Девет месеца след началото на епидемията: Близо ли сме до лекарство срещу COVID-19?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Девет месеца след началото на епидемията: Близо ли сме до лекарство срещу COVID-19?

Reuters

Девет месеца след началото на епидемията: Близо ли сме до лекарство срещу COVID-19?

Дотук само един медикамент е доказано частично ефективен, а още няколко терапии са обнадеждаващи. Това обаче не значи, че лекарите са напълно безпомощни

Ани Коджаиванова
3655 прочитания

Reuters

© Reuters


Почти девет месеца след началото на епидемията от новия коронавирус светът все още не е намерил "Лекарството" срещу COVID-19. И въпреки че превенцията и предпазните мерки засега остават най-добрата тактика срещу новата зараза, това не значи, че лекарите са напълно безпомощни. За това време все пак бяха открити няколко медикаменти, терапии и процедури, които могат да помогнат на част от тежко болните пациенти (за съжаление не на всички) да преминат през най-опасните етапи на болестта. Значителна промяна донесе разбирането, че в немалка част от тежките случаи COVID-19 се държи повече като съдово, отколкото като респираторно заболяване. Третирането на симптомите му именно като симптоми на съдови възпаления донесе и много по-добри резултати при спасяването на животи. Уви, обаче недостатъчни.

Търсенето на високоефективно лекарство, разбира се, продължава, а в процеса участват много научни общности, които използват всички възможни методи - вкл. аналитичните способности на суперкомпютър, за целта. Обединеното кралство например провежда едно от най-големите клинични изпитания в света, наречено "Възстановяване", в което участват повече от 12 000 пациенти. Световната здравна организация (СЗО) от своя страна координира друго голямо международно проучване - "Солидарност", за оценка на обещаващи лечения в редица страни. Множество фармацевтични компании пък провеждат изпитания на собствените си лекарства, експериментират и с нови разработки.

Повече от 150 различни лекарства се изследвани дотук в различни страни. Повечето са съществуващи медикаменти, разработени срещу други болести, които обаче може да се окажат ефективни и за COVID-19. Предимството им е, че те вече са минали изпитанията за безопасност, т.е ако се докаже, че са ефективни срещу COVID-19, могат веднага да влязат в употреба.

Разбира се, има немалък шанс никога да не се намери цялостен лек за коронавируса, така както нямаме такъв за други коронавируси - като тези, които причиняват настинки. Вирусите като цяло са много труден противник за науката. Надежда обаче дава фактът, че дотук има поне едно лекарство, което работи в определена фаза на заболяването, и още няколко, които изглеждат обещаващи.

Три посоки

В търсенето на лекарство за COVID-19 се изследват три широки подхода:

  • Антивирусни лекарства, които пряко влияят върху способността на коронавируса да се размножава в тялото
  • Лекарства, които успокояват имунната система (тежък COVID-19 може да е следствие от имунна свръхреакция)
  • Антитела от възстановени пациенти.

Те не са задължително взаимозаменяеми, като действат по-ефективно на различни етапи от болестта - антивирусните по-скоро в началото на инфекцията, имунните - при по-късните стадии на заболяването, а базираните на антитела - и в двете фази. Проучват се и комбинации от терапии.

Единственото доказано работещо лекарство

От всички изпитани лекарства дотук само за кортикостероидите е доказано, че спасяват живот, и това откритие е значителен пробив.

Проучване от Обединеното кралство показа, че дексометазон - кортикостероид, който се използва за лечение на тежки алергии, астма и белодробни заболявания, намалява риска от смърт с една трета за пациентите с COVID-19 на вентилатори и с една пета за тези на кислородна терапия. Допълнителни данни показват, че друг стероид - хидрокортизон, е също толкова ефективен. И двата медикамента успокояват възпалението (част от имунния отговор) в тялото.

Много важен е и фактът, че това са разпространени и евтини лекарства, което означава, че са достъпни в целия свят. Стероидите обаче не са особено ефективни при хора с по-леки симптоми.

Шот от антитела

Терапията с кръвна плазма от хора, които вече са се възстановили от болестта и имат антитела, се тества като възможно лечение в много страни. Преливането на реконвалесцентна плазма всъщност е стара практика, позната още от преди повече от век, и е използвана първо като метод за лечение на дифтерия. Идеята е проста: Един от начините, по който имунната система се бори с инфекциите, е като произвежда антитела. Така че на теория, давайки готови антитела на болен човек, ефектът би трябвало да е като шот от вълшебната напитка на Астерикс и Обеликс за имунната система.

Дотук резултатите от хиляди тестове в последните няколко месеца в цял свят сочат, че преливането на плазма е предимно безопасно, но по отношение на лечението на COVID-19 резултатите не са еднозначни. Изследвания показват оптимистични данни за намалена смъртност при тежко болни пациенти, но нито едно от тях не е напълно издържано от научна гледна точка. Трансфузия на плазма от възстановили се COVID пациенти се прилага и в България, но отново с противоречиви резултати.

И все пак има немалко случаи, които, изглежда, се повлияват изключително добре от този метод на лечение, затова и много болници апелират към прекаралите болестта да даряват кръв. И опитват да се запасяват с плазма преди есента и зимата, когато опасенията са, че тежките случаи ще започнат да растат.

Тестове с плазма в момента се провеждат във Великобритания също и сред пациенти с дълготрайни симптоми, свързвани с COVID-19, като предположенията са, че плазмата може да подсили имунната им система и да ускори възстановяването.

Моноклонални антитела: Нова надежда

Още от пролетта екипи от учени проучват възможностите за лечение с т.нар. моноклонални антитела. Това са специфични антитела, които се извличат от кръвната плазма, размножават се в лабораторна среда и имат способността да се насочват много конкретно срещу даден болестотворен механизъм, без да вредят на други системи. Досега такива антитела са намирали важно приложение в онкологията или срещу ревматоидни заболявания, но още през май холандски учени обявиха, че са идентифицирали моноклонално антитяло, способно да неутрализира вируса SARS-CoV-2.

Преди броени дни пък фармацевтичната компания Eli Lilly обяви, че еднократна инфузия от нейното лечение с моноклонални антитела е показала драстичен спад на нивата на коронавирус при новоинфектирани пациенти, което намалява вероятността да се наложи хоспитализация. Това е и първото потенциално лечение за пациенти с лека или умерена форма на COVID-19. В изследването са участвали повече от 450 новодиагностицирани пациенти, като компанията твърди, че само около 1.7% от тези, които са получили лекарството, са се озовали в болница, в сравнение с 6% от получилите плацебо - 72% намаление на риска. Съобщава се, че лекуваните с лекарството също са имали по-малко симптоми и нивата на вируса в телата им са паднали рязко.

Проучването ще продължи с още 800 пациенти в САЩ, а компанията вече е започнала производството на 10 000 дози с надеждата, че тези междинни резултати, които все още не са рецензирани, ще се потвърдят. Eli Lilly планира да обсъди с американската Агенция по лекарствата и възможността за разрешение за спешна употреба за пускане на пазара на медикамента. Други компании също работят по лечение с моноклонални антитела, но проблемът е, че те са трудни и скъпи за направа. Единична доза може да струва хиляди долари.

Какво друго изглежда обещаващо?

Ремдезивир е антивирусно лекарство, което първоначално е било разработено за лечение на ебола. Клинични изпитвания на повече от 1000 души установиха, че то намалява продължителността на симптомите - от 15 на 11 дни, но не е доказано, че спасява живот, макар проучванията да продължават. Въпреки неубедителния резултат САЩ закупиха почти всички доставки от производителя Gilead. ЕК все пак успя да договори в края на юли доставки от лекарството, достатъчни за лечение на 30 000 тежки случая, за държавите от ЕС. Преди месец и България получи своите 1349 опаковки.

Интерферон бета е протеин, който тялото произвежда, за да намали възпалението. Използва се като лечение на множествена склероза. Първоначалните опити с него предполагат, че лечението намалява шансовете на пациент в болница да развие тежко възпаление, но са необходими по-големи клинични проучвания, за да се докаже това.

Редом с интерферона се тестват и други имуномодулатори, сред които няколко вида интерлевкини - група вещества, които се отделят от белите кръвни клетки и са важни за нормалното функциониране на имунната система. Надеждите са, че те могат да облекчат тежкото увреждане на белодробната тъкан, причинено от освобождаването на цитокини при пациенти с тежък COVID-19.

По-скоро "не"

Някои лекарства за ХИВ също бяха изследвани като потенциални медикаменти за COVID-19, но резултатите не са обнадеждаващи. На две антивирусни лекарства - лопинавир и ритонавир, които спират ХИВ да се репликира, се възлагаха надежди в по-стари лабораторни проучвания, но впоследствие бяха отхвърлени като неефективни.

Лекарствата срещу малария са друго "не". Любимият на президента на САЩ Доналд Тръмп хлорохин и производният му хидроксихлорохин показаха силно спорни резултати - от "действа" в по-ранните месеци до "опасен е и убива" - в по-късните. В крайна сметка СЗО спря опитите с лекарството.

А антибиотиците?

Антибиотиците не действат при вирусни инфекции. Те са ефективни само срещу бактерии. Антибиотици обаче се предписват често - задължително и само от лекар, когато има риск или вече е налице вторична бактериална инфекция, макар това да носи рискове (антибиотичната резистентност е задълбочаващ се проблем).

Един по-специален антибиотик - азитромицин, все пак беше тестван доскоро за ефективно лечение на коронавирус в комбинация с хлорохин. Азитромицинът има противовъзпалителни ефекти и е ефективен за предотвратяване на тежки бактериални инфекции на дихателните пътища. Смяташе се, че може да помогне за намаляване на свръхактивния имунен отговор на COVID-19. Тестовете заедно с хлорохина обаче не показаха позитивен ефект върху тежко болни пациенти.

Извън потенциалните лекарства обаче за деветте месеца дотук лекарите натрупаха повече знания за новата болест, а това разшири и възможностите за третиране на симптомите й. Медицинският наръчник за лечение на COVID-19 става все по-обемист и това е добра новина. Всъщност именно това беше и една от целите на строгите мерки за ограничаване на заразата в цял свят - да спечелим време, през което да научим как да лекуваме COVID-19, както и да се разработи достъпна за всички ваксина. Напредъкът е факт, но факт е и че все още нито една от двете задачи не е съвсем изпълнена, така че превенцията засега остава най-важното оръжие за борба с вируса.

Възходът и падението на вентилаторите

В ранните седмици на епидемията вентилаторите за механично дишане се превърнаха в символ на битката с COVID-19, защото се смяташе, че те са категорично решение за спасението на най-тежко болните. Болници и правителства от цял свят влязоха в трескава надпревара за поръчки и набавяне на тези сложни, скъпи и ограничени като производство уреди. Пациенти бяха включвани на механично дишане дори не в крайна фаза на болестта - като презастраховка.

Впоследствие обаче вентилаторите се оказаха по-малко потребни, отколкото се смяташе. Те като начало са неефективни при тежките случаи, когато проблемите се причиняват от възпаления на кръвоносните съдове. Освен това са твърде опасни - колкото по-дълго един пациент е включен на механично дишане, толкова по-голям е шансът да развие тежки бактериални инфекции с фатален край или други дълготрайни усложнения. В крайна сметка над една трета от пациентите на вентилатори в световен мащаб губят битката с болестта.

В момента тези апарати се ползват много по-рядко, а предимство се дава на кислородната терапия (без интубация).

Почти девет месеца след началото на епидемията от новия коронавирус светът все още не е намерил "Лекарството" срещу COVID-19. И въпреки че превенцията и предпазните мерки засега остават най-добрата тактика срещу новата зараза, това не значи, че лекарите са напълно безпомощни. За това време все пак бяха открити няколко медикаменти, терапии и процедури, които могат да помогнат на част от тежко болните пациенти (за съжаление не на всички) да преминат през най-опасните етапи на болестта. Значителна промяна донесе разбирането, че в немалка част от тежките случаи COVID-19 се държи повече като съдово, отколкото като респираторно заболяване. Третирането на симптомите му именно като симптоми на съдови възпаления донесе и много по-добри резултати при спасяването на животи. Уви, обаче недостатъчни.

Търсенето на високоефективно лекарство, разбира се, продължава, а в процеса участват много научни общности, които използват всички възможни методи - вкл. аналитичните способности на суперкомпютър, за целта. Обединеното кралство например провежда едно от най-големите клинични изпитания в света, наречено "Възстановяване", в което участват повече от 12 000 пациенти. Световната здравна организация (СЗО) от своя страна координира друго голямо международно проучване - "Солидарност", за оценка на обещаващи лечения в редица страни. Множество фармацевтични компании пък провеждат изпитания на собствените си лекарства, експериментират и с нови разработки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK