България е една от европейските страни с най-малко тестове за коронавирус
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България е една от европейските страни с най-малко тестове за коронавирус

Reuters

България е една от европейските страни с най-малко тестове за коронавирус

До момента са направени над 16 хил. теста, повече са в Беларус и Палестина

Десислава Николова
14915 прочитания

Reuters

© Reuters


Над 100 пациенти с коронавирус от откритите над 500 са диагностицирани за своя сметка в частните лаборатории. Засилващото се тестване, за което пациентите плащат в брой, достига една трета от изобщо направени в държавата тестове и поставя много въпроси пред това какво се случва с установените с положителни тестове пациенти.

Днес за пръв път бяха оповестени точни данни за броя извършени тестове през последните седмици. Според статистиката държавата е извършила в държавни лаборатории около 10 хил. теста, а отделно от това частните лаборатории са направили над 6000 изследвания само през последните 2-3 седмици.

Капацитетът за извършване на тестове е един от ключовите компоненти за да има някаква оценка за степента на разпространение на коронавируса, както и за следващия етап от борбата с него, когато нивото на заразата спадне и трябва да се облекчат ограничителните мерки. Сравнен с други европейски (а и не само) държави, броят на проведените тестове в България (около 2300 на един милион население) е изключително нисък. Пред нас са страни като Норвегия с близо 20 хил. теста на един милион човека, Естония (15 хил. на милион), Словения (13 хил. на милион), Австрия (12 хил. на милион), Германия (близо 11 хил. на милион) и много други. Преди България са около 29 други европейски държави. Повече тестове на глава от населението са направени и например в държави като Беларус и Палестина.

Нивото на заболеваемост в България засега е много по-ниско, отколкото във всяка от тези държави, но това се дължи изцяло на рано наложените строги ограничения. Тази мярка засега помага, но нейната задача не е да реши проблема с епидемията, а само да го отложи - да спечели време, за да се свършат други неща, едно от които е да се разшири капацитетът за тестване, така че това да се случва масово, лесно и бързо. (Вижте повече по темата тук.)

Упреквани, че не тестват достатъчно пациенти, от кризисния щаб съобщиха, че не разполагат с достатъчно ресурс от бавни тестове (rtPCR), които смятат за надеждни, но ще открият нови лаборатории в регионалните здравни инспекции и в софийските болници "Пирогов" и "Лозенец" и плевенската "Г. Странски". Отделно от това повечето частни болници започнаха да предлагат бавни и бързи тестове на своите пациенти и отделиха специални помещения за вземане на проби. Сред тях са "Софиямед", "Токуда" и др. в София.

Проблемите с изследванията и проследяването на пациентите обаче нарастват с броя на заразените или прекаралите инфекцията.

Кой колко тества

От здравното министерство съобщиха, че от началото на дейността на петте държавни лаборатории от началото на кризата, както и първата частна лаборатория, включила се в изследванията - "Рамус", преди около три седмици, са извършени общо 15 899, като в тях влизат и 1250 бързи теста, направени във ВМА. В това число влизат тестовете, направени в Националната референтна лаборатория към Националния център за заразни и паразитни болести - 5037, във Военномедицинска академия - 2767 бавни и 1250 бързи, в Стара Загора - 1400, в болница "Токуда" - 470, в Бургас - 300, във Варна - 825, в УМБАЛ "Софиямед" - 750, и в лаборатория "Рамус" - 3100. В статистиката не влизат бързи и бавни тестове, дарени на болниците, с които те изследват пациентите, лекуващи се при тях, и персоналът. В повечето клиники пациентът се изследва първо с бърз тест, а ако той покаже положителен резултат, и с бавен.

Числото тестове не съвпада с броя тествани, защото всички приети в болница се тестват няколко пъти, докато резултатът покаже, че пациентът е изчистен от вируса.

По изчисленията на лаборатория "Рамус" към днешна дата са извършени 4218 теста. "От тях 70 бяха положителни, само две от пробите не се потвърдиха в националната лаборатория", коментира управителят на веригата доц. д-р Росен Михайлов.

Тестът струва 100 лв. само за коронавирус, отделно от това за 20 лв. се тества за грип А и грип В. В лабораторията са установили множество граждани с отрицателен тест за COVID-19, но с положителен за грип В, но не водят специална статистика за тези пациенти.

От миналата седмица са започнали да ползват и бързи тестове и вече имат 1000 изследвани. Тъй като не са сигурни в достоверността на всички бързи тестове, от понеделник ще работят със специален апарат.

"Ако има положителен имуноглобулин М на бързия тест, насочваме пациентите да направят и бавен тест. Имахме и няколко случая с положителен само имуноглобулин G, което показва, че пациентите са прекарали инфекцията и имат антитела, но те са незначителни на общия фон изследвани", коментира Михайлов.

В другите частни болници според статистиката на "Софиямед" и "Пълмед" на около 100 изследвания грубо се падат по 1-2 заразени. Клиниките изследват с бавни тестове и през тях са преминали 750 души до момента.

В "Аджибадем Сити клиник болница Токуда" са изследвани 450 души с бавни тестове, като 4 от тях са доказано положителни. Отделно от това в болницата са изследвали общо 500 души с бързи тестове, като от тях двама са били с положителни антитела за прекарвана в момента инфекция и 6 души с антитела, показващи прекарани инфекции.

Голямата верига лаборатории "Цибалаб" започна да предлага масово бързи тестове преди 10 дни и до момента е извършила над 2100 изследвания.

Засега резултатите на лабораториите показват, че епидемията не е преминала и минимална част от тестваните имат изграден имунитет.

Омагьосаният кръг на заразените

Първият проблем е, че почти до момента частните лаборатории и в болниците нямаха право на самостоятелно изследване. Тоест, дори и да открият положителен резултат, те трябва да го изпратят в Националната референтна лаборатория за повторно валидиране, което пък отнема време. Така например в УМБАЛ - Бургас, са тествали пациентите си, като около 10-на от тях са били с положителни проби при бързи тестове. За да бъде доказано заболяването обаче, са направени бавни тестове, които пък са изпратени в частна лаборатория, а оттам - в националната лаборатория.

През следващите дни регионалните здравни инспекции се очаква да позволят на частните лаборатории да работят самостоятелно.

Следващият проблем е, ако по време на карантина заради контакт със заразен пациент или заради завръщане от чужбина пациентът получи или не симптоми на заболяването. Ако карантинираният няма симптоми, това все още не означава, че той не е заразен и може да зарази и околните. Ако пък има симптоми, той трябва да се обади по телефона на личния си лекар, той - на РЗИ, а оттам да изпратят линейка. Спешна помощ, обаче, не прави изследвания по домовете и не разполага с тестове. Единствено може да предпише симптоматично лечение, а ако пациентът се почувства зле - да бъде откаран в болница и тестван там. Така известен брой пациенти остават с неясен статус, докато не приключи карантината им или не се влошат, а едва след това започват да се изследват.

Проблемът с положителните тестове, получени в лабораториите, е още по-голям, защото няма стройна организация какво се случва с тези пациенти.

"Имаме колега лекар с положителен тест. В карантина и на домашно лечение. Не бива да излиза, но би трябвало да проследим чрез взимане на кръв за пълна кръвна картина какви са показателите и как се развива болестта. Ако се вземе кръв у дома, експозицията на лаборанта на вируса ще бъде по-висока, отколкото ако това стане пред блока, както е уредено в други държави, но в България няма никаква възможност да се изследва пациент без симптоми или с леки симптоми по този начин", коментира д-р Недялко Калъчев, управител на лаборатории "Цибалаб".

Той допълва, че има и много голям проблем с установените положителни проби. В единия случай РЗИ поискало да карантинира у дома лаборантката, която изследвала човек с положителна проба.

"Тъй като положителните проби ще нарастват, независимо дали за прясна инфекция или за установен имунитет, не би трябвало да затваряме всяка лаборатория, установила такъв пациент, нито да карантинираме всеки лекар, просто трябва да бъде осигурено защитно облекло на всички работещи", смята д-р Калъчев.

По думите му, ако пациентът е установен с положителна проба, лабораторията трябва да подаде данните му към РЗИ. Оттам препращат към личния лекар, който трябва да се обади на РЗИ.

"Трябва да се готвим за увеличаващ се брой такива случаи и да бъде изработена ясна процедура какво се случва след положителен резултат в лабораторията, за да не се създава напрежение по цялата верига", казва д-р Калъчев.

Над 100 пациенти с коронавирус от откритите над 500 са диагностицирани за своя сметка в частните лаборатории. Засилващото се тестване, за което пациентите плащат в брой, достига една трета от изобщо направени в държавата тестове и поставя много въпроси пред това какво се случва с установените с положителни тестове пациенти.

Днес за пръв път бяха оповестени точни данни за броя извършени тестове през последните седмици. Според статистиката държавата е извършила в държавни лаборатории около 10 хил. теста, а отделно от това частните лаборатории са направили над 6000 изследвания само през последните 2-3 седмици.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    plf avatar :-|
    plf

    Логично - най-бедните си остават най-бедни...

  • 3
    tjj54611191 avatar :-|
    tjj54611191

    Имаме около 2500 теста на млн.. население. Германия, където уж много се тествало - 3500/млн.? Страни като Полша, Румъния, Словакия, Унгария и те колкото нас. А едно време Капитал беше...медия.

  • 4
    peni_nikol.53. avatar :-|
    Peni Nikol

    Ако тестват повече хора, не се знае колко още заразени ще излязат.

  • 5
    mitakater avatar :-|
    mitakater

    г-жо Николова малко факти, които като журналист услужливо сте пропуснала:
    1. Броят тестове в България на милион население е съизмерим със всички съседни на нас държави.
    2. България е с около две седмици назад в епидемията от Западна Европа и не е логично да се сравнява с държавите там. Въпреки това до вчера бяхме на нивото на Великобритания.

    Повръща ми се от поръчкови "журналисти".

  • 6
    seh avatar :-|
    stef


    До коментар [#] от "
    tjj54611191
    ":
    В Германия са 11,000 на млн, откъде ги изнисли 3,500?!

  • 7
    vzoran avatar :-|
    vzoran

    Имаме късмет с малкия брой заразени и това дава време да се организира тестването. Отделно би трябвало да се активира и проследяването. Контрола не трябва да е върху хората, а върху заразата. Към момента не виждам стратегия за по нататъчни действия. Би трябвало да тече оборудване на болници, създаване на протоколи за рестартиране на бизнеси и т.н. В основата на всичко това е капацитет за тестване.

  • 8
    tjj54611191 avatar :-|
    tjj54611191

    До коментар [#] от "
    stef
    ":
    Грешка. Гледах Германия и Швеция, че са ми интересни. Цифрите са за Швеция. Факт е, че повечето около нас и в Източна Европа са на нашето ниво и внушенията в статията са...те си знаят.

  • 9
    tjj54611191 avatar :-|
    tjj54611191

    Грешка. Гледах Германия и Швеция, че са ми интересни. Цифрите са за Швеция. Факт е, че повечето около нас и в Източна Европа са на нашето ниво, а внушенията в статията безотговорни.
    До коментар [#] от "
    stef
    ":

  • 10
    maka avatar :-|
    maka

    До коментар [#5] от "mitakater":

    При положение, че първите разкрити случаи в България на практика бяха на вътрешни огнища, които в други държави се разкриха 1-2 седмици след първият случай, не можеш да твърдиш такова нещо. Може и така да е, но просто няма данни за това. Привнесени случаи не бяха засечени в България.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK