Свърши ли епидемията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Свърши ли епидемията

Reuters

Свърши ли епидемията

Краткият отговор е "не". Коронавирусът не си е отишъл и още има рискове. От разума на хората през следващите месеци ще зависи дали ще има втора вълна и колко ще е силна

Ани Коджаиванова
10393 прочитания

Reuters

© Reuters


С последните мрачни дни преди летните жеги в България сякаш се разсейват и последните страхове от коронавируса. Съветите за спазване на дистанция се спазват все по-малко, заведенията са пълни, а от следващата седмица същото ще се случи и с театри, кина и стадиони. Хората се заразяват един друг със смелост да не спазват почти никакви предпазни мерки и преобладаващото настроение е, че всичко лошо е вече зад гърба ни. "Епидемията гасне", обявиха - макар и с едно наум, в изминалата седмица от Националния оперативен щаб (НОЩ). Последните числа наистина са оптимистични:

  • за последната седмица на месец май случаите са най-малко от средата на март насам (вижте графиките)
  • 14-дневната кумулативна заболеваемост е 5.5 на 100 хил. души - три пъти по-ниска в сравнение с пика в края на април
  • според изчисленията на щаба т.нар. ефективно репродуктивно число (R0) на вируса вече е около 0.8, т.е.10 души заразяват други 8 и заразата затихва.

Автор: Капитал
Преглед на оригинала

Подобна тенденция се наблюдава в цяла Европа, макар не всички още да са извели кривите си до минимални стойности. Има обаче и изключения, които показват колко е крехка ситуацията. През последните дни броят на новите регистрирани случаи в Македония стабилно се увеличава, и то със стойности, които през последните месеци не са регистрирани в България, въпреки сериозната разлика в населението. В сряда там бяха установени над 100 заразени, и то на различни места из страната, което означава, че епидемията отново се връща от клъстерно разпространение към масово. В България от началото на седмица също има увеличение, но за щастие много по-слабо.

По тази причина здравните власти у нас и в цяла Европа не спират да повтарят, че не трябва да сваляме гарда. Но фактът, че разхлабването на мерките до момента не води до видим обрат дори в най-засегнатите страни, носи надежди за що-годе нормално лято. Явно мерките и промяната в поведението на хората вършат своята работа, а надеждите, че топлото време ще потисне вируса, по-скоро се оправдават.

Дотук добре. Остава обаче сянката на големия страшен въпрос - ще има ли втора вълна наесен и колко силна ще е тя. Отговорът е в края на уравнение с две части.

Една от тях е извън човешкия контрол - ще мутира ли вирусът и в каква посока: дали ще стане по-агресивен и смъртоносен или, напротив - много по-мек. Към момента никой не може да каже кое е по-вероятно. За този коронавирус все още се знае твърде малко, за да се предвиди в каква посока ще се развие.

Другата част от уравнението, което решава какво ще се случи през следващите месеци, обаче зависи от самите нас. Развитието на ситуацията ще зависи в много голяма степен и от поведението на хората в идните месеци (колко съвестно ще спазват мерките за дистанциране) и колко ефективно ще си вършат здравните власти работата по епидемичния контрол, така че да има непрекъсната представа за разпространението на вируса.

Но дори да има възобновяване на заразата, този път здравните системи ще са много по-добре подготвени, а с известна доза късмет и повече лична отговорност има реален шанс най-лошият сценарий да бъде избегнат.

Краткосрочните рискове

"За този сезон на Балканите нещата вървят към стихване, но чувството, което имаме, че всичко е приключило, е малко измамно", каза през седмицата националният здравен инспектор Ангел Кунчев. Мнението му споделят и други. "Изглежда, силата на епидемията намалява, но трябва да продължим да бъдем по-предпазливи. Има твърде много неизвестни, за да се изказваме самодоволно", каза доц. д-р Красимир Минкин от болница "Св. Иван Рилски" пред bTV.

Макар да има свръхоптимисти, според повечето здравни експерти коронавирусът няма да изчезне напълно през лятото. "Движим се към "опашката на епидемията" и в следващия месец може да се очакват единични случаи", коментира и началникът на катедра "Инфекциозни болести" във ВМА полк. доц. д-р Георги Попов. Рискът от локални огнища обаче също не е за подценяване, тъй като характерно явление за COVID-19 са т.нар суперразпространители, които лесно могат да минат под "радара" на здравните власти и за кратко време да заразят мнозина.

Отпадането на забраните за пътуване ще увеличи значително риска. В Европа границите масово ще отворят още на 15 юни, въпреки че част от държавите все още не са потушили епидемиите си, и това тревожи експертите. Освен това, както отбелязва зам.-директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова, с повишаването на температурите случаите в северното полукълбо намаляват, но в южното има нарастване. "Много трудно ще се спрат връзките между страните, така че да не може да има "внос" оттам", коментира тя пред bTV.

Механизмите на контрол

И все пак тези рискове могат да бъдат контролирани. В изминалите близо три месеца всички засегнати държави, включително и България, натрупаха опит в откриването на заразата, проследяването и изолирането й. Известният германски вирусолог Кристиян Дорстен - човекът, който до голяма степен формулира германската стратегия за борба с вируса, отбелязва пред Spiegel, че отговорите на държавите сега трябва да се адаптират към новата ситуация. Според него това означава най-вече локализиране и карантиниране на целите огнища вместо масово тестване на всички контакти, тъй като заразата винаги е по-бърза от тестовете, а е важно огнищата да бъдат бързо овладени.

В това отношение всъщност България има предимство. Тук епидемията така и не доби масов характер, а по-скоро клъстерен и усилията на здравните власти бяха насочени именно към овладяването на огнища. "Ние фокусирахме нашата работа върху това да откриваме рано свръхразпространителя, т.е. хората, които могат да заразят много други хора. Такива хора констатирахме например много и във "Филиповци", и във "Факултета" - там лица, които са позитивни, болни или хоспитализирани, са заразили почти 100% всички, които са били в контакт с тях", споделя пред БНТ директорът на столичната РЗИ д-р Данчо Пенчев. След това стратегията е именно налагане на карантини на огнищата и ограничаване на следващите контакти.

Ще има ли втора вълна наесен

"Втора вълна на коронавируса в Европа ще има, въпросът е само кога и колко ще е голяма", предупреди наскоро директорът на Европейския център за контрол на болестите (ECDC) д-р Андреа Амон в интервю за Guardian. Очакванията са това да се случи през есента и зимата - любимият сезон на респираторните вируси. Причината вирусът да не изчезне е ясна - представителни проучвания със серологични тестове в силно засегнати градове като Ню Йорк, Ухан, Мадрид, Барселона, Лондон и Стокхолм показаха, че имунитет имат едва между 7 и 19% от населението, което означава, че над 80% остават уязвими за вируса.

Въпреки че немалко вирусолози у нас подкрепят тезата, че епидемията просто ще отшуми през лятото и това ще е краят, аргументите за това не са убедителни. Направените серологични тестове в България дотук, макар и да не са напълно представителни, все пак ясно показват, че ние също сме много, много далеч от предела от около 70%, нужни за колективен имунитет.

"По-вероятно е след лятото да има втора вълна от COVID-19, отколкото вирусът да изчезне", смята проф. Ива Христова. "Не можем да обявим победа на края на един маратон, защото твърде малко знаем за този вирус, който е с нас само от шест месеца", каза пред БНТ и пулмологът д-р Ангел Симидчиев от болницата на МВР.

Големият въпрос е обаче за каква точно втора вълна говорим. Преди месец водещи американски епидемиолози очертаха три възможни сценария за развитието на епидемията в следващите две години. Единият, най-неприятният, който тревожи епидемиолозите, включва много голяма и мощна втора вълна - подобно на тази при испанския грип от 1918-1919 г., която се предполага, че е резултат от мутация на вируса. Вторият предвижда поредица от приливи и отливи на инфекцията - подобни на настоящата вълна, но отслабващи с времето, докато населението изгражда имунитет. А третият - постоянна поява на нови огнища и нови вълни, но значително по-слаби и без ясен модел на развитие.

Мутира ли вирусът

Историята на зловещата пандемия от испански грип в периода 1918 - 1920 г., взела милиони жертви, е сред основните причини за страха от чудовищна втора вълна. Тогава след сравнително умерена първа пролетна вълна настъпва яростна и много по-смъртоносна втора есенно-зимна вълна. Обяснението за това е мутация и този сценарий тревожи учените. Въпросът е дали това може да се случи със SARS Cov-2.

Като всeки вирус и този мутира - със скорост около 2 изменения на месец. Вече са регистрирани стотици промени в генома на SARS Cov-2, които формират 8 различни щама с различно географско разпространение. Огромна част от тези мутации обаче са безобидни. Принципно натрупването им рано или късно води и до качествени изменения в поведението на вируса - това например е причината всяка година да има нова ваксина за грип, тъй като вирусът на инфлуенцата мутира с по-висока скорост и в един момент се променя така, че става неразпознаваем за антителата ни.

До момента обаче няма категорични данни и наблюдения, че мутациите в SARS Cov-2, са променили качествено поведението му - например да е станал по-силно или по-слабо заразен, по-силно или по-слабо патогенен или пък неразпознаваем за човешките антитела. Твърдения в тази посока има, но за много епидемиолози те не са убедителни и според тях не може да се говори за нов щам на коронавируса в качествен смисъл.

Те посочват и че SARS Cov-2 засега няма мотивация да еволюира - той може да заразява още дълго, тъй като все още голяма част от населението няма имунитет "Би било изненадващо да има съществени промени в идните месеци, особено при толкова млада епидемия", казва д-р Шарлот Хулдкрофт от Института по публично здраве в Кеймбридж пред The Atlantic.

Но, разбира се, нищо не е изключено. Нито мутация в лоша посока, нито такава към по-мек щам - всъщност това е по-очаквана еволюционна стъпка, тъй като вирусът се разпространява по-успешно от леко болни хора, които остават активни и в контакт с други, отколкото от тежко болни на легло. Точно това се смята, че се случва и с испанския грип - след убийствената втора вълна нова мутация води до много по-мека трета вълна, след което вирусът изчезва.

Оптимистичната картина

Ако коронавирусът не мутира към по-лош щам в идните месеци, има много добри шансове евентуалната следваща вълна наесен все пак да мине по-леко от сегашната и да не се стига до ново голямо затваряне на бизнеси. Просто защото ще липсва елементът на изненада - здравните власти в цял свят вече са нащрек, наблюдателните и контролните механизми са отиграни, а здравните системи са по-подготвени. И дори част от хората да пренебрегват правилата, много други все пак ще ги спазват.

До есента на пазара може да бъде пуснато и ефективно (поне донякъде) лекарство като Remdesivir, а през зимата има реални шансове някои държави като САЩ, Китай Великобритания и Германия да имат ваксини.

Предизвикателства, разбира се, ще има. Сред големите ще е да не се допусне случаи на COVID-19 да се промъкват незабелязано през зимата, когато традиционно се очаква и грипът. За целта ще е нужно много тестване - и за коронавирус, и за грип.

Но според вирусолога Кристиян Дорстен, ако здравните власти успяват бързо да овладяват огнищата, които неизбежно ще се образуват, е възможно да няма истинска втора масова вълна и ново блокиране. Основната цел на здравните инспекции оттук насетне ще е "добър надзор" и бързи действия, отбеляза през отминалата седмица и Ангел Кунчев от българския щаб.

За да се случи всичко това обаче, през следващите месеци не трябва да има никакво отпускане. Залогът не е само много повече разболели се и починали. Ще пострадат всички - второ затваряне на икономиката ще означава унищожителна икономическа криза, от която ще се излиза дълго и мъчително.

С последните мрачни дни преди летните жеги в България сякаш се разсейват и последните страхове от коронавируса. Съветите за спазване на дистанция се спазват все по-малко, заведенията са пълни, а от следващата седмица същото ще се случи и с театри, кина и стадиони. Хората се заразяват един друг със смелост да не спазват почти никакви предпазни мерки и преобладаващото настроение е, че всичко лошо е вече зад гърба ни. "Епидемията гасне", обявиха - макар и с едно наум, в изминалата седмица от Националния оперативен щаб (НОЩ). Последните числа наистина са оптимистични:

  • за последната седмица на месец май случаите са най-малко от средата на март насам (вижте графиките)
  • 14-дневната кумулативна заболеваемост е 5.5 на 100 хил. души - три пъти по-ниска в сравнение с пика в края на април
  • според изчисленията на щаба т.нар. ефективно репродуктивно число (R0) на вируса вече е около 0.8, т.е.10 души заразяват други 8 и заразата затихва.

Автор: Капитал
Преглед на оригинала

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK