Доц. д-р Ангел Кунчев: По-добре е да действаме локално, но по-твърдите мерки не са изключени
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Доц. д-р Ангел Кунчев: По-добре е да действаме локално, но по-твърдите мерки не са изключени

Доц. д-р Ангел Кунчев: По-добре е да действаме локално, но по-твърдите мерки не са изключени

Главният държавен здравен инспектор пред "Капитал"

Десислава Николова, Алексей Лазаров
14665 прочитания

© Надежда Чипева


Визитка

Доц. д-р Ангел Кунчев е главен държавен здравен инспектор от 2008 г. и е член на Националния оперативен щаб за борба с коронавирусната инфекция. Преди да заеме сегашния си пост, той е работил в отдел "Противоепидемичен контрол" на Министерството на здравеопазването и в отдел "Противоепидемичен контрол" на ХЕИ - Хасково. Завършил е медицина в Медицинския университет - Пловдив.

Какво научихте за грипните инфекции заради коронавируса?

По-скоро ги забравихме, не научихме нищо ново, надявахме се коронавирусът да се държи като обикновен грип, но не се получи, не спазва правилата на респираторните семейства. Всички други респираторни вируси си имат любими сезони и месеци и ги спазват доста точно. Не само грипът, а варицелата, морбили, особено респираторните парагрипни вируси, респираторно-синцитиалните вируси си имат любим период от годината, в него стигат до върха и много рядко създават проблеми по друго време. Ако коронавирусът се вписваше в тези правила, не би трябвало да се случва това, което сега се случва - не зная дали е начало на втора вълна, но прилича на такова. Ако се случваше само в България, можеше да търсим много причини - да кажем, ранно разхлабване на мерките, неспазване на мерките, защото на всички им омръзна да спазват правила и да се ограничават. Но това се случва навсякъде и очевидно е особеност на вируса, а не толкова на прилагането на различни мерки.

Какво означава това, как ще продължим да живеем оттук нататък?

Веднага бих получил Нобелова награда, ако мога да прогнозирам с точност. Наистина няма как да предвидим какво ще се случи с вирус, който познаваме едва от шест месеца. Аз лично не очаквах да има някакъв допълнителен пик, но ето, че макар и по малко по-различен механизъм, не точно дифузно, а по-скоро на отделни клъстери с много бройки, той го прави. Очаквахме, че особено при температури над 27-28 градуса, не би трябвало да издържа. Има и нещо положително в това - когато са така разположени, малко по-лесно се организират мерките, могат да се фокусират усилията в няколко точки и това да бъде по-ефективно като мярка. Виждам го вече в Сърница и Доспат, там смятам, че броят на заразените ще намалее бързо, ще овладеем ситуацията. Само че продължават да възникват и на други места - Шуменско, Разградско, Пловдив имаме два-три случая от ромски махали, което не е добър признак.

Свързани ли са тези случаи с мюсюлманските празници?

Не бих казал, сигурно има някакво влияние, защото колкото повече хората се събират, особено в тесен семеен кръг, контактите са по-свободни и това предполага по-ефективно заразяване. Не мога обаче да кажа, че има някакъв подчертан етнически или религиозен характер, продължава да има случаи във всякакви обществени групи. Добрата страна е, че случаите в момента не са по повод на изявена клинична картина, а по повод активно издирени като контактни лица или при масово изследване на служителите в предприятия. Това обаче не променя ситуацията, защото бройката си е бройка. Без да мога да потвърдя чисто научно, защото за това са необходими много анализи и проучвания, спада инфекциозността на вируса. Очевидно е това, защото няма забележим ръст на хората, които се нуждаят от болнична помощ, още по-малко пък от интензивно лечение, а иначе бройката не е малка, вече трети ден имаме около 80, 90,100 заразени (интервюто е взето на 12 юни - бел. ред.). Това е двуяко - добре е, че няма да има толкова тежки случаи, но, от друга страна, всяка една заразна болест, която протича леко, прави надзора и контрола много по-трудни. Звучи малко цинично, но от гледна точка на общественото здраве ние предпочитаме една заразна болест да бъде тежка, защото веднага се проявява, веднага изолираме човека и тя не се разпространява. Колкото по-леко и скрито върви едно заболяване, толкова по-трудно можем да прилагаме някакви мерки.

Има много очевидна промяна в стратегията на държавата за борбата с коронавируса - в началото, когато заразените бяха много малко, мерките бяха много по-строги, а сега, когато са много повече, почти няма мерки.

Нормално е да се наложат мерките, когато случаите са по-малко. Формално изглежда, че при 50-60 заразени дневно налагахме крайни мерки, а сега отпадат. Налагането е нормално да се случи така, защото първо не знаеш какво се случва и какви ще бъдат последствията. Какво се случва сега? Ние натрупахме опит кои от мерките са по-ефективни, кои по-малко ефективни, защото се оказва, че този тотален блокаж на цели населени места може и да върши работа, но е много трудно приемлив от социална, икономическа и всякаква друга гледна точка. Това е едното. И второто е точно този извод, че при целия страх от вируса на базата на това, което виждахме в Италия, Испания, по-късно във Великобритания и САЩ, става ясно, че дори да е много голям рискът, дори да е много голям страхът, не може хората до такава степен да променят начина си на живот и да блокират социалния живот повече от 2, 3, 4 месеца. Натрупва се умора, натрупва се, ако щете, напрежение, нежелание, затова и на базата на по-лекото протичане тръгнаха и тези конспиративни теории "няма вирус", "не е вярно", "властите си измислят", което пък вреди много, защото създава напрежение и недоверие към всичко и особено към мерките. Така че промяната идва от два фактора - и от промяната в характеристиката на вируса, и от натрупания опит. Видяхме, че е по-добре да действаме локално и по-ефективно, отколкото с налагане на по-твърди мерки за цялата страна. Не че ги изключвам. Ако утре започнат да боледуват 400-500 души дневно, ние пак ще вземем мерки.

Това ли е числото, над което сте решили, че трябва да върнете мерките?

Не, нямаме такова число. Понякога колегите много ни критикуват да дадем критериите как обявихме извънредно положение. Какви критерии можеш да дадеш за вирус, който познаваш от 4-5 месеца. Когато нещо е ново, дори няколко случая се приемат като крайно рискови и се вземат мерки. Няма математически модел, по който да се движим. Математически модел имаме за грипа и той се базира на вече над 30 години опит какви са били стойностите. Там знаем кога сме в предепидемична и кога в епидемична обстановка.

Не зависи ли връщането на мерките от готовността на болниците, от броя на интензивните легла?

В момента точно от това зависи според мен. Ние сме наясно, че не можем да спрем епидемия от въздушно-капков вид, никой не може - видя се, че дори и най-развитите страни са безсилни в това отношение. Това, което искаме да направим, е да не докараме нещата до ситуация, в която няма къде да се лекуват хората, най-общо казано. Две са нещата - първо, да държим под контрол инфекцията, и второ - колкото може по-малко да пречим на нормалния живот. Ето този баланс между двете е много труден за намиране, но това ни е целта.

Как хората и компаниите да планират бизнеса и личния си живот. Какви сценарии можете да очертаете оттук до есента и зимата?

Много е амбициозно, наистина не мога да дам категорична прогноза. Според мен все повече ще свикваме с вируса, особено ако продължи да пада инфекциозността му. Това, че човек е неразположен 2-3 дни или въобще няма симптоми, а е носител на вируса, ще означава, че вирусът ще продължи да се разпространява. Това обаче по никакъв начин не потвърждава другата теория - за изграждане на колективен имунитет, защото се видя, че тази линия се провали тотално във Великобритания и Швеция. Това, което намираме в България, показва, че все още серопревалентността е много ниска - около 1-1.5%. Ако толкова малко хора са се срещали с вируса, на никакви колективни имунитети не можем да разчитаме.

Съветвам работодателите да следят внимателно ситуацията. Ние сме много внимателни - не само че нямаме намерение да затваряме цели градове, нямаме намерение да затваряме и цели предприятия. Ако намерим положителни проби, както в Стара Загора, в Доспат, обикновено търсим близките контактни с оглед да няма бързо разпространение вътре в колектива, защото се оказа, че в колективите вирусът се разпространява доста ефективно. Аз бях много учуден - на няколко места работодателите бяха създали перфектна организация, това важи и за "Градус" - Стара Загора, и за "Наталия", и за фабриката за детски играчки в Доспат - наистина са направили всичко възможно, купили са най-добрите дезинфектанти, правят дезинфекция по няколко пъти на ден, разсредоточили са хората така, че да нямат контакт по време на работа, носят маски, всичко е както трябва. Но това важи до края на работния процес, в момента, в който пуснат служителите си, те се събират, говорят си, качват се заедно в автобуса и отиват вкъщи, там стои въпросът има ли семейни събирания или не. В Шуменско и Разградско вирусът се беше разпространил около семейни събития на ромски фамилии - сватби, кръщенета. В момента се опитваме там да забраним точно този тип събития, защото се оказва, че са много ефективни огнища на разпространение.

Какво ви притесни до момента най-много в битката с COVID-19?

Периодът на най-голямата неяснота, в който започнаха случаите на заразени да растат. Беше интересен момент, в който всяка европейска страна чакаше да види какви мерки ще предприемат другите. Малко се разочаровах от международните организации - и от Световната здравна организация, и особено от ЕС, защото много добре си пролича, че в тежки моменти всяка страна се спасява сама. Не се случиха дори елементарни неща, които очаквахме, като обща политика по отношение на граничния контрол, няма такава позиция и всяка страна си решава сама за себе си какво пуска, какво иска, а това не е нормално, ако сме единен съюз. Трябваше поне вътре в ЕС правилата да бъдат еднакви. Още в самото начало помолихме Европейската комисия да направят проучване кои тестове са качествени и кои не, защото е важно за всички, още няма резултат.

Иначе съм много удовлетворен от това, че имаше много хора в България, които реагираха адекватно - не само тези на първа линия, имаше и доброволци, имаше хора, които месеци не излязоха от отделенията, работиха много всеотдайно - и в Пирогов, и във ВМА, в Инфекциозна болница, колеги, които дадоха всичко от себе си.,,

Интервюто взеха Десислава Николова и Алексей Лазаров

Визитка

Доц. д-р Ангел Кунчев е главен държавен здравен инспектор от 2008 г. и е член на Националния оперативен щаб за борба с коронавирусната инфекция. Преди да заеме сегашния си пост, той е работил в отдел "Противоепидемичен контрол" на Министерството на здравеопазването и в отдел "Противоепидемичен контрол" на ХЕИ - Хасково. Завършил е медицина в Медицинския университет - Пловдив.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK