Заболеваемостта в Израел [която в момента е страната с най-много регистрирани носители на вируса] е близо 30 пъти над нашата. Звучи успокояващо, но не е.

За да не сме прекалено оптимистични, нека погледнем лошите показатели. Единият е сравнително високата смъртност, висока на база на ЕС, ако погледнем в световен аспект не сме толкова зле, но в ЕС сме в първата петица, което е зле. Минаха ни Румъния, Испания. Другият показател е сравнително високото ниво на засягане на здравните специалисти. Прекалено много са, изключително се тревожа от това. Даваме си сметка, че преди няколко месеца, когато се появи вирусът, имаше и незнание как се ползват лични предпазни средства, как да се държим, как да се пазим. Организирахме специално обучения в болниците - във Видин, в Ямбол, в Сливен, Пазарджик. Но заразяването сега не е от незнание, а от неспазване на мерките. Ако в момента попитаме медиците теоретически, всички знаят идеално как да се предпазят, но реално не го правят. Ако това важи за лекарите, три пъти повече важи за обществото като цяло. То толкова се умори от мерки, че несъзнателно активно негативно реагира на всякакви препоръки. Единственото място, където засега се спазват мерки, са някои закрити пространства, и то защото има охрана, която прави забележки - молове, магазини и градският транспорт. Никъде другаде няма пълно спазване на правилата. И нямам предвид само носенето на маски, а имам предвид по-скоро дистанцията, проветряването, дезинфекцията.

Формалното изпълнение на мерките е безсмислено. Това да носиш маската под носа или да забърсваш пода, но да не проветряваш помещението, или пък стриктно да носиш маска в училище, но като свърши, да излезеш с 15 души, да се напиеш, да викаш и крещиш, обезсмисля всякакви други мерки.

Защо според вас се случва това?

Тук вече опираме до социално поведение, което е толкова инертно, и стигам до любимата ми тема - липсата на доверие в институциите срива мерките и аз го виждам ежедневно. Ние го виждахме още преди COVID, когато говорехме за скептицизма по отношение на ваксините, но в това отношение България е абсолютен лидер в ЕС - такова ниско доверие в институциите, включително на общественото здраве, трудно може да се намери някъде, а то се отразява върху целия процес. В момента, в който анализираме някакъв проблем и отправяме препоръки, започваме да чуваме, че сме мафия, че си измисляме, че се прави за пари. Проблемът е, че човек чува това, което иска да чуе, и намира в интернет това, което му харесва, и затова мерките ни не са много ефективни.

На фона на това недоверие, ако случаите продължат да растат, какви мерки обсъждате?

Ние не сме нито уникални, нито сме най-умните, ще правим това, което правят и останалите засегнати държави. Нямаме никакво желание да затваряме градове, първо защото се доказа, че не е кой знае колко ефективна мярка и няма да спрем разпространението на вируса, а ще разбием икономиката и ние сме наясно с това. Но в същото време няма как да минем без нови мерки, ако стигнем тези 30 пъти по-високи стойности като Израел, които за 20 дни просто затвориха държавата си. Всеки се мъчи да постави под контрол инфекцията, но при цялата ми скромност мисля, че до момента успяваме. Това обаче не е никаква гаранция, че и в бъдеще ще бъде така. Оптимизмът е еднакво вреден, както и паникьорството, на което някои се поддават. Просто правим каквото трябва и очакваме да дойде ефективна ваксина.

По какви сценарии може да се развие епидемията през следващите месеци?

Единият е, че епидемията тлее, както досега с малки пикове и спадове. При втория има по-големи пикове в отделни градове. Двата са взаимно допълващи се и не се изключват. Третият е увеличение в пъти на заболелите в цялата страна. Вероятно ще бъде някаква комбинация от първите два сценария и огромно старание да не допускаме третия, защото истината е, че дори в много тежки условия - рязко избухване в един район, мерките помагат. Имахме такива случаи в Доспат, старческите домове в Русе, Варна и Княжево. Когато отидем на място и приложим мерките, в кратки срокове успяваме да спрем разпространението. Нито пламнаха целите домове, нито пострадаха хората, както в Белгия и Швеция, нито успяха да прелеят някъде другаде. Овладяването изисква много бърза реакция, след като се установят първите случаи. Когато хората видят с очите си за какво заболяване става дума, вече са много по-склонни да изпълняват и мерките, и това донякъде върши работа. Въпросът е, че не можем да го обясним на цялото общество.

Значи, можем да мислим, че първите ви стъпки, ако епидемията се разрасне, ще бъдат да затворите местата, където хората се събират?

Да, там, където се събират - ресторанта, дискотеката, градина, ясла, ако се наложи - училище, но не блокиране например на цяло едно село, за да могат хората да продължат да ходят на работа, да си изпълняват социалните ангажименти.

Ако подобен взрив се случи в един квартал на София, ще бъде ли затворен?

Не, защото няма да бъде толкова ефективно. То е малко като контрола върху храненето в училищата - като на 100 метра около училището няма вредни храни, учениците отиват на 150 метра и пак си купуват чипс.

Тъй като така или иначе рисковият контингент все още са хората над 65 години, може би ограниченията ще бъдат насочени по-скоро към тях, към тяхното придвижване, защото те са първите жертви. Всеки ден се срещаме с различни посолства и си обменяме опит. Французите ни казаха, че при тази вълна и затварянето в Марсилия отделни градове реагират по-чувствително, когато затварянето се отнася само за тях, а не за останалите. Но нямат избор при това ниво на разпространение да не затворят кафенета и ресторанти. При зимните курорти се опитваме да слагаме страните с по-висока заболяемост в списъка с карантина и задължителен отрицателен тест с оглед да намалим евентуален внос. Макар че аз лично не харесвам много граничните мерки, те важаха, когато се стараехме да не влезе от Китай и разпространението беше само в няколко страни. Ето гръцкия случай - при 300 заболели на ден, това, че 10 или 20 са хванати на границата, не предотвратява разпространението на епидемията, а отделно колко струва това като хора и изследвания.

Какъв е капацитетът на болничните заведения, могат ли да издържат?

Профилът на заболяемостта в различните региони е много различен. Имаше двувълново разпространение - април и август, но е много различно и като ниво, и като очертания. Там, където е имало големи взривове, те променят картината като цяло и след като премине, има стабилно успокояване. Видин е типичният пример, който преживя кризата и с висока заболяемост и претоварване на здравната система. Директорът на болницата идваше да моли министъра за хора, което очевидно няма как да се получи - докторите не са пионки, за да ги местим. Никой не се съгласи да отиде. Нямаше хора. Ресурсът на държавата не е такъв, че да може да прехвърля кадри, особено рядко срещани специалности, каквито най-много липсват - инфекционисти, микробиолози, патолози, анестезиолози, реаниматори.

В момента също е така, ако отстраним пет-шест водещи области, заболеваемостта ще е много ниска. Схемата, която направихме с болниците - на кое ниво се включват нови лечебни заведения, до момента работи. Формално ние в момента имаме заетост около 15% от леглата, които сме определили за COVID, което изглежда малко. Неформално обаче това са активните легла, които са в инфекциозни отделения и реанимации, снабдени с хора, с опит, с лекарства. Всички други ги има, ние можем да ги направим на COVID отделения, но ще възникне проблемът с кадрите, с обучените лекари, лекарствата и опит. Не е за пренебрегване претоварването на здравната система, то продължава да бъде голямо. Да не говорим за системата на общественото здраве, където претоварването е хронично. Да, мотивирахме ги, направихме неща, които не са се случвали години наред, имат 30% увеличение на заплатите от 1 септември, 1000 лв. на всички, които работят с положителни, хората го виждат и оценяват, но умората си е умора.

Интервюто взе Десислава Николова