Накъде след пика?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Накъде след пика?

Накъде след пика?

Няколко европейски държави обявиха плановете си за постепенно премахване на ограниченията. България все още не върви надолу, но вече трябва да планира как да излиза от локдауна

Алексей Лазаров
13488 прочитания

© Мадлен Начева


Автор: Мадлен Начева

Обикновено от върха се вижда надалече, но сега картината е малко по-различна. През последните дни започнаха да идват първите оптимистични сигнали, че най-трудната част от здравната криза в Европа вече отминава, макар и окончателното й решение да е още далече. След като първите държави стигнаха и минаха пика, важната тема сега е как ще се излиза от локдауна и какво да се направи, за да се намали рискът от втора вълна на епидемията. Няколко от тях вече обявиха конкретни дати и планове за постепенна отмяна на ограниченията (вижте повече тук). За България тази тема е по-далечна, защото тук заразата дойде по-късно и е много по-слаба. За да бъде успешно рестартирането на държавата и икономиката обаче, е нужно подготовката да започне буквално веднага, иначе рисковете от втора, много по-силна вълна са сериозни.

По принцип има три начина за справяне с пандемията и между тях се намира отговорът на въпроса кога ще свърши всичко и какво да се прави дотогава:

- Придобиването на колективен имунитет е най-болезненият и най-продължителен от всички варианти. Това означава сравнително голям брой хора (около 70% според епидемиолозите) да бъдат заразени и да оздравеят, така че разпространението на вируса да се ограничи.

- Намирането на антивирусно лекарство е може би най-очакваният вариант и това без съмнения ще се случи. В момента се провеждат изпитания на няколко десетки терапии, като за някои от тях има обещаващи първоначални данни. Въпросът е, че намирането на подходящо лекарство (още повече създаването му) ще отнеме време и на етапа не може да се прогнозира кога точно ще стане. (Вижте още за надпреварата по намиране на лекарство тук)

- Ваксината ще бъде наистина окончателното решение на пандемията. Десетки варианти вече са влезли или съвсем скоро ще го направят в етап на изпитания. Според някои от производителите може да се стигне до масово производство на ваксина още тази есен, но според повечето реалистичният срок е минимум година.

Отговорът какво да се прави оттук нататък зависи и от още няколко фактора. Очевидно наложените навсякъде ограничения са ефективни (включително и в България), но те не могат да продължават дълго време. Щетите от продължителния локдаун - икономически, социални и лични, са прекалено големи. Когато броят на заразените започне да намалява, трябва да има работещ план за премахване на ограниченията. И тъй като намирането на лекарство и/или ваксина може и да не се случи в близките месеци, въпросът пред правителствата в Европа в момента е как да променят ограниченията, така че държавите да започнат отново да работят, като управляват риска от втора вълна на епидемията. Или иначе казано - как, ако другите две решения се забавят, контролирано да се придобие колективен имунитет, така че да се избегне претоварване на здравната система.

Тенденцията в цяла Европа е доста ясна, въпросът сега е какво да се прави, така че да не се стигне до втора вълна
Автор: Капитал

Първите опити да се формулира стратегия за излизане от локдауна показват няколко общи момента:

  • За разлика от шоковото налагане на ограниченията премахването им ще става постепенно. Дания например първо ще отвори детските градини и началните училища, но не и ресторантите. Австрия планира обратното. Никой обаче не мисли да пусне всичко наведнъж.
  • Премахването на ограниченията е възможно да бъде временно. Ако броят на заразените пак тръгне рязко нагоре, част от карантинните мерки може да бъде върнати.
  • Държавите ще облекчават мерките първо вътре в тях, а отварянето на границите ще бъде една от последните стъпки.

Каквото и да е облекчаване на ограниченията обаче ще бъде възможно само при едно условие - ако има много сериозно изградена инфраструктура за масово тестване на хората. Причината за това е много елементарна. Внезапното начало на епидемията завари всички здравни системи по света неподготвени и рязкото покачване на броя заболели остави само едно възможно решение - шоково затваряне, за да се постави епидемията под контрол. Това обаче не решава проблема, а само печели време, през което отделните държави трябва(ше) да се подготвят как да контролират по-добре разпространението на болестта. Това може да се случи само ако знаеш каква е реалната ситуация - колко точно хора и къде са болни.

Много добър пример за това как се действа, когато не знаеш истинското разпространение на болестта, може да се окаже пълната блокада в Банско. Там, по всичко личи, имаше само няколко болни от COVID-19, но заради липсата на тестове това нямаше как да се знае преди две седмици и хората в курорта преживяха най-тежкия вариант на ограниченията (повече - тук). Масовото и достъпно тестване ще позволи решенията да се вземат въз основа на данни, а не на страхове. Така всеки заразен ще може да бъде бързо установяван и изолиран, така че да не се стигне до ново, неконтролирано увеличение на болните.

Инфраструктурата за тестване е много важна и за да се прецени внимателно моментът, в който да започне облекчаване на ограниченията. В първите страни, които говорят за това - Австрия и Дания, правителствата обявиха конкретни показатели с колко трябва да е намалението на броя на установените заразени и за колко време, за да започне излизането от локдауна.

За България тестването е дори по-важно, отколкото за страни като Италия, Испания и Франция. Силната първа вълна в тях означава, че те са по-близо до постигането на колективен имунитет, или поне, че евентуален втори пик ще бъде по-слаб. В България опасността от втора вълна е особено голяма, защото въпреки изключително малкото тестове броят на заразените, изглежда, наистина е нисък. В момента държавната система взима проби за коронавирус само ако имаш бронхопневмония или си депутат, но частните лаборатории са достъпни за всеки, който може да си плати. Резултатите от една от тях показват, че заразените са под един процент от тестваните (за сравнение, в Ломбардия са 33%), а още по-малък е процентът на хората с антитела, тоест преболедувалите скоро.

Причината за това не е някакво чудо тип "Господ е българин", нито за съжаление вълшебното влияние на БЦЖ ваксината. Епидемията не идва едновременно навсякъде, а в случая това, че България е маргинална европейска държава, направи така, че границите бяха затворени, преди да има голямо увеличение на случаите. После вътрешните мерки спряха рязкото разпространение. Това, от една страна, е добре, а от друга, прави много по-голям риска от силна втора вълна. Различната ситуация тук освен това прави и примерите на държавите от Западна Европа за излизане от локдауна не особено полезни. Така България не може да изкопира това, което ще направят през следващите седмици Германия и Австрия. Предизвикателството тук е, че правителството на Бойко Борисов трябва да има своя собствена, и то умна стратегия за излизане от локдауна.

Хубавата новина е, че българското затваряне всъщност далеч не е толкова сериозно, колкото е в западната част от Европа. Например Австрия предвижда да започне постепенно облекчаване от средата на април и в началото на май ще стигне приблизително до нивото, на което е България в момента. В Италия, Испания, Франция и голяма част от Германия например е затворено всичко без магазини за хранителни стоки, аптеки и системно важни компании, като например телекоми. Всички други офиси и производства не работят. В България с изключение на молове, ресторанти, хотели и барове всичко може да работи. Хората се движат свободно по улиците и могат да пътуват, макар и с малко ограничения, между градовете. Тази по-голяма свобода сега обаче не означава, че задължително всичко ще премине по-леко.

Лошата новина е, че трудното за България не свършва, то предстои. През последните седмици стана популярна теорията за чука и танца на Томас Пуейо. В нея американецът казва, че за първоначалното намаление на заразата трябва да има резки ограничения (чука), но след тях са нужни умни мерки - вирусът няма да изчезне, а трябва да се научим да танцуваме с него. Първата част - тази за чука, е сравнително лесна. В България го стоварихме силно и даже много рано. Въпросът сега е да се научим да танцуваме с вируса. Това означава рязко да се увеличи капацитетът за тестване на хората и да се въведе ефективна система за карантиниране на болните и контактните. Иначе рискуваме да сме изяли жабите на локдауна, а после да изядем и тези на силната втора вълна от заразени.

Времето за това не е много - сегашните мерки вече започват да не издържат. Все повече хора излизат по улиците, затворени преди две седмици магазини вече се отварят Със затоплянето на времето удържането дори и на тези слаби мерки ще стане все по-трудно. В момента България - без да намалява усилията по фазата на чука, вече трябваше да има стратегия как ще започне да танцува.

И да завършим с нещо положително, има надежда, че със затопляне на времето скоростта на разпространение на вируса може да се забави. Това обаче, първо, е възможност - не е сигурно, че ще се случи и, второ, само ще спечели още време, за да се научим как да живеем със заразата след локдауна.

Автор: Мадлен Начева

Обикновено от върха се вижда надалече, но сега картината е малко по-различна. През последните дни започнаха да идват първите оптимистични сигнали, че най-трудната част от здравната криза в Европа вече отминава, макар и окончателното й решение да е още далече. След като първите държави стигнаха и минаха пика, важната тема сега е как ще се излиза от локдауна и какво да се направи, за да се намали рискът от втора вълна на епидемията. Няколко от тях вече обявиха конкретни дати и планове за постепенна отмяна на ограниченията (вижте повече тук). За България тази тема е по-далечна, защото тук заразата дойде по-късно и е много по-слаба. За да бъде успешно рестартирането на държавата и икономиката обаче, е нужно подготовката да започне буквално веднага, иначе рисковете от втора, много по-силна вълна са сериозни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Ами ако пикът е след няколко месеца или 2 години?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK