Чести тестове или затваряне на компанията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Чести тестове или затваряне на компанията

Целта на държавата е всяка седмица да бъдат изследвани за коронавирус 7000 граждани, или поне един на 1000 души, за да се откриват заразените на ранен етап

Чести тестове или затваряне на компанията

Работодателите трябва да вземат решение по какъв начин да заработят предприятията

Десислава Николова
8586 прочитания

Целта на държавата е всяка седмица да бъдат изследвани за коронавирус 7000 граждани, или поне един на 1000 души, за да се откриват заразените на ранен етап

© георги кожухаров


Темата накратко
  • Едно от най-големите шивашки предприятия затвори временно заради заразени работници.
  • Важна част от мерките това да не се случи са честите тестове.
  • Частните лаборатории са открили 1/3 от заразените с COVID-19.

Едно от най-големите шивашки предприятия в България - "Мизия 96", тази седмица трябваше да затвори цялото си производство, след като няколко от близо 1000-та работници в него бяха установени като заразени с новия коронавирус. Това е първата компания в България, която е принудена временно да прекрати дейността си заради болни служители, и показва нагледно преките рискове за бизнеса от епидемията. Заразата, по всичко личи, няма да си отиде още месеци и това означава, че всички фирми трябва да преосмислят местата и организацията на работата, така че да минимизират риска от пълно затваряне. Един от начините за контрол на болестта е масовото тестване и ако държавата не може - няма капацитет и пари да го организира, изходът е компаниите сами да организират проверки за своите служители. Това е особено важно за производствата, в които повече хора са събрани на едно място, както и тези, които имат чести контакти с хора - магазини, куриери и пр.

Кой е моят тест?

Според статистиката на Световната здравна организация средният инкубационен период - от заразяването до проявата на първите симптоми на COVID-19, e 5-6 дена. Научните статии показват, че средно на четвъртия ден, или 1-2 дена преди първите симптоми, инфекцията може да се предава.

Т.нар. бавни тестове (rtPCR) могат да откриват пациенти на втория или третия ден след заразяването, малко преди пациентът да стане заразен за всички наоколо.

Тъй като цената на един бавен тест е 100 - 120 лева без консумативите и труда на лаборантите, през последните две седмици лабораториите започнаха да предлагат на фирмите т.нар. Pool PCR.

"Изследвания в Германия и Израел показват, че могат успешно да се тестват групи от 5 до 64 души с един тест. Нашият опит показва, че тестване на повече от 20 проби е относително ненадеждно. За това предлагаме вземане на проби от един екип и събирането в обща транспортна среда. Ако компания реши да пуска по един тест два пъти на седмица, събирайки пробите от 20 служители, разходът за един PCR тест се разпределя върху 20 служители, което го прави приемливо. Така компанията ще може да тества 20 служители на цената на един и в същото време да не преустановява работа, а заразените да се изолират, преди да заразят останалите си колеги. Неудобство е, че при получаване на положителен резултат се налага повторно взимане на секрет от групата", коментира д-р Недялко Калъчев, собственик на веригата лаборатории "Цибалаб".

Според него има възможност да се взимат и индивидуални проби на всеки и след това да се формира пул от тестове, като този начин на работа е по-скъп.

Вирусолозите са единодушни, че откриването на заразата на ранен етап става само с rtPCR тестове.

"Те трябва да се правят насочено, когато има симптоматични пациенти", коментира д-р Илия Цеков, началник на лабораторията по вирусология в "Софиямед".

Доц. д-р Росен Михайлов, собственик на лаборатории "Рамус", смята, че най-надеждни за тестване са групите от по пет души. "Тестването е удачно, за да може да започне спрян производствен процес. "Лошото" е, че тези тестове трябва да се повтарят сравнително често - най-много след 20 дни", казва Михайлов.

Индивидуалните бавни тестове могат да открият безсимптомното заразяване до над 35 дни след като пациентът се е срещнал с коронавируса и е заразен. Те обаче са прекалено скъпи за често използване. Щабът обяви, че евентуално тестовете ще се заплащат като изследване от здравната каса. Това обаче трябва да стане с промяна в наредбата за основния пакет дейности, които се покриват от НЗОК, а след това да бъде подписан анекс за работа с тези тестове с лекарския съюз. До момента такава промяна няма и на бавни тестове подлежат безплатно в болниците пациентите със симптоми, а останалите пациенти си ги плащат сами.

Бързите тестове станаха изключително популярни през последните три седмици, като частните лаборатории са извършили около 31 хил. такива теста на цена около 30 лв. за проба.

"Логиката на тестовете за антитела е бърз, евтин и масов скрининг. Капацитетът на лабораториите е между 5000 и 10 хил. теста на ден с бързи тестове. Само с тях може да се открият антитела при вече прекарано заболяване, когато пациентът е престанал да бъде заразен", коментира д-р Недялко Калъчев.

Частните лаборатории всъщност вече се оказват ключово звено в борбата срещу коронавируса не само защото дават и по-голяма сигурност на бизнеса за това, че служителите му не са заразени.

Слабият капацитет за тестване на държавното здравеопазване доведе дотам, че допреди седмица имаше много сериозни ограничения кой да се проверява. На практика това се случваше само за хора в средно тежко състояние. Преди няколко дни бяха получени повече тестове и държавните лаборатории вече тестват и хора с по-умерени симптоми, както и контактните им лица. Това отчасти обяснява и увеличението на регистрираните болни през последната седмица.

Въпреки увеличени капацитет обаче сериозна част от болните в България - около една трета, са установени от частните лаборатории. Това, че те имат такъв капацитет, всъщност е добра новина, защото дава много по-ясен поглед върху реалното разпространение на коронавируса тук.

От следващата седмица резултатите на десетките лаборатории, които всеки ден тестват пациенти за заразяване с коронавирусна инфекция, ще бъдат обединени в обща система на "Информационно обслужване" и тогава вероятно ще се окаже, че направените изследвания не са толкова малко, колкото е масовото усещане. Според досегашната статистика държавните лаборатории са направили 27 хил. rtPCR (бавни) теста, отделно от тях частните лаборатории са извършили над 12 хил. бавни теста и над 31 хил. за антитела (т.нар. бързи тестове).

Резултатите сочат, че поне една трета от пациентите с коронавирусна инфекция или антитела са открити в изследвания, които сами са си платили, а общо платените тестове от частни лица са на стойност около 2.5 млн. лв.

Непълната статистика

До съвсем скоро Националният оперативен щаб отказваше да приеме за достоверни резултатите от бързите тестове и смяташе за доказани само случаите, в които пациентите са тествани с бавни тестове. В същото време в голяма част от болниците при приемане на болни със съмнения за коронавирус се извършват първо бързи тестове, а едва след установени антитела - и бавни. Публично обаче не са известни резултатите от тези тестове.

Отделно от това първата частна лаборатория, започнала да извършва rtPCR тестове - "Рамус", е направила от първите седмици на март до момента общо 7083 теста, като 102 са положителни, и отделно - 4300 бързи теста, при които има открити антитела при общо 277 пациенти.

В момента частните лаборатории са организирали два собствени сайта за статистика от проведените от тях тестове. По-големият е covistica.com, в който са обединени резултатите на 10 лаборатории - софийската верига "Цибалаб", лабораторията на "Аджибадем Сити клиник болница Токуда", лаборатория "Лина" - Бургас, и др. Според него от общо 18 228 теста са открити 306 случая, като бавните тестове са 1960 с открити 51 болни.

Другият сайт, който обединява резултатите на осем лаборатории в страната - labtestcovid19, сочи, че от изследвани за антитела 2324 пациенти 5% от резултатите са положителни за антитела, а отделно от това са открити трима пациенти от направени 93 бавни теста.

Встрани от статистиката все още остават направените над 2000 бавни теста в "Софиямед", 1100 бавни теста в "Пълмед" и около 400 бързи теста в "Доверие" в София, както и множество тестове от частни клиники в провинцията. Отделно от това медицинските центрове на тези болници извършват и бързи тестове по фирмите и домовете, чиято бройка все още не е консолидирана.

В момента започва и масово тестване на пулове от пациенти с бавен тест, което частните лаборатории предлагат от две седмици по идея на проф. Радка Аргирова.

Държавата организира тестване с нов вид бързи тестове в София на 1000 полицаи, 600 служители на Спешна помощ, 500 служители на общината, както и на повече от 200 души в ромските квартали. По думите на проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център за заразни и паразитни болести, целта на държавата е всяка седмица да бъдат изследвани 7000 граждани, или поне един на 1000 души, за да се откриват заразените на ранен етап. Първата кохорта тествани ще бъдат медиците в извънболничната помощ, болниците и Спешна помощ. След това ще бъдат анализирани всички пациенти с белодробни заболявания, а след това и служителите в държавния апарат, ВиК и други жизненоважни предприятия.

Единствените обнадеждаващи резултати от бързи тестове до момента са на Спешна помощ - София. Те показват, че една трета от работещите там са се срещнали с вируса и вече имат антитела, което означава, че са преболедували със симптоми или без преди повече от 38 дни.

От всички проведени изследвания до момента обаче това е най-сериозният процент прекарали болестта, но дори и там процентът на преболедувалите показва, че постигането на колективен имунитет е много далече. Засега единствената печеливша стратегия срещу вируса остават предпазните мерки. Окончателното решение ще дойде, след като има надеждна ваксина (повече за това - тук).

Темата накратко
  • Едно от най-големите шивашки предприятия затвори временно заради заразени работници.
  • Важна част от мерките това да не се случи са честите тестове.
  • Частните лаборатории са открили 1/3 от заразените с COVID-19.

Едно от най-големите шивашки предприятия в България - "Мизия 96", тази седмица трябваше да затвори цялото си производство, след като няколко от близо 1000-та работници в него бяха установени като заразени с новия коронавирус. Това е първата компания в България, която е принудена временно да прекрати дейността си заради болни служители, и показва нагледно преките рискове за бизнеса от епидемията. Заразата, по всичко личи, няма да си отиде още месеци и това означава, че всички фирми трябва да преосмислят местата и организацията на работата, така че да минимизират риска от пълно затваряне. Един от начините за контрол на болестта е масовото тестване и ако държавата не може - няма капацитет и пари да го организира, изходът е компаниите сами да организират проверки за своите служители. Това е особено важно за производствата, в които повече хора са събрани на едно място, както и тези, които имат чести контакти с хора - магазини, куриери и пр.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK