Карантината не издържа. И сега?

Само преди три седмици изглеждаше, че карантината в България е толкова строга, колкото в най-засегнатите части на Европа. Почти всички магазини бяха затворени, улиците - пусти, а малкото хора се разминаваха по тротоарите отдалече и се гледаха един друг със страх и подозрение. Това беше, докато се стопли. Пролетта на рамото ни кацна - жива и зелена, както пее класикът, и улиците постепенно са напълниха. Задръстванията се позавърнаха, лека-полека започнаха да се отварят магазините, Бойко Борисов се пусна във facebook как кара сам между две пилотни коли по празната магистрала през нощта и във видимо добро настроение на фона на македонския хит "Корона чао". На следващия ден той благослови отварянето на парковете и намекна, че може да се махнат ограниченията за пътуване между градовете и да отворят малките хотели и къщи за гости.

Ако човек не внимава, ще реши, че епидемията вече е минала и карантината е отменена. Всъщност нищо подобно не се е случило. Държавата не е смекчила мерките (с изключение на парковете), нито са отпаднали основанията за въвеждането им. Напротив - установените заразени сега са много повече, отколкото бяха преди месец и половина, епидемията не е локализирана, а все по-широко разпространена. Единственото, което се промени, е, че свърши търпението на хората да ограничават движението и социалните си контакти. Властта видя, че повече не може да удържи карантината, и започна да отстъпва.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Без да бъде обявявано официално, строгите ограничения вече много-много не важат, а където са останали, спазването им не се контролира особено строго. Без да какъвто и да е план

България неусетно се изхлузи

към следващ етап в борбата с коронавируса. В него хората и компаниите ще имат много повече свобода, икономиката ще се задвижи и животът ще направи опит да се върне отчасти към нормалността. Това не е задължително лоша новина. Ефектът от този нов подход ще се разбере след няколко седмици, но ако няма рязък скок на болните и починалите, новата ситуация ще бъде оправдана. Както ще видите в този текст, една от хипотезите за ниската смъртност от коронавируа тук е високата смъртност в България по принцип. Иначе казано - заради ниското качество на живот и лоша здравна система тук хората умират, преди да стигнат най-критичната за COVID-19 възраст. Това не е единствената надежда, но има и рискове.



Същият порив срещу карантината се вижда и в други страни, особено там, където засега коронавирусът е минал леко. Наричат случващото се "капанът на успеха", защото от това поведение има и немалко опасности. В Германия натискът за премахване на ограниченията е доста сериозен и там също има планирано разхлабване. Има обаче и важни разлики - там капацитетът на здравната система беше увеличен до 136 хиляди теста НА ДЕН, докато целта в България сега е да се стигне до 1000 на ден. В Германия постепенно се изгражда армия от хора, които да проследяват контактите на всеки установен заразен, за да бъдат поставяни под карантина. В България тази задача е дадена на районните здравни инспекции и полицията, но капацитетът им не е подсилен.

По друг начин казано, Германия мина във втора фаза от стратегията си за ограничаване на заразите до приемливи за здравната система нива, докато България премина от имитация на германския модел към имитация на шведския модел за борба с коронавируса. В него държавата има някаква координираща роля, но няма наложени силни ограничения. Разчита се основно на личната отговорност - хората сами да спазват някакъв вид изолация. Всъщност както Бойко Борисов, а и различни представители на кризисния щаб казват, в България никога не е имало строги мерки. В много от западните държави за дълго време беше затворено всичко с изключение на компании за храни/магазини, аптеки, телекоми, ток и вода. В България през това време работеше всичко с изключение на училища, молове, ресторанти, кафенета и хотели.

Илюстрация Мерките в България никога не са били толкова строги, колкото в западната част от Европа и са по-близки до Швеция, отколкото до например Франция Увеличаване Мерките в България никога не са били толкова строги, колкото в западната част от Европа и са по-близки до Швеция, отколкото до например Франция Автор: Капитал Смаляване

Усещането за

Сериозни ограничителни мерки

тук преди месец идваше от съвсем оправдания страх на много хора, които си останаха вкъщи. Хубавото време обаче победи благоразумието, недоволството от затворените паркове и пътувания стана сериозно и премиерът разпореди да се облекчи режимът.

В това със сигурност има политическа логика, но не и друга. Броят на установените заразени с коронавирус през последните дни се увеличава по-остро - и като процент, и като абсолютна бройка, отколкото когато и да е през предишните три седмици. Една от причините за това е засиленият капацитет за тестване на държавата и по-силното включване на частните лаборатории. Но това е само част от обяснението за ръста. Броят на заразените обективно се увеличава и това може да се види по други данни от статистиката - колко хора са приети в болница, колко са в интензивните отделения и колко са починали. Накратко, епидемията в България не се успокоява, а напротив - макар и бавно, се засилва.

От политическа гледна точка преминаването към шведския модел изглежда идеално. В случай че заразените не се увеличат, правителството ще може да се бие в гърдите колко правилни и навременни мерки е въвело. Ако обаче има силна втора вълна, вината за това лесно ще бъде прехвърлена към хората, които масово не спазват препоръчаните им ограничения.

Илюстрация Въпреки ръста на заразените хората и компаниите се опитват да завъртят колелото на живота и икономиката Увеличаване Въпреки ръста на заразените хората и компаниите се опитват да завъртят колелото на живота и икономиката [Shutterstock] Смаляване

Смяната с шведския модел поне засега не е задължително лоша новина. В момента всички стратегии за излизане от локдауна са експериментални и кой е най-успешен ще се разбере след няколко седмици. Ако сравнително скоро - в следващите 2-3 месеца, се намери ефективно антикоронавирусно лекарство, стратегията на локдауна ще се окаже по-успешна, защото ще са спасени много животи. Вероятността за това обаче не е много голяма. Първите клинични проучвания на препарата, за който се смяташе, че има най-голям шанс да помага - Remdesivir на компанията Gilead, не са с много категоричен резултат. Той вероятно ще помага, но няма да разрешни проблемът с пандемията. В най-оптимистичния сценарий може да има готова ваксина в началото на есента, но тогава тя евентуално ще бъде разрешена за употреба само в спешни ситуации и едва ли ще е масово достъпна преди края на зимата. Другият начин епидемията да отмре - колективният имунитет, е много далече. Проучванията за броя на хората, които са били заразени с коронавирус, все още имат много недостатъци, но въпреки това и най-смелите допускания показват, че дори и в силно засегнати от епидемията райони с болестта са се срещали под 10% от хората. Тоест за постигането на естествен имунитет са нужни

Още няколко по-силни вълни на зараза

Това, разбира се, е по-добре да се избегне и въпросът сега е как да се намери балансът между това държавите и икономиките да работят, а нивото на заразата да не е толкова голямо, че да срине здравните системи.

Шведският модел всъщност е преди всичко прагматичен. Той стъпва на три предпоставки:

1. коронавирусът няма да бъде изцяло елиминиран с ограничения
2. лекарството и ваксината са далече
3. хората и икономиките не могат да издържат дълго време в локдаун.

Изводът на шведските власти е, че трябва да има някакви ограничения, но тъй като борбата с коронавируса ще бъде маратон, а не спринт, не трябва всички сили да се хвърлят в началото. Накратко, в Стокхолм решенията се взимат от еквивалента на доц. Мангъров, който смята, че хората трябва контролирано да се "изепидемичат", а ген. Мутафчийски с неговите строги мерки е в опозиция и пише открити писма до медиите.

Пред всички европейски страни, които в момента разхлабват мерките - и България, включително и Швеция, има два сценария. Единият е да държат заразата под контрол - да има болни, да има смъртни случаи, но те да не са толкова много, че да претоварят здравните системи, и това да се удържа, докато се намери лекарство или ваксина. Това е добрият вариант. Лошият е да има нова, на места дори много по-силна втора вълна от заразени.

За новия коронавирус все още се знае изключително малко, но едно от предположенията за него е, че през топлите месеци разпространението му ще намалее. Няма да изчезне напълно, но заразяването ще бъде по-трудно. Това дава още малко време за подготовка, но основните притеснения са дали през есента няма да има нова, по-силна вълна на заразата.

Друго, за което науката е сигурна до момента, е, че това е

Силно заразен вирус

който е напълно непознат за човешката имунна система. Преведено, това означава, че много хора се заразяват за кратко време и лесно се стига до епидемичен взрив.

Това не е първият път, в който човечеството изпада в подобна ситуация. Пандемията от т.нар. испански грип преминава през света от 1918 до 1919 г., като на места има дори по три вълни. Причините за това може да са различни - например във факта, че особените обстоятелства около Първата световна война са дали път на по-смъртоносен щам за втората вълна. Тогава България е една от най-засегнатите европейски държави с над 50 хил. жертви според изследване, публикувано в научното издание Influenza and Other Respiratory Viruses. През 1918 г. вирусът идва с една, много лека първа вълна през март до юни, затихва и после през октомври започва няколко пъти по-силна втора вълна. Измерено като процент увеличение над средната смъртност, България тогава е втората най-засегната страна в Европа. Първата е Италия.

Илюстрация Увеличаване Автор: Капитал Смаляване

Историята на испанския грип дава и други интересни примери. Тогава първият и най-сериозно засегнат американски град е Ню Йорк и след като виждат какво се случва там, на много други места са наложени строги ограничителни мерки - забранени са всякакви публични събития, затварят се църкви, магазини, хората се задължават да носят маски. Един от градовете - Сейнт Луис, въвежда карантина много рано и успява да избегне сериозна зараза. След два месеца обаче хората започват да недоволстват, а собствениците на бизнеси - да протестират. Забраните се отменят и само месец по-късно градът е обхванат от втора, много по-силна вълна, болниците биват претоварени, градът колабира.

Разбира се, сравненията между двете пандемии не се докрай уместни - това са различни вируси, минали са сто години научен прогрес. Историите от 1918 г. обаче показват добре рисковете през следващите няколко месеца.

Дали те ще се случат зависи най-вече от подготовката на различните държави да ги избегнат. Най-засегнатите в момента - Италия, Испания и Франция, продължават със строгите ограничения и изрично посочват като причина опасността от втора вълна. Италианският премиер каза тази седмица, че ако има нов рязък ръст, ще се наложи отново връщане на най-тежката карантина, което би било вече наистина унищожително за икономиката.

Колкото и песни да се изпеят в Македония, колкото и силно да ги пуснем в колата, коронавирусът през следващите няколко месеца ще бъде до нас. Това, което ще се случва, не е връщане към живота, какъвто той беше преди - за него ще трябва да се изчака ваксината. Рестартирането на икономиката и социалния живот ще трябва да става бавно и постепенно, винаги с две наум. Поне до края на годината животът ще се случва в сянката на втората вълна.