Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
19 май 2020, 11:13, 4714 прочитания

Не само изолирани, но и задължително лекувани

До днес никой не беше обръщал внимание на неясните правила за изолация на заразноболни, които съществуват от 2004 г.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
За автора

Адвокат Мария Шаркова е основател и управляващ съдружник в специализираното адвокатско дружество по медицинско право "Шаркова и партньори". Има специализации в САЩ, Англия, Франция, Холандия. Автор на книгата "Медицинският деликт".

Аргументите, изложени в настоящата статия, са част от жалбата, депозирана днес, срещу заповедта на здравния министър за задължителна изолация и лечение. Жалбоподатели са три известни пловдивски адвокатки - Мария Шаркова, Емилия Недева и Снежана Стефанова, и колегата им от столичната адвокатура Теодор Стоев.
През 2004 г. е обнародван Законът за здравето, който днес вероятно е най-обсъжданият нормативен акт. Още тогава е приет чл. 61, в който е предвидена задължителна изолация и лечение на лица, заразоносители или болни от холера, чума, жълта треска, малария, бруцелоза и други изчерпателно изброени болести. Благодарение на ваксинирането срещу някои смъртоносни заболявания и системите за регистрация, отчет и контрол на заразните болести, тези страшни думи като чума, антракс и хеморагична треска звучат за повечето хора като заглавие на холивудски филм или някаква екзотична статистика, която забравяме в момента, в който бъде съобщена.

Вероятно заради това до днес никой не беше обръщал внимание на неясните правила за изолация и обстоятелството, че част от разпоредбите в закона за здравето предвиждаха задължителна изолация и болнично лечение да се осъществяват със заповед на ръководител на лечебно заведение, а от 14.05.2020 г. - с предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция. В последните дни възможността за задължително болнично лечение на пациенти с тези заболявания, включително и с COVID-19 се съобщи като сензационна и смущаваща новина. Аз бих казала: смущаваща е да, само че не е сензационна, защото е била новина преди 16 години.


Къде тогава е проблемът?

Законът за здравето предвижда две възможности за налагане на ограничителни мерки на лица, болни от COVID - 19 и заразоносители: задължителна изолация и болнично лечение или задължителна изолация и/или лечение в домашни условия. Задължителната изолация безспорно е форма на лишаване от свобода, което твърдение е съответно и на практиката на Европейският съд за правата на човека. Задължителното лечение от друга страна, представлява сериозна намеса в правото на личен живот и по - специално правото на телесна неприкосновеност, гарантирано както от чл. 8 на Европейската конвенция за правата на човека (Конвенцията), така и чл. 5 от Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината: конвенция за правата на човека и биомедицината (Конвенцията от Овиедо).

В националното законодателство също са приети правила, гарантиращи автономия на волята на пациента. Законът за здравето предвижда регистрацията на едно лице като пациент да се осъществява само с неговото съгласие освен ако в закон не е посочено друго. Предварително информирано съгласие се изисква за извършване на медицински дейности, като освен това пациентът има право по всяко да откаже оказването на медицинска помощ, включително и след като е започнало нейното оказване. В чл. 52, ал. 4 от Конституцията на Република България се съдържа забрана за принудително лечение освен в предвидените от закона случаи.



Решението Енхорн срещу Швеция, ЕСПЧ потвърждава, че Конвенцията допуска лишаването от свобода, когато това е необходимо за ограничаване разпространението на заразна болест, но в същото време поставя определени стандарти при прилагането на такива сериозни ограничителни мерки. Особено внимание следва да се обърне на задължението да бъдат анализирани другите възможни и по - малко рестриктивни мерки, като принудителното настаняване в болница следва да е последната мярка, само ако се прецени, че друга такава не е възможна или не би била ефективна. В контекста на този принцип не може да не се обърне внимание, че законът създава възможност пациентите с COVID - 19 (или болни и заразоносители на другите изброени в закона за здравето болести) едновременно да бъдат и задължително изолирани, и лекувани в болница. В същото време в закона е предвидена и възможност за изолация у дома при това без задължително да е "придружена" с лечение (заради използване на съюзите и/или). Безспорно е, че тази втора възможност е по - малко рестриктивна в сравнение с изолацията и лечението в болница, най-малкото защото пациентът не е поставен в риск от заразяване с други патогени, характерни за лечебните заведения; не е изолиран от близките си и се намира в семейна среда и не следва да се подчинява на различни вътрешноболнични правила и ограничения. Проблемът е редът, по който се определя налагането на едната или другата мярка.

Кой решава коя мярка да бъде приложена спрямо мен?

В сегашната си редакция Законът за здравето предвижда, че задължителната изолация и болнично лечение се извършват с предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция по предложение на лекаря, насочил лицето за хоспитализация. Изолацията и/или лечението в домашни условия се предписват от директора на съответната регионална здравна инспекция по предложение на лекуващия лекар въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен риск. На практика законът не въвежда ясни критерии, които да се прилагат в единия, и другия случай, като преценката е оставена изцяло върху лекаря, който е прегледал съответния пациент. За разлика от задължителното настаняване и лечение на лица с психични разстройства, което се осъществява с решение на съда и след изслушване на съответните експертизи, в настоящия случай пациентът няма възможност да оспори по някакъв начин преценката на лекаря.

На обжалване пред съд подлежат предписанията, разпореждащи задължителната изолация и лечение, но оспорването не спира тяхното изпълнение, а бърза процедура за разглеждането им не е предвидена. Това нарушава в значителна степен стандартите на ЕСПЧ, които изискват в тези случаи съдебният контрол да може да се осъществи своевременно и преди изтичане на срока на тази мярка.

В тази връзка не може да пропусна анализа на заповед No РД - 01-264/14.05.2020 г. на МЗ, с която се въвеждат допълнителни критерии, при наличието на които заразоносителят и болният трябва да бъдат задължително изолирани и лекувани в болница. В нея се разпорежда, че всички лица на и над 60 г., лица с хронични заболявания и такива, които не могат да бъдат изолирани у дома, ще бъдат задължително хоспитализирани, независимо от клиничното протичане на заболяването. Това означава, че в болница за срок от най- малко 28 дни могат да се окажат хора без никакви или с минимални симптоми, като (заради съюзът "И") те не само ще бъдат изолирани, но и лекувани. От какво, не знаем, защото няма препоръки пациентите без или с минимални симптоми да бъдат лекувани по какъвто и да е начин.

Тази заповед е нищожна на няколко основания. Най-напред министърът на здравеопазването въобще не е компетентен да определя задължителни критерии, по силата на които едно лице трябва задължително да бъде изолирано и лекувано в болница. Никъде в чл. 61 от ЗЗ не се предвижда такава възможност, нито пък е предвидено лекуващият лекар да се ръководи от ултимативни критерии, въведени със заповед на министъра. Хоспитализацията на лицата следва да се извършва след внимателен анализ на критериите за хоспитализация, определени в клиничните пътеки, по които се лекува COVID -19, както и въз основа на професионалната, експертна оценка на съответния лекар.

Освен това в заповедта не са изложени мотиви, касаещи приемането на тези критерии, което на практика води до извода, че те са произволно възприети от издателя на заповедта.

Тези критерии не съответстват и на целта на закона. Безспорно е, че ограничаването на заразоносителите и болните от заразни заболявания цели да защити общественото здраве. В същото време обаче изолацията и принудителното лечение са две отделни мерки, като едната е насочена към ограничаване на конкретния заразоносител или болен, така че да се избегне пренасянето на заболяването към други хора, а другата - към неговото излекуване.

Не е ясно защо в такъв случай хората над 60 г. подлежат на принудително лечение в болница, а хората под 60 г. имат право да бъдат изолирани вкъщи и да преценят дали да бъдат лекувани или не. Същото важи и за лицата, които имат определени симптоми - няма данни (такива не са посочени от издателя на заповедта), че хората с хронични заболявания са по-опасни за общественото здраве, отколкото лицата без хронични заболявания, което да води до извода, че първите трябва да бъдат задължително лекувани, а вторите - не. Нещо повече, спрямо тези лица не са анализирани възможните рискове от престоя в болница, свързан с контакт с други патогени, наличие на вътреболнични инфекции и отражението им върху психичното им състояние.

Пропорционална ли е мярката "задължително лечение"?

Вече отбелязах, че задължителното лечение нарушава правото на личен живот, гарантирано в чл. 8 от Конвенцията. Ограничения се допускат, ако те са установени в закон и имат за цел да защитят здравето на гражданите, но същите трябва да са пропорционални. За разлика от изолацията, не е ясно как принудителното болнично лечение на пациент с COVID - 19 би защитило здравето на околните, при условие, че има достатъчно научни съобщения, че липсата на симптоми не гарантира липсата на отделяне на вируса и съответно, разпространение на заразата. Някой би казал, че това се прави в полза на здравето на конкретния болен. ЕСПЧ обаче приема, че "медицинската необходимост", изразяваща се в заплаха на живота на пациента, не може да се приеме за "легитимна цел" по смисъла на чл. 8 ЕКПЧ, като в едно свое решение посочва, че пациентът е свободен да реши дали да се съгласи на дадено лечение и "за да може да бъде отчетено значението на тази свобода, пациентите трябва да имат възможност да правят избор според своите лични виждания ценности, без значение колко ирационални, неразумни и неблагоразумни могат да изглеждат за останалите".

Необходимо е да отдадем своето уважение към усилията на всички епидемиолози, вирусолозите и други специалисти, ангажирани с противоепидемичните мерки, на медицинския персонал в болниците и на гражданите, които в голямата си част се отнесоха отговорно и въпреки последиците от тежките ограничения, продължават да ги спазват. Тези усилия поставиха България сред трите държави в Европа, които се справят най-добре с ограничаването на коронавируса. Задължително е обаче да се положат повече усилия при приемането на различните актове, с които се създават ограничения, защото епидемията не може да бъде и не е извинение за лошото нормотворчество.
Следете в реално време ситуацията с Covid-19
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Регистрираните болни с коронавирус намаляват; Мая Манолова се готви за избори Уикенд новини: Регистрираните болни с коронавирус намаляват; Мая Манолова се готви за избори

И още: Валери Симеонов: След Божков е ред на Златев; Четири страни в ЕС против плана на Меркел и Макрон; Заведенията в Гърция вече работят

25 май 2020, 1056 прочитания

"Хоризонт 2020" предоставя 122 млн. евро за проекти, свързани с коронавируса "Хоризонт 2020" предоставя 122 млн. евро за проекти, свързани с коронавируса

Компаниите от ЕС могат да кандидатстват с решения за пренастройване на производствени линии и иновативни технологии

25 май 2020, 1253 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Covid 19"

Всеки ден научавайте най-важното и актуалното по темата, без излишна емоция, с данни, факти и проверена информация.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Коронавирус" Затваряне
Германия и Франция предлагат фонд от 500 млрд. евро за възстановяване от кризата

Инициативата на Меркел и Макрон предвижда ЕК да осигури средствата от пазарите

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10