Коронният номер на един вирус
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Коронният номер на един вирус

Въпреки, че заведенията в Швеция не бяха затворени и мерките бяха много по-меки, отколкото в България, пикът на смъртността от епидемията там е много по-нисък, отколкото средната смъртност в България

Коронният номер на един вирус

Или защо в България по време на пандемия смъртността е по-висока от тази в Швеция

Въпреки, че заведенията в Швеция не бяха затворени и мерките бяха много по-меки, отколкото в България, пикът на смъртността от епидемията там е много по-нисък, отколкото средната смъртност в България

© Reuters


Първият ни сблъсък с глобална здравна паника беше преди повече от двадесет и пет години. Като учен в Института по неврология към Виенския университет, Марин се озова във водовъртежа на една от най-значимите паневропейски епидемии - разпространението на болестта луда крава (BSE) сред говедата и преминаването на тази болест към хората. Институтът по неврология влезе във фокуса на медийното внимание, а ръководителят му стана медийна звезда с почти неограничено държавно финансиране.

Още тогава стана ясно, че движещата сила в обществения отговор на заплахата бе не това, което се знаеше, а това, което не се знаеше за болестта. Поради това специалистите изхождаха от най-лошите възможни сценарии. Паниката в обществото беше голяма. Имаше дълбоки промени в икономиката. Немалко фирми фалираха.

Днес наблюдаваме нещо подобно, но в по-голям мащаб.

Какво знаем за COVID-19

Всяка зима респираторните инфекции водят до значимо увеличаване на смъртността. Тази година увеличението се дължи на COVID-19. Това, което прави впечатление, е, че броят на починалите в страните, обхванати от проекта EUROMOMO, днес изглежда да е сравним с предходни зими. Разликата е, че при COVID-19 всичко се случва много по-бързо (вижте графиката).

Фигура 1. Средната смъртност на всички европейски страни, участници в проекта European mortality monitor, от 2016 г. досега. През последните зими е имало пикове на смъртността, породена най-вече от респираторни инфекции. Прави впечатление, че при COVID-19 епидемията покачването е много по-рязко.
Автор: Капитал

Това е и основният проблем на новия вирус - скоростта, с която се покачва броят на пациентите, които трябва да бъдат лекувани в болница.

Рязкото нарастване на респираторните хоспитализации води до това, че в рамките на няколко седмици болниците трябва да обгрижат повече пациенти, отколкото могат да бъдат лекувани там. Затлачени от бюрокрация, здравните системи на индустриалния свят са напълно неподготвени да се справят с толкова остър пик. Това, комбинирано с многото неизвестни, свързани със заболяването и високата смъртност при възрастните хора, създава паника сред политиците и населението.

С други думи, вирусът е опасен, защото се разпространява бързо. Основната причина да се разпространява бързо е, че симптомите, които COVID-19 предизвиква при повечето хора, са твърде леки.

Какво не знаем за COVID-19

Голямата неизвестна е как различни фактори като генетични особености, климат, географски особености и гъстота на населението влияят на поведението на вируса и разпространението на болестта. Разрешението на тази загадка би предотвратило в бъдеще подобни епидемии и заслужава да бъде отличено с Нобелова награда.

Реалната епидемиологична картина - в частност съотношението между диагностицирани случаи и нерегистрираните асимптомни случаи също е неизяснена. Данните показват, че това съотношение може да варира от 1:5 (данни от Ухан и Ню Йорк) и до 1:85 (данни от Санта Клара, САЩ). В България този фактор може да е дори по-голям. Ако се екстраполират данните от сайта labtestcovid19.com, не може да се изключи, че срещналите вируса в България са шестцифрено число.

Друга неизвестна е кои мерки (напр. карантина, маски, дистанция) са в състояние да намалят скоростта на разпространение на болестта. Големият брой асимптомни носители с основание повдига въпроса доколко строгите ограничителни мерки допринасят за забавянето на епидемията.

Кои числа да гледаме

Многото нерегистрирани асимптомни случаи, различният брой и вид лабораторни тестове и неясните критерии правят сравнителния анализ на повечето официално публикувани данни много труден. По тази причина смятаме, че само два индикатора могат да бъдат използвани за трезва оценка на настоящата епидемия - общият брой на починалите и броят на заети реанимационни легла.

Как действа българското правителство

В кризисна ситуация трябва да се действа решително. Когато липсва предвидимост, към решителността трябва да се прибави изобретателност при решаване сблъсък на нов вид проблеми, гъвкавост при липса на успех на дадена стратегия и пропорционалност при отговора на всяка конкретна заплаха.

Мотивирано от неизвестността и страховете на населението, българското правителство действа решително и в синхрон с повечето страни в Европа. Ограниченията, въведени в страната, не бяха нито най-леките, нито най-тежките възможни. Липсата на организационен щаб, в който да участват специалисти с различни мнения (напр. за и против ограниченията), доведе до това споровете относно наложените мерки да се прехвърлят във Фейсбук и медиите. Това разклати доверието в действията на щаба, отговарящ за справянето с кризата. От тук нататък много решения за промяна на мерките започнаха да се вземат под диктата на общественото мнение.

Приятна изненада по отношение на изобретателност и гъвкавост бяха решението на кмета на Бургас да премахне пейките от парковете (гениално просто решение на един сериозен проблем), бързото пренастройване на шивашката промишленост, протоколът за късна интубация на пациенти с дихателна недостатъчност във ВМА и бързата реакция на учените от БАН за работа по създаване на ваксина.

Защо има толкова малко починали от COVID-19 в България

Със сигурност не може да бъде посочена една-единствена причина защо в България има много малко починали от/със COVID-19. Съвсем обективни фактори са ограничителните мерки, предприети от правителството, както и липсата на голям брой домове за възрастни хора. Появиха се и немалко спекулативни теории като наличието на "българския антикорона ген" и "БЦЖ ваксината", които са спекулативни.

Но има и един фактор за ниската смъртност, който не се споменава. Главно защото не е повод за гордост.

В медицината е известно, че сред болните от деменция почти няма пушачи. Това не се дължи на факта, че пушенето предпазва от невродегенеративни болести, а на това, че пушачите средно живеят 10 години по-малко от непушачите и по-рядко достигат възрастта, в която се развива деменция.

COVID-19 засяга предимно най-възрастните (над 70 години), хронично болни хора (преобладават мъжете), които живеят благодарение на една добре работеща здравна система. Такива хора в България има сравнително малко (средната продължителност на живота при мъжете е около 71 години, в Италия - близо 80 години). Поради това България има значително по-малко потенциални жертви на COVID-19, отколкото в Западна Европа.

Това е добре видно, ако се сравни смъртността в България и в Швеция. В пика на епидемията от COVID-19 Швеция отчита 246 починали на седмица на милион население (вижте по-долу графиката). В същото време България, която не е засегната от кризата, регистрира средно 304 починали на милион на седмица от началото на 2020 г. (при пик смъртността надхвърля 450!).

Фигура 2. Сравнение на седмичната смъртност на 1 милион жители на България и Швеция от 2016 г. насам (данните за 16-ата седмица за 2020 за България са прогнозни). Еднозначно се вижда, че дори в най-тежкия период на кризата с COVID-19 в Швеция не се достига дори средната смъртност в България за последните години. В допълнение трябва да се отбележи, че за разлика от Швеция България е имала изразен пик на смъртността през зимата 2019-2020. Тази графика показва много ясна защо шведското правителство продължава да твърди, че е на прав път.
Автор: Капитал

Също така е важно да се допълни, че тази година Швеция до края на март няма пик на смъртността през зимата. В България обаче има много сериозно нарастване на смъртността тази зима с два пика - през 45-а седмица на 2019 и 5-а седмица на 2020, които допълнително намаляват броя на потенциалните жертви на COVID-19.

С други думи, тъжният факт е, че средностатистическата смъртност (от всички заболявания) в страната ни е толкова висока, че почти няма потенциални жертви на новия вирус.

Какво правим от тук нататък

В началото на март на всички бе ясно (дори само за предотвратяване на паника), че има неща в нашия стил на живот и в стопанствата ни, които ще трябва да се ограничат. По отношение на мерките имахме избор между два подхода. Първият, предпочетен от почти всички страни, е да се наложат максимално търпимите от хората ограничения и след време те поетапно да се облекчават. Вторият път, избран от Швеция, е да се наложат минималните възможни ограничения, и то под формата на препоръки, които да бъдат втвърдявани, ако се наложи. И двата пътя криеха сериозни рискове. В единия случай икономически срив и умора в населението, в другия - експлозия на епидемията и паника. България в синхрон с повечето страни в ЕС избра първия подход и сега се намира в положение да избира как и кои мерки да бъдат облекчени.

Очевидно е, че ограниченията, които досега са приложени в България (а и в други страни), не могат да доведат до изчезване на вируса. Вече е ясно, че с този вирус (а и с други подобни) ще трябва да се научим да живеем. Дори да е възможно постигането на "стаден имунитет", това няма да реши трайно проблемите ни с този тип вируси. Ще се наложи да приемем определени ограничения в начина ни на живот за по-дълъг период. В същото време е ясно, че колкото по-строги са ограничителните мерки, толкова по-кратко време може да бъдат прилагани.

Също така не трябва да си затваряме очите пред факта, че подобни пандемии много вероятно да ни сполетят пак. И следващият път трябва да сме готови да ги посрещнем. За това освен временни ограничения на живота на хората, правителството трябва да започне да работи за повече гъвкавост в здравеопазването, което бързо да може да адаптира капацитета си. Обикновено това се постига с намаляване на законовите ограничения и отпадане на контрапродуктивни регулации.

Първият ни сблъсък с глобална здравна паника беше преди повече от двадесет и пет години. Като учен в Института по неврология към Виенския университет, Марин се озова във водовъртежа на една от най-значимите паневропейски епидемии - разпространението на болестта луда крава (BSE) сред говедата и преминаването на тази болест към хората. Институтът по неврология влезе във фокуса на медийното внимание, а ръководителят му стана медийна звезда с почти неограничено държавно финансиране.

Още тогава стана ясно, че движещата сила в обществения отговор на заплахата бе не това, което се знаеше, а това, което не се знаеше за болестта. Поради това специалистите изхождаха от най-лошите възможни сценарии. Паниката в обществото беше голяма. Имаше дълбоки промени в икономиката. Немалко фирми фалираха.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    xgt37655162 avatar :-|
    xgt37655162

    "броят на починалите в страните, обхванати от проекта EUROMOMO, днес изглежда да е сравним с предходни зими. Разликата е, че при COVID-19 всичко се случва много по-бързо"

    Безотговорно е да се внушава, че разликата е само в скоростта на умиране, при положение, че първо светът е под масова карантина и много малка част от хората са заразени, и второ, епидемията още не е приключила, за да се правят подобни равносметки и сравнения. В огнищата се вижда добре, че смъртността надхвърля в пъти тази от минали години.

  • 2
    antipa avatar :-?
    D-r D

    Не вярвам на очите си! Капитал да публикува братя Генчеви!? Пролет на плурализма след 6 г. сурова неолиберална зима?

    К,во ви става? Генчеви са антиглобалисти, аргументирани противници на неолибералната плява, антиИстанбулци, анти СЕТАджии и антиподи на всичко, което Икономедия е сложила на редакционния си тотем.

    К-инфекцията, казват, щяла да промени света, ама никога не съм допускал, че ще промени и Капитал...

    Братя Генчеви в Капитал?!
    Дали не е сън? защото статията я четох и при Валерия в Епицентър?

  • 4
    peni_nikol.53. avatar :-|
    Peni Nikol

    Смртността в България спрямо Испания, Франция и Италия е нищожна.

  • 5
    ati01374540 avatar :-|
    ati01374540

    Не бях чел по-голяма глупост и то във време когато глупостта е на мода. Капитал трябва сериозно да ревизира критериите си при избора на статии ако не иска да заприлича на всички останали безлични и жълтеещи медии

  • 6
    ati01374540 avatar :-|
    ati01374540

    Не бях чел по-голяма глупост и то във време когато глупостта е на мода. Капитал трябва сериозно да ревизира критериите си при избора на статии ако не иска да заприлича на всички останали безлични и жълтеещи медии

  • 7
    mittag avatar :-|
    Митко

    Една смислена статия да прочетеш в Капитал - и редовните читатели да я оплюят.

  • 8
    aussie avatar :-P
    aussie

    Най-после един смислен анализ за корона вируса. Що глупости изчетохме и изслушахме досега Не е истина.

  • 9
    m17 avatar :-|
    m17

    До коментар [#5] от "ati01374540":

    Напротив, ако Икономедия продължи тази тенденция да публикува различни гледни точки само ще привлече аудитория. Е може да загуби някой турбо-либерал-анти-ваксър но това дори може да е за хубаво.

  • 10
    tkv1588355732658325 avatar :-|
    Nikolay Kussovski

    Тук още от заглавието става ясно, че на някой му се губи математиката от четвърти клас. Каква по-висока смъртност? Пълна глупост е това. Отказа ме да чета нататък.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новият пазар на труда

Новият пазар на труда

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK