цибалаб" - д-р Недялко Калъчев, чиито екипи започнаха масови бързи тестове, е предоставил програма за райониране на страната и схема за "отваряне" на системата за множество лаборатории, както и система за резултатите.

"Идеята е да се проследят контактните лица на първите заразени. След това пробите за бавни тестове да се пращат в повече областни градове и да се обработват там, а след това да бъдат въвеждани в специална система.

Бързите тестове трябва да се масовизират и демократизират и да могат да се извършват от Спешна помощ, диагностично-консултативни центрове, спешните портали на болниците, общопрактикуващите лекари и специалисти", смята д-р Калъчев. Според неговите изчисления 1 млн. бързи теста биха стрували 25 млн. лв.

До момента лабораторията е направила за по-малко от седмица 820 бързи теста, като е открила 12 пациенти с прясна инфекция.