Прехвърлянето на отговорността към лекарите и настройването на обществото срещу тях точно в момента е изключително грозна постъпка от страна на управляващите, които имаха време от май до момента да подготвят здравната система за вълна заразени, да напишат инструкции кой и с какви симптоми е за болница, да преразгледат възможностите и спецификата на всяка болница. И на първо място - достатъчно шансове да затегнат навреме мерките срещу разпространението на коронавируса и да предпазят лекарите и болниците от избора за кого да се жертват и кого да жертват от стотиците болни. В тази ситуация обаче те посочват за виновните за случващото се отново лекарите.

Какво се случва

В България няма единен стандарт кога пациентите с COVID-19 трябва да бъдат приети в болница. Алгоритмите, които лекарите ползват, е да карантинират установените заразени у дома, да им предпишат профилактично антибиотик и да ги помолят да си купят устройство за измерване на наситеността на кръвта с кислород.

Когато пациентите се почувстват зле и престанат да дишат добре, те се обаждат на РЗИ или Спешна помощ, която трябва да ги закара до координационния център в инфекциозна болница. Там пациентите обикновено се тестват, преглеждат, а линейката чака в коя болница да ги закара, ако са за прием, или да го върне у дома, ако случаят не е тежък или няма места. В момента никой не може сам да да отиде в болница, ако е болен от COVID-19. В случай че вече има положителен тест, няма право да напуска дома си. Ако няма, в много болници отказват да го приемат. Дори и да има и да поеме риска от санкция, за да стигне до болницата (глоба от пет хиляди лева и затвор), там няма да го приемат, без да е изпратен от координационния център. В него се влиза само със Спешна помощ.

Този механизъм очевидно не работи на почти всяко ниво.

Координационният център разполага с информация коя болница има свободни места, но често те не са актуални, тъй като на хартия легла има, но на практика, когато линейката пристигне в болницата, те са свършили. Така през последните дни линейките обикалят с часове, докато пациентът бъде приет. През това време други болни, които имат нужда от помощ, не могат да я получат, защото няма свободни коли и лекари. Това натоварва допълнително Спешна помощ, тъй като поне 200 повиквания в денонощието са на пациенти с коронавирус.

След трагичните смъртни случаи в събота премиерът включи МВР към Спешна помощ, за да помагат. Това на практика означава, че линейките, с които разполагат пожарната и полицията, ще започнат да изпълняват адреси в София.

Всяка болница - за COVID-19

Вместо да определи клиники, които да лекуват само коронавирусна инфекция, за да не разпространява заразата сред други тежко болни и да стимулира медиците да работят с тях с изключително високо заплащане и възможности за кариерно развитие, здравното министерство и СРЗИ направиха поредица от грешки.

Първите и основни такива са от пролетта - управляващите рискуваха сигурността на лекарите и пациентите и превърнаха уникалната за България спешна болница "Пирогов" в COVID клиника. Последваха я и най-големите столични университетски болници.

Лекарите в тях са прави да недоволстват, че само те трябва да лекуват, а останалите им колеги да не се включват в битката с COVID-19 според възможностите си.

В същото време инфекциозни отделения, както и гнойно-септични отделения има на много малко места в болниците. Специалистите са дефицитни, така както са дефицитни анестезиолозите, реаниматорите и белодробните специалисти.

Стимул за преструктуриране, логистична и финансова помощ за болниците от държавата не се получи през последната пропиляна половин година.

Заповедите на министъра и СРЗИ всички болници да имат отделения за COVID-19, включително санаториумите, АГ клиниките и очните центрове, вероятно не се изпълняват. Досега от институциите не са посочили коя точно клиника е отказала да отвори отделение, но според слуховете РЗИ е искала това да се случва в отделенията по вътрешни болести, а се оказало, че малка частна клиника например не разполага с такова отделение.

Абсурдът очен лекар, рехабилитатор, гинеколог и онколог да лекуват COVID-19 също стои на масата. Множество пациенти пишат във фейсбук, че ако се влошат, предпочитат да не ги лекуват в санаториуми и малки клиники, където няма дори кислород. За това коя болница с какво разполага трябваше да има яснота още през лятото и болниците да бъдат стимулирани да се преструктурират поне за леки случаи, а не да бъдат задължавани. В така често цитираната Хипократова клетва, а и в трудовите договори на медиците никъде не се споменава, че те са длъжни да лекуват без никаква подготовка, познания и допълнително заплащане остро заразно заболяване. Това е трудно и опасно да се случи без допълнителна квалификация. Да си офталмолог е много, много различно от това да лекуваш инфекциозна болест с поражения в много различни органи и системи, каквато е COVID-19 - там могат да бъдат засегнати белите дробове, бъбреците, сърцето, съдовата система... При първата вълна в Англия тяхната здравна организация NHS организира експресни курсове по преквалификация на различни лекари (критерият беше желание, липса на хронични заболявания и възраст), така че те да се включат на първа линия. Тук не се случи нищо подобно.

По принцип министерството е отговорно за продължаващото обучение на медиците. До момента не е било публично прокламирано организирането на каквито и да било курсове за работа с COVID пациенти за лекари от други специалности.

Така по заповед на министъра онколози например ще трябва да помагат на пациенти, при положение че не са се грижили за инфекциозно болни от студентската скамейка. В същото време жертването на градени с години специалисти в COVID отделенията, ще оголи останалите специалности, чиито пациенти също се нуждаят от помощ.

Доброволците, за които през последните дни лекарският съюз, а не държавата, организира система за търсене, също не биха могли да помогнат в интензивните сектори, тъй като вероятно нямат познанията за работа с тежки пациенти. Да не говорим, че правителството може и да насърчава ресторантьорите, но не споменава, че ще даде и стотинка за заплащане на доброволците. За това болниците се грижат сами.

Кой носи отговорност

Организацията на цялата система на здравеопазването е пряка отговорност на здравното министерство - то пряко определя всички правила и изисквания, според които работят медиците.

Държавата пряко финансира работата на Спешна помощ през здравното министерство, което е пряк отговорник за ниското заплащане и непривлекателността на работата в линейките. През цялата пролет например се водеше един дълъг разговор с ведомството кой е работил на първа линия и спешните центрове, както и болниците получаваха лимит на хората, които да получат мизерната добавка от 1000 лв.

Как точно работят болниците в период на пандемия се урежда със закони, наредби, правилници и инструкции от здравното министерство. И с медицински стандарти за всяка специалност.

Посочването на виновници сред лекарите и сестрите, които отказват да окажат недостатъчно квалифицирана помощ, няма да напише текстовете за това кой и при какви обстоятелства се приема в болница.

Заплахите за късане на договори със здравната каса и срещу лекарите също имат няколко пробойни.

Държавата може и да е собственик на държавните болници, но медиците в тях, както и в частните болници не са крепостни селяни, длъжни да жертват живота, професионалното си достойнство и чистото си съдебно бъдеще.

От март до момента всички медици настояват за затягане на мерките, за проверки за носене на маските, за затваряне на нощните заведения и предупреждават какво ще се случи.

Е, то се случи - болниците са пълни, а здравното министерство изглежда искрено изненадано.

Проверките за разкриването на COVID отделения в разрез с непроменените стандарти за лечение едва ли ще доведат до правно издържани актове.

Парите в здравната каса са на всички, а не на министъра, за да заплаши едни пациенти, че вече няма да могат да се лекуват в определена болница, само защото лекарите им не могат да лекуват COVID-19, а мозъчни болести например.

COVID кризата вече е тук и вместо вайкане е време за стройна организация за справяне с епидемията. Това е работа единствено на правителството и по-точно на министерството на здравеопазването. Положението е тежко, но това, което в момента го превръща в трагедия, са не само месеците безхаберие, но и видимата неспособност на властта да се справи с последствията от собствените си грешки. В случая тези грешки се измерват с човешки живот и отговорността за това трябва да е не само лична, но и съдебна.

По-добра организация на приема в болниците и спешната помощ е първото, от което трябва да се започне. Следва скоростното организиране на обучения за спешна допълнителна квалификация на лекари и справедливото им заплащане за това.

Защото следващият път, когато някой почине, защото не е стигнал до болницата, а Корнелия Нинова влезе там с леки оплаквания, без да чака и час, следващият път, когато няма линейки, а НСО обяви поръчка за 10 нови коли за 665 хил. лева, протестите няма да са със забавни и смешни лозунги. Хората ще търсят виновните.