Кога и как може да има ново затваряне
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Ще има ли нов локдаун

Кога и как може да има ново затваряне

Shutterstock

Кога и как може да има ново затваряне

Три сценария за развитие на епидемията и как те ще се отразят на бизнеса и живота на хората

Ани Коджаиванова
18123 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Темата накратко
  • Правителства и компании ще се опитат да няма втори локдаун, подобен на този през март.
  • Развитието на епидемията обаче със сигурност ще наложи по-силни макар и регионални ограничения.
  • Ако обаче леките мерки не се спазват, епидемията ще претовари здравната система и може да се стигне до пълно затваряне.

Най-рано догодина по това време. Това е краткият отговор на въпроса кога коронавирусът ще престане да бъде основният фактор в плановете за следващите месеци. Въпреки революционно малкото време, в което вероятно ще бъде завършена ваксината, това е реалистичният срок, в който тя ще стигне масовия европейски пазар.

Така големият въпрос в момента е как да планираме работата и живота си през всичките неизвестни на следващите 12 месеца. Ако в тях има нещо сигурно, то е, че най-трудни ще са есента и зимата - и на икономическия, и на здравния фронт. Това вече започва да се усеща. Броят на установените заразени расте по стръмна крива в цяла Европа, а от тази седмица изглежда, че България се включва в този тренд след постигането на нов пик от регистрирани носители на коронавируса в сряда.

Автор: Капитал

Това прави въпроса дали ще има нов локдаун отново актуален. Точни отговори е трудно да се дадат, но могат да се очертаят три сценария, които да помогнат в планирането на следващите месеци:

  • задържане на сегашната тенденцията на сравнително плавен ръст, който е управляем;
  • резки пикове и влошавания в отделни области и населени места, които ще изискват и локални мерки;
  • лавинообразно разпространение на вируса едновременно в цялата страна, което би било най-лошият възможен вариант.

Тези сценарии са свързани и най-вероятно (особено първите два) ще преливат един в друг, а това кой от тях ще надделее в даден период ще зависи основно от поведението на хората и това определя и мерките, които ще бъдат налагани. Но в ясно интегрираната Европа поведението на хората и решенията на правителствата в една държава засягат редица други. За това и другата половина от отговора какво ще се случи в България се съдържа във въпроса какво се случва и ще се случва в Западна Европа. Не само защото то пряко засяга бизнеса и пътуванията, но и защото е и трейлър за потенциалното развитие на епидемията и в България - ако напролет пълният локдаун ни предпази от бурно разпространение на вируса, то сега нещата са коренно различни.

Добрата новина е, че в Европа има консенсус, че не трябва да има второ затваряне, подобно на това през март. Щетите върху икономиките от втори удар ще са огромни, а напредъкът през последните седем месеца прави избягването на локдауна да изглежда възможно. Промяната в протоколите за лечение на болните от COVID-19 намали в някаква степен смъртността, а натрупаното знание за това как протича заболяването дава по-добра възможност да се управлява капацитетът на здравните системи. Сега знаем много повече и за това как се случва разпространението на вируса. Това позволява вместо пълното затваряне да се използват частични, но по-добре прицелени мерки за ограничаване на епидемията.

Автор: Капитал

Това за съжаление не означава, че пълният локдаун със сигурност ще бъде избегнат. Политиците в Израел например също бяха категорично против него, но бързият ръст на болните и съвсем реалното претоварване на здравната система - до степен тя да не може да приеме всички хора, които имат нужда, принуди властите да прибегнат до пълно затваряне.

Случващото се през следващите няколко месеца ще бъде функция именно на всеобщото желание да няма втора блокада, на опитите на правителствата да наложат такива мерки, които да го избегнат, и най-вече на склонността на хората да ги спазват.

Какво се случва в Западна Европа и в България

Лятото - както се опасяваха и учените, не спря вируса, но значително забави разпространението му. С настъпването на есента в Европа нещата рязко се влошиха, а причините са ясни: по-благоприятното за респираторните вируси време, краят на отпуските и връщането на хората на работа, където помещенията все по-често вече са затворени, стартът на учебната година, неспазването на мерките - в различна степен в различните страни.

Големи икономики като Испания и Франция вече отчитат огромен ръст и въведоха сравнително тежки мерки - включително карантина в Мадрид, затваряне на заведения в Париж, Брюксел и т.н., а това буди тревоги от задълбочаване на рецесията в Европа. Случаите растат и в много още държави, макар и по-бавно (виж графиките).

Автор: Капитал

На този фон България изглежда добре - сега тя е в най-долната част на класацията по заболеваемост, а според здравните власти ситуацията в болниците засега не е твърде тревожна и нещата са под контрол.

Това обаче е само на пръв поглед. Страната ни бе сред първите в Европа, където случаите започнаха да растат след рязкото и бързо разхлабване на мерките и от юни досега епидемията е константа. Броят на случаите може и да не е толкова голям, но и възможностите за тестване и проследяване на контактите на заразените в България остават ограничени и на практика се регистрира малка част от реалния брой на инфекциите. Друг проблем е високата смъртност - България е седма в ЕС по този показател, като допреди месец бе втора след Румъния. След месеци без почивка медиците са преуморени, заразените сред тях са неприемливо много, а недостигът на кадри прави системата уязвима. Както многократно се видя в последните месеци, едно-две огнища с няколко десетки случая са достатъчни, за да прелее капацитетът на регионалните болници - това се случи във Видин, Благоевград, Пловдив, Добрич, Гоце Делчев, Бургас.

Недоверието, скептицизмът и отричането на вируса и мерките в България са огромен проблем, но институциите засега не са направили нищо за промяна на общественото мнение.

Така страната ни ще влезе в много по-опасния есенно-зимен сезон с вече повишена заболеваемост, натрупана умора и ограничени възможности за контрол на епидемията. Всичко това бе сред причините България да бъде поставена в списъка на най-рисковите по отношение на COVID-19 държави в Европа (заедно с Румъния, Испания, Хърватия, Унгария, Чехия и Малта) със "силно обезпокоителни тенденции" в доклад на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията.

Три сценария за епидемията в България

1. Първият и най-положителен сценарий залага върху надеждата, че епидемията ще се развива плавно и няма да има рязък скок на случаите. Тогава по-тежки ограничения вероятно няма да се налагат, а мерките ще са хиперлокални - там, където избухват огнища. В момента например така се действа в айтоското село Зайчар, където има голямо огнище, свързано с шивашки цех. Там заведенията за затворени, а маските са задължителни навсякъде, включително на открито.

Резкият скок на установените заразени тази сряда обаче прави този сценарий да изглежда все по-малко вероятен. Срещу него има и други аргументи. Досега България имаше късмет - тук коронавирусът дойде сравнително късно, а навременната блокада не позволи голямо разпространение. След това и лятото имаше положителен ефект. Няма конкретна причина обаче оттук нататък тенденцията да продължи. България се отличава с най-голям дял в ЕС на COVID скептиците, а неспазването на мерки е национален спорт. Така с напредването на есента и зимата е логично да се очаква ръст. Оптимистичният сценарий освен това предполага бързо и навременно овладяване на огнища, но броят и честотата им ще нараства правопропорционално на застудяването и при ограничените възможности на здравните власти това не е гарантирано.

2. При втория сценарий отделни региони и населени места могат да имат по-голям и рязък ръст на случаите на фона на постоянен общ ръст на заболеваемостта в страната. Подобни пикове сега например изживяват региони като Мадрид, Париж, Марсилия, Корсика и др.

Овладяването на епидемията при този сценарий е по-сложно и щедро даваните сега от властите обещания, че мерки няма да се затягат и нищо няма да се затваря, губят тежестта си. Според здравния инспектор доц. Ангел Кунчев в подобни случаи първите мерки ще са насочени към предпазване на уязвимите групи - възрастни хора, със заболявания и т.н. Това означава забрана те да излизат - освен в определени часове и за определени дейности, много строги мерки в уязвими институции като старческите домове и т.н.

Затварянето на заведения и определени бизнеси в квартали в този сценарий според него е безсмислено, защото хората просто могат да отидат в друг квартал, освен ако не се наложи карантина - нещо, което по думите му няма да бъде прието нито от обществото, нито от властите, и тази мярка ще се избягва до последно. Както сочи примерът на Мадрид обаче, когато стойностите минат определи нива, а регионалните болници започнат да се пълнят опасно много, по-строгите мерки стават неизбежни. Те вероятно ще включват и затваряне на училища.

3. Най-лошият трети сценарий е този, в който с настъпването на студеното време огнищата на зараза стават твърде много и на твърде много места, така че не могат да бъдат овладени и случаите започват да растат лавинообразно в цялата страна. Този сценарий би означавал претоварване на здравната система, множество затворени заради зараза сред служителите бизнеси, затворени училища, изплашени хора, които сами ще решат да си стоят у дома. Макар в Европа в момента да няма правителство, което да не е готово на всичко, за да избегне това, развитието в Израел, която трябваше да наложи пълен локдаун още през септември, говори, че националните карантини не са неизбежни.

Българските здравни власти очакват по-скоро комбинация от сценарий 1 и 2 - плавно повишаване на общата заболеваемост, комбинирана с по-резки влошавания на едно или друго място, които могат да доведат и до по-строги мерки там.

На теория България има достатъчно легла за болни от коронавирус, но изключително малко лекари, които да лекуват хората на тях.

Във всичките сценарии обаче ще има и пряко засегнати бизнеси, макар вероятно не толкова тежко, колкото бе през март и април. Дори в най-оптимистичния много хора ще ограничат посещенията си в заведения, хотели, големи търговски центрове, спортни центрове, кина и др. С увеличаването на случаите вероятно голяма част от работещите ще се върнат към хоум офис. А пътуванията в чужбина ще бъдат по-затруднени, защото макар да не се очаква пълно прекъсване на връзки в Европа, както се случи през пролетта, правителствата вероятно ще продължат да налагат карантини за пътувания от и до най-засегнатите райони.

Как да избегнем най-лошите сценарии

"Управлението" на епидемията в България в момента е по-различно от това в западните страни. Докато други въвеждат все по-стриктни правила с надежда да ограничат разпространението на вируса, тук подобни превантивни мерки са невъзможни заради масовите обществени настроения срещу тях. Управляващите дори и не опитват да ги въведат заради страх от ескалация на недоволството към тях, което и без това е голямо. Така, докато Ангела Меркел обявява редуцирано работно време на заведенията, за да се избегне нова национална карантина, Бойко Борисов и управляващите в България тържествено обещават, че нищо няма да затварят и няма да се налагат нови мерки.

Недоверието и съпротивата срещу мерките е световен феномен, но в България е особено силен. И макар проблемът да е огромен и много видим, за решението му не е направено нищо от институциите - няма управление на наратива, няма информационна кампания в медии и социални мрежи, няма никакви действия за промяна на общественото мнение.

По-тежки мерки ще има по области, ако заболеваемостта нарасне

Проф. д-р Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести и член на НОЩ

Когато се проследят данните, ясно се вижда, че първият пик е, когато отворихме баровете и стадионите. Сега заболеваемостта върви нагоре не толкова, защото отворихме училищата. Там заболеваемостта е ниска, но децата са преносители, заразяват други членове на семействата си и така тя се покачва.

Огромният проблем е, че хората предизвикателно ходят без маски, дори в тролеите и метрото. В същото време се налага 20 души от РЗИ във всяка област освен цялата си друга работа по пандемията да следят и дали се изпълняват противоепидемичните мерки. Ако няма контрол, трудно може да се ограничи епидемията. Цялата страна се отнася напълно несериозно към мерките, и то и заради противоречивите изказвания на хора, претендиращи, че са лекари.

В момента все още виждаме, че разпространението е предимно клъстерно, и взимаме ограничителни мерки. Обмисляме затягане на мерките при сценарий, в който отделни области и населени места влязат в червената зона - със заболеваемост от 120 на 100 хил. души.

Друг недостатък е, че страната ни не успя да увеличи чак толкова значително капацитета си за тестване - по този показател сме последни в ЕС, докато други страни направиха сериозни усилия и инвестиции в тази посока. Това им позволява да разкриват много по-голяма част от случаите в сравнение с пролетта - включително сред периферията от леки и безсимптомни случаи. Много области в България в контраст успяват да регистрират предимно по-тежките случаи, които вече имат нужда от лекарска помощ - в Смолянско например хоспитализациите към момента са 50% от случаите. Страната ни е първа сред 19 страни в ЕС по 7-дневна заетост на болничните легла заради COVID-19. Показателят - 10.6% на 100 хил. души от населението, е по-висок от този на Франция - 8.9%, която е сред най-засегнатите страни в Европа сега.

Реалният капацитет на здравната система също е сериозен проблем, защото претоварването й е основният аргумент за налагане на локдаун. Идеята е, че ако всички места са запълнени, първо, няма да има къде да се лекуват всички болни от COVID-19 и най-тежките случаи ще остават на грижите на близките им и, второ, няма да има капацитет да се лекуват всички хора с други заболявания. На теория България има достатъчно легла, но изключително малко лекари, които да лекуват хората на тях. Миналата седмица например вирусът извади от строя единствения пулмолог в болницата в Айтос и държавата няма механизъм, който да командирова лекари от другаде. Ефектът е, че в момента лекарката лежи в собственото си отделение и помага за лечението на болните там. Иначе казано, поне в Айтос здравната система е колабирала. Ниският лекарски капацитет всъщност е една от основните причини, които могат да направят затварянето, поне на отделни места, да се случи по-скоро и да е по-сериозно.

Всичко това прави ограничаването на епидемията в България изключително предизвикателно. Принципно ефективна мярка може да е реалният контрол по спазването на настоящите ограничения - задължителното носене на маски в градския транспорт, от персонала на магазини и заведения, отстояние между масите в ресторанти и кафета и т.н. В отминалите месеци обаче контролът напълно липсваше и спорадичните акции напоследък едва ли могат трайно да променят отношението.

Така отговорът на въпроса как да се избегне лошият сценарий опира изцяло до личната отговорност. Това е може би най-демократичната криза, на която сме били свидетели - последствията от нея зависят изцяло от поведението на мнозинството. За България това вероятно ще направи ситуацията по-трудна.

Хората трябва да приемат предпазните мерките, ако искаме икономиката да работи

Чл. кор. проф. д-р Асен Гудев, началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ" и председател на Дружеството на кардиолозите

Има няколко оптимистични новини. Една от тях е, че вече има диагностичен тест, базиран на установяване на антиген на вируса. От няколко дни той е наличен и у нас. Това ще позволи бърза и надеждна диагностика, без да е необходима специфична експертиза и апаратура. Заедно с PCR диагностиката този тест значително ще улесни ранното идентифициране на заразените.

Друга оптимистична новина е, че вероятно до края на годината ще има ваксина. Разбира се, ще е необходимо ваксинирането на достатъчно голяма част от популацията - процес, който ще отнеме време. В напреднал стадий са и разработките на медикаменти, базирани на моноклонални антитела, а заедно с доказателствата за ефекта на дексаметазона, антикоагулантите, режимите на обдишване и други това ще подобри прогнозата на тежките случаи.

Дотогава т.нар. нефармакологични мерки ще са водещи в ограничаването на пандемията. Голямото предизвикателство пред човечеството, включително българското общество, е да приеме стриктното им спазване - маски, дистанция и дезинфекция в следващите няколко месеца. Това не само ще предпази здравната система от претоварване и срив, но и ще даде шанс на икономиката да работи. Да не забравяме, че заразен човек, дори и да кара заболяването леко, най-малко един месец е в болнични. Крайно време е да подходим отговорно. Безотговорното говорене по темата, неосноваващо се на сериозна медицинска наука, особено от страна на лекари, е все едно да се защитава тезата, че Земята е плоска.

По темата работи и Десислава Николова

Темата накратко
  • Правителства и компании ще се опитат да няма втори локдаун, подобен на този през март.
  • Развитието на епидемията обаче със сигурност ще наложи по-силни макар и регионални ограничения.
  • Ако обаче леките мерки не се спазват, епидемията ще претовари здравната система и може да се стигне до пълно затваряне.

Най-рано догодина по това време. Това е краткият отговор на въпроса кога коронавирусът ще престане да бъде основният фактор в плановете за следващите месеци. Въпреки революционно малкото време, в което вероятно ще бъде завършена ваксината, това е реалистичният срок, в който тя ще стигне масовия европейски пазар.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    7dniprognozi avatar :-?
    Ивелин Пенчев

    Искрено се надявам да не се случи.

  • 2
    hou1510481221539200 avatar :-P
    Stoyan Dimitrov

    Има и четвърти сценарии, а именно този, по който се работи най-усилено - че едва ли такъв вирус съществува и не'a страшно! Като най-ефикасна мярка за профилактика е доказаният ход: ще се наливаме с ракия, щото тя дезинфекцира отлично. В крайна сметка, какво ни итресуват статистики - важното е аз познавам ли някой, дето е пукнал от ковид или не. Всички "те" са лъжци и имат една-единствена цел, отворете си очите - всичко го пише в интернетА! В крайна сметка това ни е пред носа, а ние по-далеч от него не виждаме (кога ли сме виждали, че сега е да е по-различно)

  • 3
    evpetra avatar :-P
    evpetra

    До коментар [#2] от "Stoyan Dimitrov":

    "... ще се наливаме с ракия, щото тя дезинфекцира отлично."

    Белината е по-ефикасна.

  • 5
    kingston avatar :-?
    kingston

    Може ли да има и пети сценарий: Стръмно покачване на случаите за период около месец и след това плавно слизане за около 2 месеца и приключване с истерията. За това време умират около 2000 души - около една седмица и половина естествена смъртност - нещо от рода на грипен сезон 2019, вируса минава през популацията и достигаме достатъчно ниво на имунитет за да няма втора вълна. Локдауните освен че са изключително лоши за икономиката, не дават резултат в ограничението на заразата. Няколко проучвания не успяха да намерят връзка между локдаун и намаляване на случаите през пролетта. Освен това при локдаун изравняваме шансовете на възрастните и младите да се срещнат с вируса, а разликата в смърноста за тези

  • 6
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Днес е Световният ден на психическото здраве.

    По данни на СЗО в света от психически разстройства страдат 1 000 000 000 (един милиард) души при население от 7 млрд.
    И в случая не говорим за "вирусоносители", "заразени" и пр. алабализми както при ковид-а, а за хора, които имат нужда от ЛЕЧЕНИЕ.

    Вие познавате ли човек с психическо разстройство? Срещали ли сте такива? Повече от сигурно.
    А с диабет? А хипертоник? А с онкологично заболяване? Да! Да! Да!

    А познавате ли човек с ковид? Не? А би трябвало, защото по пресните данни на НОЩ вече всеки десети тестван е ЗАРАЗЕН (каквото и да значи това). Отворете си контактите в телефона - сигурно са 100,200,500. По тая логика трябва съответно да познавате един, двама или петима с к-вирус.

    Защо не се замислите, че освен ковид-а, който целенасочено ни се навира в очите ежечасно вече половин година, има и стотици други достатъчно страшни заболявания?

    По данни на НСИ всеки ден в БГ умират осреднено по около 300 души: от сърдечно-съдови, онколочични, хепатит, диабет, катастрофи, самоубийства, убийства... От тях едва около 7 са носители на к-вирус и с обострени хронични заболявания: 2.5%

    Казано с две думи - никой не обръща внимание на страданията и смъртта на 97.5-та %, а е насочил цялото обществено внимание към 2.5-та %!

    Това - както и да го погледнем - не е нормално!

    Честит ви ден на психическото здраве!

  • 7
    oii34567760 avatar :-|
    oii34567760

    Напълно съм съгласен с коментар №6 на D-r D. Ще добавя само отпратките към две статии (рецензирани и публикувани в реномирани сп исания) на световно известния американски (от гръцки произход) епидемиолог-статистик Джон Йоанидис. Първата е публикувана през м.март, а втората - през м.октомври тази година:
    https://onlinelibrary.wiley.com/doi/epdf/10.1111/eci.13222
    https://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/eci.13423


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Понижен имунитет

Понижен имунитет

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK